Мисия "Св. Иван Рилски"

Примерът със случващото се в "Св. Иван Рилски" освен възмутителен за самите рекетирани болни пациенти е емблематичен за едрите пороци на здравната система. Репликата в здравния сектор през последните седмици е "щом Дечо Дечев не може, никой не може да се справи с болниците".

Аз избирам лекар,

него го няма

До началото на тази година една от най-горещите точки в отношенията лекар - пациент беше таксата за избор на екип и лекуващ лекар. Това е един от начините за пълнене на касата на болницата и на сметките на лекарите с допълнителни средства. Мотивът е, че клиничните пътеки, по които здравната каса плаща за лечение в болница, са недофинансирани.

За избор на екип, който в повечето случаи беше задължителен, дори когато има лекар на разположение, се плащаха баснословни суми, които понякога достигаха 10 хил. лв. В случая с неврохирургията в "Св.Иван Рилски" - 2500-3000 лв. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ограничи размера на плащането до 900 лв. от началото на 2011 г., което беше първият му голям успех. Парите на лекарите по линия на "избора" намаляха и това е един от поводите за протест.

Според доклада на директора до здравното министерство, с който "Капитал" разполага, средната заплата на лекарите в неврохирургията е 4926 лв. месечно през 2010 г. През през първото полугодие на тази година тя наистина е спаднала заради намалелите плащания от НЗОК до 3751.59 лв. В документа записано, че годишната заплата на проф. Бусарски, шеф на клиниката по неврохирургия, само от болницата е 309 549 лв. през 2010 г., като в тази сума логично не влизат частните прегледи и преподавателската дейност.

Нормално е заплатите на лекарите да бъдат високи, дори ако трябва - астрономически високи. Проблемът е, когато те се взимат със средства, които биха накарали Хипократ да се върти в гроба си. В жалбите на пациентите най-често се казва, че нямат сигурност дали този, когото са избрали, наистина ги оперира. Затова директорът на "Св. Иван Рилски" монтира камери в операционната, които да следят дали операцията започва навреме, колко дълго пациентът стои под упойка, без да го оперират, дали наистина оперират четири души и дали това е екипът, за който пациентът е платил. В резултат от заснемането се оказало, че най-малкият грях на някои от лекарите е попълването на документи с невярно съдържание. Според доклада до здравното министерство операциите са започвали средно час след упойката, което поставя здравето на пациента в риск. Манипулациите не са били правени от лекарите, които са избрани като екип, и в тях не са участвали посочените четирима, а например двама доктори. Но най-интересен е случаят с началника на клиниката – проф. Бусарски, който по документи участва едновременно в 10 операции. Според мнението на проф. Бусарски пред медиите това е дългогодишна практика в цял свят, при която хирургът се включва на определен етап от операцията. Самият професор и екипът му дадоха пресконференция миналата седмица, а през тази седмица не отговаряше на мобилния си телефон за коментар.  

В документите до министерството ръководството на болницата твърди, че не се заснемат оперативното поле и пациентът, а само се следи за реда в операционните. Председателят на една от националните пациентски организации, Пламен Таушанов, подкрепя видеото в операционната и дори предлага неговото разширяване, като не се допуска да се идентифицира личността на пациента. Записът би могъл да послужи не само за следенето на работата на лекарите, но и за установяване на лекарски грешки.

Купи си изкуствен гръбнак

След като въведе таван на избора на екип, здравният министър Стефан Константинов се препъна в безконтролния рекет върху пациентите за импланти, изкуствени стави, стентове, лепила и др. Само малка част от тях се плащат от здравната каса и пациентите и близките им са принудени да си ги пазаруват сами.

Докато се чакат и последните законови промени, които да регулират окончателно цените на този тип медицински изделия, някои от директорите на болници се опитват да въведат вътрешни правила за това. Процедурата в хирургиите сега е - лекарят пише на една бележчица, даже не и на рецепта, името на конкретния имплант, например става, и насочва устно пациента или роднините му към определена фирма. Пациентът отива там и заплаща в брой консуматива, а от фирмата му казват, че ще го доставят в клиниката. Той се връща в болницата и ляга на операционната маса. Няма сила, по която пациентът да получи гаранция, че консумативът наистина струва 4000 лв., дали не е китайски, а качествен, дали е доставен в болницата и дори дали му е поставен. Някои от медицинските изделия не се хващат и на най-прецизната апаратура.

В случая със "Св. Иван Рилски" Дечев направил търг за фирма, която да доставя консумативите. Лекарите обаче бойкотирали фирмата, не поръчали консумативи и за един лев и продължили да пращат пациентите да пазаруват от фирма, с която работят. Директорът поискал от компанията ценоразпис и въвел правилото да се изписват консумативите по каталожен номер. Идеята била пациентите да виждат на списък в коридора на болницата за кое колко ще трябва да платят. Фирмата пратила цени, но не на конкретни продукти, а като за процедура – например пластика на гръбнак, която има пет-шест различни цени. Идеята за ценоразпис се провалила.

В момента се подготвя регистър на изделията, по подобие на лекарствата, в който производителите ще трябва да обявят цената, за да не се получава, че един пациент плаща 2000, а друг 5000 лв. за едно и също нещо. Освен това парламентът трябва да гласува текст в закона за медицинските изделия (вече отложен веднъж под натиска на фирмите доставчици), с който да задължи болниците да спрат да пращат пациентите по фирмите, а да провеждат търгове и да купуват медицинските изделия. След това трябва да се вземе решение здравната каса да започне да плаща консумативите. За последното обаче няма срок.

Рецепта за вечност,

или как се прави династия

В повечето медицински специалности университетските преподаватели са и шефове на отделения в съответните болници, а освен това оглавяват и научните дружества. Катедрата пък дава специалност на съответния лекар.

Така се получава, че един студент от първия си ден в университета вече е на практика закрепостен - учи, стажува, след това учи за специалност при съответния преподавател. След това оценката за качество му се дава от научното дружество, т.е. от същите хора. Израстването като лекар е просто затворен кръг, а алтернативите за работа в частна болница са много малко.

Пример за това е случаят с депутата от ГЕРБ Геновева Алексиева, която избира дъщеря си за най-подходяща за нейната специалност. В случая със "Св.Иван Рилски" според доклада на директора до здравното министерство трима млади лекари са били отстранени, за да може да стане доцент синът на професора по неврохирургия, ръководител на клиниката по неврохирургия и автор на медицинския стандарт по неврохирургия Венцеслав Бусарски. Прочее, синът – доц. Асен Бусарски, е и главен секретар на дружеството по неврохирургия.

Твоята кожа под киберножа

Друга интересна подробност касае това кой и как стопанисва обектите на територията на болницата. През цялата минала година частна телевизия излъчваше репортажи как българи се оперират от рак в Турция с кибернож и плащат за това десетки хиляди долари. Премиерът Бойко Борисов настоя и в България да се купи такъв. Понеже е скъп, беше разрешено това да се оформи като публично-частно партньорство. Хората, които настояваха за киберножа, бяха екипите неврохирурзи. Преди няколко месеца се проведе конкурс за партньор. Явило се е само едно дружество – то е на проф. Венцеслав Бусарски, доц. Васил Каракостов и смолянския лекар Стефан Райков, казва източник на "Капитал" от болницата. Казва се "КБР дивелъпмънт" - като кибер(нож) или като Костов, Бусарски, Райков.

Както може да се предположи, лекарите имат право на частна практика и повечето от тях се възползват от това. Кабинетите им са в самата клиника, в поликлиниката на болницата, в която работят, или в близост до нея.

Тънката линия е в заетостта – кога лекарят работи за държавната болница и за това му плаща здравната каса, има ли разлика в отношението му към пациента, когато е частен, и преливат ли се пациенти (и пари) от частната практика в държавната болница.

Министерство на здравеопазването отказа до коментира какво се случва в болницата, докато не приключи проверката. Директорът д-р Дечо Дечев не беше открит за коментар, а лекарите неврохирурзи бяха на конгрес в чужбина. Здравната каса просто даде статистика за жалбите на пациентите. Която със сигурност е подценена, защото пациентите обикновено се страхуват да пишат с имената си срещу лекарите.

Според един от известните здравни мениджъри, Андрей Марков, управител на "Сити хоспитълс енд клиникс", някой трябва да разбие този омагьосан кръг. "Проблемът е на държавата като собственик на болниците – тя не знае какво става в имота й. Практиката да се пращат пациентите да си купуват консумативи, да бъдат карани да си доплащат не е от вчера. Не е от вчера и практиката хабилитираните лица да направят всичко възможно нищо да не се променя. Лекарите са едни и същи – те съветват всички правителства, кадруват, занимават се с лобизъм и търговия с влияние. И ако управляващите ги устройва липсата на правила, това ще продължи", коментира Марков.