Делян Добрев: БЕХ вероятно ще успее да вземе едва 300-350 млн. евро заем

В петък парламентът прие преференциалните цени за енергията от оборска тор да отпаднат от януари, за което вие самият призовахте колегите си да гласуват. Месец по-рано обаче това предложение беше отхвърлено от земеделската комисия, за което ДПС отявлено лобира, което създаде впечатлението за някаква договорка с ГЕРБ.

- ГЕРБ, както и един депутат от Реформаторския блок подкрепят в комисията предложението преференциите за енергията от оборска тор да отпаднат от януари, а всички останали са против. Интересно беше, че в залата всички парламентарни групи подкрепиха предложението, така че то е факт. Важното е, че този риск от допълнителни разходи за енергийната система в размер на около 200 млн. лв. е премахнат.

Защо тази преференция не отпадна още лятото, когато имаше няколко кръга законодателни промени в енергийните закони?

- Тогава беше съкратен срокът и се въведоха изисквания такива инсталации да бъдат изграждани само от животновъди с определен брой животни на киловат инсталирана мощност. Тоест още с първите промени свихме значително възможността за изграждане на такива мощности. Тогава беше въведен срокът 1 юли, а сега този срок се съкращава на 1 януари, след който вече няма да има преференциални цени.

Какво ви накара да вземете решение за ново намаление на срока?

- Целта е да премахнем риска от изграждането на нови мощности между януари и юли. Предпочитаме да бъдем прекалено консервативни, отколкото да си позволим изграждането дори и на няколко мегавата в този период, защото за разлика от другите ВЕИ инсталациите от оборска тор работят над 7 хил. часа годишно (слънчевите - 1250 ч.). Това означава, че един мегават инсталирана мощност от биомаса произвежда над пет пъти повече електроенергия.

По време на посещението на правителствената делегация в Китай стана ясно, че местна компания проявява интерес към изграждането на седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Какви са подробностите около тази възможност?

- Аз нямам подробна информация, тъй като не бях част от делегацията. Това, което разбрах, е, че е проявявен интерес по принцип и разговорите ще продължат.

Обмисляте ли нови мерки за подобряване финансовото състояние на НЕК?

- Знаете, че ние на два пъти през 2015 г. променяхме закона за енергетиката и докато в много от другите сфери само се говори за реформи, но все още не е постигнат консенсус, ние на два пъти постигнахме такъв в Народното събрание, като успяхме да изпълним основна част от реформите в енергийния сектор. От една страна, намалихме изкупуването на скъпа енергия, премахнахме преференциални цени и въведохме критерии, по които се изкупува само високоефективното комбинирано производство, което намали разходите на НЕК. От друга страна, създадохме фонд за енергийна сигурност, в който влизат постъпления от 5% вноска от продажбите на електроенергия на всички производители плюс квотите за въглероден диоксид, което се явява допълнителен приход. Ако към миналата година имахме 800 млн. лв. годишен тарифен дефицит, благодарение на промените в законодателството и ценовото решение на регулатора от 1 август 2015 г. смея да твърдя, че вече няма тарифен дефицит и дори нещо повече - ще има малък излишък. НЕК няма да губи повече средства, а ще започне, макар и бавно, да наваксва дефицита си. Вече имаме и доказателство, че моделът работи, защото в последните три месеца месечните отчети на НЕК са значително по-добри. Към 9-месечието загубата на компанията е над 200 млн. лв., но според мен до края на годината ще бъде свита до 100 млн. лв., а догодина НЕК с този модел и с тези реформи ще излезе на печалба, което не е ставало от 2010 г. И това беше постигнато с реформи, а не с увеличение на цената.

Може ли производителите на енергия да се надяват, че в близките години вноската от 5% ще отпадне?

- Не, този вариант не е коментиран изобщо. По-скоро това, което очакваме, е в близките години постъпленията от квотите да нарастват. Ако в момента те са около 220 млн. лв., има прогнози, че към 2019 г. тези приходи ще нарастнат на 900 млн. лв. годишно. За да компенсираме разликите между пазарната и преференциалните цени, са ни необходими грубо около 1.4 млрд. лв. Колкото е по-голяма сумата на квотите за въглероден диоксид, толкова по-малка ще е цената задължения към обществото.

Има ли план Б, в случай че Българският енергиен холдинг (БЕХ) не успее да получи заем от 650 млн. евро, с който да се разплати с двете американски централи?

- БЕХ вероятно ще успее да вземе едва 300-350 млн. евро заем. Това не е толкова важно. Заемите помагат да се облекчи ликвидната криза в дружествата, но водят до по-високи разходи. Най-важното е да няма тарифни дефицити, които да продължават да теглят НЕК към дъното. Това е факт. НЕК е на прилична печалба през последните три месеца. Още от този месец ще започне поетапно да погасява старите си задължения към всички производители. Членовете на борда на фонда за енергийна сигурност бяха назначени миналата седмица и вероятно през тази седмица ще започнат разплащанията и през фонда. Към момента там има генерирани 75 млн. лв., но се очаква до средата на декември да постъпят още около 70-80 млн. лв. от квоти за въглероден диоксид, така че до края на годината очакваме фондът да разполага със 150 млн. лв. и в същия срок да ги преведе на НЕК. Това ще даде сериозна глътка въздух на мините, където се трупа напрежение.

В момента не е ли най-важно НЕК да успее да се разплати с двете американски централи ТЕЦ "AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3"?

- По принцип е важно НЕК да се разплаща с всички. По отношение на споразумението с американските централи първо - то е удължено, и, второ - темата с американските централи е по-голяма, отколкото споразумението за отстъпката в цената. Знаете, че техните дългосрочни договори са предмет на одит от страна на Европейската комисия (ЕК) за това дали в тях има нерегламентирана държавна помощ. След като ЕК, аз се надявам в рамките на следващите няколко месеца, излезе със становище дали има, или няма нерегламентирана държавна помощ и какъв е нейният размер, ние ще трябва да предприемем действия спрямо тези дългосрочни договори. Дали отстъпката ще влезе в сила сега, и или ще се отложи и се преразгледат изцяло договорите, крайният резултат ще бъде един и същ.

Тоест към момента не ви притеснява толкова отпадането на споразумението, а разчитате по-скоро на решението на Европейската комисия?

- В момента, в който излезе решението на Европейската комисия, то ще трябва да бъде приложено със задна дата за целия период на работа на тези централи. Тоест със или без споразумение в крайна сметка ще стигнем до един и същ краен резултат.

Това означава ли, че вярвате, че ЕК ще се произнесе, че дългосрочните договори са неправомерна държавна помощ?

- Ще видим. Споразуменията са удължени, но съм песимист, че БЕХ ще успее да изтегли заем от 1 млрд. лв., с който да разплати задълженията си, за да влязат в сила споразуменията за отстъпка.

Кога се очаква да приключат преговорите между БЕХ и банките за въпросния заем?

- Не по-късно от края на декември. Преговаря се с конкретни банки дали желаят да участват и с каква сума.

Какво ще се случи с НЕК, когато пазарът на електроенергия се либерализира?

- Трябва да уточним, че пълната либерализация на пазара няма да се случи на 1 януари 2016 г., а ще отнеме много повече време. За да има пълна либерализация, трябва да изчакаме доклада на Световната банка и модела, който те ни предложат, което ще се случи към май следващата година. Когато имаме готов модел за либерализацията на пазара, трябва да бъдат предложени законодателни промени, които да регламентират отпадането на НЕК като обществен доставчик, което ще отнеме още няколко месеца. Това означава, че пълна либерализация може да имаме към края на следащата година. Бързам да уточня, че либерализацията на пазара се случва и в момента. Ако преди 2012 г. делът на свободния пазар беше 30% от произведената и консумирана електроенергия, в момента този дял е над 50%. Този процес продължава и хубавото е, че се случва по естествен път, следвайки пазарната логика. Дори и 100% от потребителите да напуснат регулирания пазар по този начин, това няма да доведе до сътресения в енергетиката, тъй като с последното си ценово решение от август регулаторът реши най-големия проблем на енергетиката. Той беше следният - колкото повече клиенти напускат регулирания пазар и излизат на свободния, толкова по-големи дефицити се генерират на регулирания. Това водеше до огромен натиск за увеличаване на цените на регулирания пазар. С ценовото решение от 1 август потребителите и на свободния, и на регулирания пазар започнаха да плащат една и съща цена задължения към обществото. Това означава, че колкото и да намалява регулираният пазар, това няма да доведе до допълнителни дефицити в системата. Тези решения не бяха лесни - регулаторът се доказа като компетентен, професонален и независим орган.

Какво се очаква от доклада на Световната банка?

- Вероятният модел на един либерализиран пазар ще бъде, че всички производители – с дългосрочни договори и преференциални цени, определени от регулатора, ще продават енергията си на борсата по пазарна цена. Разликата между тяхната преференциална цена и пазарната цена ще бъде покривана вероятно от фонда за енергийна сигурност. При този модел задълженията към обществото ще влизат като приходи в този фонд, а не в НЕК. Така функцията на НЕК като обществен доставчик ще отпадне и компанията ще остане само производител на енергия от големите ВЕЦ.

Тъй като наближава срокът за взимане на решение по арбитражното дело между руската "Атомстройекспорт" и НЕК заради проекта АЕЦ "Белене", което е за 1 млрд. евро, мислят ли се варианти как държавата ще процедира, в случай че решението не е в полза на НЕК?

- Нека изчакаме решението на арбитража. Аз съм уверен, че ние сме прави. Не бих искал, преди да е излязло решението на арбитража, да спекулирам с тази тема.