Войната в ДКК: Бъг в промяната или "добре подготвен компромат"

Обвинението към Караганева е в "редица противозаконни действия и безотговорни бездействия, които нанасят сериозни финансови щети на ДКК, съответно на държавата, и уронват престижа на Министерството на икономиката в качеството му на едноличен собственик на капитала на ДКК".

Решението на тримата да прекратят договора ѝ като изпълнителен директор е мотивирано с пространен списък от нейни действия и бездействия, както и процедурни нарушения при избора ѝ.

Едно от най-съществените е, че Караганева е ощетила компанията с над 1 млн. лв., като е сменила адвоката, защитаващ ДКК по пет висящи дела, на когото вече е било платено, с друг. Според пратената до медиите позиция на обвинения директор всъщност ДКК от години е имала рамково споразумение не с адвокатско, а с търговско дружество "КейсПро", което според нея е нищожно. По него за конкретни дела с отделни договори е назначаван само един адвокат, свързан с въпросното дружество - Александър Бояджиев, който е получил сумарно над 1 млн. лв.

Отделно според Караганева от пет търговски дела две са изгубени и три са на първа инстанция, което противоречи с твърденията на Каназирева, че те като цяло се движат в полза на ДКК.

Друг аргумент на тримата е, че Караганева е сключила извънсъдебно споразумение по висящия спор с "Дунарит" за 50 млн. лв., което се е различавало от предварително одобрения от борда текст, без да бъде съгласувано с тях. От допълнителните разяснения става ясно, че промените са по-скоро технически, а твърденията на Караганева и Везиева са, че всъщност няма подписана спогодба, а разговорите за уреждане на дългогодишния спор са на финален етап.

Още обвинения са, че Караганева еднолично е назначавала членове на ръководството на дъщерното "Вазовски машиностроителни заводи" и е дала разрешение ВМЗ да предостави изключителни права за своята продукция на частно юридическо лице без необходимото проучване за целесъобразност. Тук Каназирева вижда отново проблем основно, че не е съгласувано с борда, докато Караганева твърди, че назначенията са със санкция от съвета на директорите, а разрешението е законосъобразно и съгласувано с оръжейния търговец в групата на ДКК "Кинтекс".

Още една любопитна точка е, че Караганева немотивирано е сменила обслужващата ДКК Пощенска банка с Първа инвестиционна банка, без да бъдат спазени изискванията за управление на риска, достъпност и икономическа изгода. От обясненията и на двете страни става ясно, че причината е била по-скоро техническа - невъзможност на банката да обезпечи системата за двоен подпис и начинът на представителство на компанията (Караганева може да я представлява самостоятелно, а Каназирева - само заедно с нея). Тримата директори специално подчертават, че ПИБ е "една от двете банки, които не покриха стрес теста на ЕЦБ, а това показва стабилността на една банкова институция", а също изказват притесненията, че смяната би се отразила и на "видовете риск към ББР във връзка с кредитната експозиция на ДКК от 147 млн. лв.". Последната част не е особено ясна, още повече че след въпросния стрес тест именно ББР придоби над 18% от капитала на ПИБ. Според Караганева в новата банка е прехвърлена минимална сума, а основните средства на дружеството - около 12 млн. лв., остават в ББР. Тя обаче не дава обяснение как е избрана точно ПИБ и дали са изискани оферти и от други банки.

Списъкът продължава със саботиране дейността на дружеството, назначаване на служители на високи заплати, включително и адвокат Александър Краварски, който е "иззел неформално функциите на изпълнителния директор", като "издава нареждания към служителите от нейно име".

Теория на конспирацията

Министър Везиева заяви пред БТА, че ще се запознае и ще провери всички твърдения, но като цяло демонстрира, че с голяма част от темите е запозната, въпреки че лагерът на старите директори счита, че тя е била подведена. "Това е добре подготвен компромат, целящ да дискредитира изпълнителния директор и да покаже на екипа на Министерството на икономиката, който усилено работи за създаването на прозрачни, законосъобразни и целесъобразни модели, че ние сме тук, можем да се борим срещу вашите модели", каза тя.

Рaя Каназирева каза, че няма проблем да напусне държавната компания, но не смята да подава оставка, тъй като не счита, че е извършила нещо нередно. Фотограф : Надежда Чипева

Няма как да се прецени със сигурност дали става въпрос за отстояване на принципи или наистина за някаква форма на заговор. Мисли за последното навява избраният подход - директно публично хвърляне на обвинения, без казусът да е комуникиран с министъра. Обясненията на Каназирева защо не е потърсила контакт с Везиева не звучаха особено убедително въпреки твърдите ѝ уверения, че по никакъв начин не е търсила политически ефект.

Същевременно други хипотези като опит на бившите управляващи да си върнат контрол над ценната касичка ДКК не звучат особено реалистично, доколкото би било само въпрос на дни бордът да се попълни с нови временни директори и да се осигури мнозинство. Караганева влезе в борда на ДКК в края на мандата на Кирил Петков заедно с Анастас Гогов и Валери Белчев, които за кратко станаха изпълнителни директори. Белчев обаче беше освободен дни по-късно, за да стане служебен финансов министър, а Гогов беше отстранен от новия служебен министър Даниела Везиева заради катастрофа, която предизвикал със служебен автомобил, ползвайки го за лични нужди. След тези и още няколко размествания бордът на ДКК се оказа от петима души, от които трима - назначени при управлението на ГЕРБ в началото на годината.

На пауза

Засега решението е заявено в Търговския регистър, но не е вписано. По негово отношение Ваня Караганева е внесла заявление да не се вписва, защото заседанието на съвета на директорите не е надлежно свикано - тя и другият представител на държавата не са получили покани. Длъжностното лице в Агенцията по вписванията се е съобразило с възражението, като е дало указания да се представят доказателства, установяващи свикването на заседанието на борда в съответствие с устава и приетите правила за работа от съвета на директорите. Според Каназирева поканата е входирана в деловодството на компанията и тя няма обяснение защо те не са я получили, но и не обясни защо не са потърсили липсващите членове на борда по телефона. Тя каза пред "Капитал", че ще я предостави и длъжностното лице трябва да прецени дали да впише решението, а ако трябва и ако не са уволнени дотогава, ще го вземат отново.

За поисканата оставка Каназирева каза, че няма проблем да напусне държавната компания, но не смята да я подава, тъй като не счита, че е извършила нещо нередно. Тя обясни, че тепърва ѝ предстои среща с Везиева, която е извън страната и досега само са си писали.

Независимо как ще се развие казусът обаче, отправените обвинения със сигурност вече генерират политически атаки в духа на "Това ли ви е промяната?". Още повече че ГЕРБ видимо са в кампания по темата, защото ден по-късно тръгнаха и във фронтална атака по линията ББР с разкрития, че назначеният от Кирил Петков изпълнителен директор на банката получава по 17 хил. лв. месечна заплата плюс по 2 хил. лв. за участие в бордове на дъщерни дружества. Самият Петков през лятото се възмущаваше от огромните заплати и луксозния автопарк на предишните директори и твърдо заявяваше, че това вече няма да е така. От ББР като цяло потвърдиха информацията, но я поставиха в контекст, че възнагражденията за ръководството от август насам са намалени с около 50%.

Тези първи удари едва ли ще предизвикат повече от драскотини по емайла на прясно избраните реформатори. Със сигурно обаче с времето и с неизбежните грешки на компромисната четирипартийна коалиция те ще зачестяват.