Денков & Габриел: Правителството на събраните полюси

Белият дим обаче не предизвика овации, а отекна като детонация на политическа бомба. Първо, защото гръмна ден преди номинираната за премиер с първия мандат Мария Габриел да върне папката със състава на правителството на ГЕРБ, а очакванията бяха в него да има и лица от ДПС и ИТН - двете партии, които единствени заявиха, че подкрепят предложеното от Бойко Борисов правителство. Другата причина беше, че финалният кръг на разговорите между лидерите на ГЕРБ, ПП и ДБ се проведе в пълна секретност дори от ръководствата на трите формации.

Източници на "Капитал", присъствали на преговорите, разказват, че малко след като е била постигната договорката, лидерите на ПП и ДБ Кирил Петков и Христо Иванов са получили поздравителни sms-и от важни фигури в ЕС. Те обаче вероятно са и единствените, които в първите дни след обявяването й приветстваха колаборацията между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Драми сред симпатизантите и на ГЕРБ, и на ПП-ДБ

Първо привържениците на двата политически полюса масово реагираха в социалните мрежи с недоволство от това решение. Симпатизантите на ГЕРБ не искаха да приемат, че партията им трябва да стане партньор с ПП-ДБ, които ги наричаха "мафия", арестуваха лидера им Бойко Борисов, а той и хора от ръководството на ГЕРБ изградиха цялата си предизборна кампания върху остри критики към политиката на Асен Василев, когото сега трябва да подкрепят като финансов министър в общия кабинет.

На обратния полюс симпатизантите на ПП бяха шокирани от факта, че партията им, която дойде със заявката да разгради корупционния модел на ГЕРБ, ще управлява съвместно с носителите му. Привържениците на ДБ пък си спомниха печалния опит от партньорството на бившия Реформаторски блок с ГЕРБ във второто правителство на Борисов, когато тогавашният правосъден министър и настоящ лидер на "Да, България" Христо Иванов подаде оставка - заради уж договорената, но бламирана при гласуването от ГЕРБ и ДПС съдебна реформа с промени в конституцията. А след това Реформаторският блок се разпадна.

Във вторник обаче поне сред поддръжниците на ПП-ДБ се забеляза нарастваща подкрепа за договореното редовно правителство - с два основни аргумента: изход от политическата стагнация, която поредицата предсрочни избори възпроизвеждат, и най-вече прекратяване на проруското служебно управление на президента Румен Радев.

Недоволство и вътре в партиите

Подобни реакции е имало и в ръководствата на отделните партии, като най-драматична е била ситуацията в Националния съвет на "Продължаваме промяната", който трябваше късно в неделя вечерта да даде картбланш за такова правителство. След остри критики решението е минало на косъм едва при третото гласуване.

Отделно, все още в ПП-ДБ няма единно мнение дали министрите в бъдещия кабинет да са и политически фигури, или само експерти. Въпросът беше неколкократно обсъждан в коалицията, но така и не се стигна до общо решение.

Най-твърдо на позицията да няма ярки партийни лица е "Да, България" - с аргумента, че ако участват политически фигури, това на практика ще е коалиционно управление с ГЕРБ. Принципно в партията одобряват формулата за кабинет, но от ръководството казват, че ако съставът остане като първоначално предложения - с политически фигури от ПП и експерти, от "Да, България" няма да предлагат свои представители в него. До редакционното приключване на броя окончателно решение не беше взето и в останалите две формации в ДБ - ДСБ и "Зелено движение", които също одобряват приетата преди това формула за управление с ГЕРБ. Очакванията са те да предложат свои експерти в бъдещия кабинет. За близък до ДСБ се сочи номинираният за министър на здравеопазването д-р Христо Хинков. От формацията най-вероятно ще номинират и министъра на икономиката, но няма да е Юлиан Войнов, който беше в първоначалния състав на проектокабинета "Денков".

В коалицията ПП-ДБ все още остава открит въпросът дали в бъдещото правителство трябва да има и политически фигури освен експерти Фотограф : Георги Кожухаров

Националният съвет на "Зелено движение" пък трябва да реши дали да приеме офертата да излъчи министър на туризма. В първоначалния вариант беше предложена Гергана Кабаиванова, която е член на "Да, България", но номинацията й стана без санкцията на партийното ръководство.

В доста неловка ситуация бяха поставени и депутати от ГЕРБ, както и председателят на парламента Росен Желязков, които през целия ден в неделя обясняваха как Габриел ще предложи състав на правителство и министерствата ще се разделят между ГЕРБ, ДПС и ИТН. А по същото време лидерът им Борисов вече се е бил договорил с ПП-ДБ.

От гледна точка на симпатизантите и активистите на ГЕРБ подкрепата на правителство с втория мандат изглежда като сериозно отстъпление предвид факта, че партията спечели изборите. Нещо повече - в него ключови постове ще заемат ярки партийни фигури от ПП. Съпредседателят на партията Асен Василев ще е финансов министър, Даниел Лорер - министър на иновациите, Милен Матеев - на правосъдието, Радослав Рибарски - на енергетиката, Георги Гвоздейков - на транспорта. Вероятно заради брожението в ГЕРБ кандидат-премиерът на бъдещото правителство Николай Денков каза пред БНР, че от партията на Борисов са поискали още техни министри да бъдат включени в проектокабинета, като уточни, че от ПП-ДБ не са склонни да се съобразят. "Разбрали сме се, че този списък (с министрите) ще бъде излъчен от нас. След това, ако има промени, те трябва да бъдат утвърдени и от двете страни", посочи той.

Петков и Борисов отричат да са в коалиция

За предотвратяване на негативните реакции не помогна кой знае колко и съвместното изявление на номинираните за ротационни премиери Денков и Габриел - малко преди бившият еврокомисар да върне на президента празната папка с неизпълнения първи мандат в понеделник. Публично Денков гарантира, че ако по някаква причина правителството се отклони или не изпълнява одобрените общи приоритети, той ще подаде оставка.

Лидерите на ГЕРБ и ПП се опитаха да намалят градуса на напрежението от обявеното общо управление. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се извини на симпатизантите и активистите на партията за нарушеното обещание да не участва или подкрепя правителство, в което има представители на ГЕРБ. И ги увери, че освен Мария Габриел, която ще бъде вицепремиер и министър на външните работи през първите девет месеца, други министри от партията на Борисов няма да има.

Ще има обаче персонални промени в състава на първия проектокабинет "Денков", които по неофициална информация са свързани с номинациите за министри на вътрешните работи, на земеделието, социалната политика. Не е ясно също така как ще се разпределят позициите във втория ешелон на властта, които в някои случаи са и по-важни от министерските от гледна точка на конкретни оперативни решения. Очаква се на тях да има и лица, свързани с ГЕРБ.

Същата неяснота важи и за предвидената смяна на членовете на регулаторните органи с изтекли мандати. Кирил Петков обясни пред bTV, че кандидатурите ще се обсъждат от нещо като номинационен борд, който ще одобрява общите кандидати на ГЕРБ и ПП-ДБ. Подобен модел се предвиждаше и по време на неговото правителство през 2021 г., но той така и не проработи. Обсъждането на кандидатите за някои от регулаторите ставаше на заседанията на коалиционния съвет на четворната коалиция, но до реални смени така и не се стигна.

Борисов пък първо обясни на депутатите си защо е решил да подкрепят втория мандат, като определи този вариант като единствено възможния, за да има "евроатлантическо правителство". И размаха пръст на недоволните от решението му: "Тези наши членове, които не го одобряват - има 240 партии. ГЕРБ е партия за европейско развитие на България".

И Петков, и Борисов отричаха, че става въпрос за коалиция, макар че излъчените от двете формации премиери на ротационен принцип ще работят с едни и същи екипи в управлението.

Ситуацията обаче остава динамична, защото в четвъртък бившият спортен министър от кабинета "Петков", сега депутат от ПП Радостин Василев, обяви във фейсбук, че в петък ще даде специална пресконференция във връзка с постигнатото споразумение с ГЕРБ. Статусът му завършва с думите: "Съд и затвор за Бойко Борисов и грабителите на България!".

Брак по сметка

Трудно е да се каже кой е бил решаващият фактор за постигнатото споразумение за съвместно управление между първите две политически сили в парламента, след като и двете формации бяха очертали червени линии за взаимодействието си, които изглеждаха непреодолими. ПП-ДБ бяха категорични, че няма да подкрепят кабинет, в който участват представители на ГЕРБ. Борисов пък даваше разнопосочни сигнали за формулата за властта, която би подкрепил, играейки паралелно с различните опции. След отказа на БСП да взаимодейства с ГЕРБ за правителство обаче, те се сведоха до официално партньорство с ДПС и ИТН без мнозинство - в единия случай, и до споразумение с ПП и ДБ - в другия.

Борисов отговори на недоволните от решението му: "Тези наши членове, които не го одобряват - има 240 партии. ГЕРБ е партия за европейско развитие на България." Фотограф : Георги Кожухаров

Едва ли обаче само политически хватки за оказване на натиск, които си прилагаха и двете формации по отношение на възможността за правителство, са били решаващи за постигнатото споразумение. Твърде вероятно е от коалицията да са пресметнали, че отказът за колаборация с ГЕРБ означава почти сигурни нови предсрочни избори, на които трендът надолу на ПП-ДБ да продължи и в следващия парламент те да са в значително по-слаба позиция от сегашната. Отделен е въпросът, че дори това да не се случи, новият вот щеше да възпроизведе същата патова ситуация и същата дилема.

За Борисов пък не беше желателна опцията да влезе в управление заедно с ДПС, ИТН и БСП (дори и социалистите да бяха се съгласили), защото ще подрони усилията му да извади ГЕРБ от образа на партия на статуквото и свързания с него корупционен модел. ПП и ДБ като опозиция щяха да са по-опасни в това отношение, особено преди важните местни избори.

Така споразумението между най-големите политически противници изглежда и като брак по сметка, от който всяка от страните има какво да спечели.

Политическата намеса на Гешев

Със сигурност обаче най-големият катализатор за решението да се сформира правителство е пламналата война по върховете на прокуратурата, провокирана от заявката на Мария Габриел, че ако бъде избрана за премиер, ще поиска оставката на главния прокурор Иван Гешев. За да се справи с персоналната атака на главния прокурор към него, на Борисов му трябваше участие в мнозинство, което бързо да приеме законодателни промени, свързани със съдебната власт - като условие за махането на Гешев от поста, което поне за известно време да му осигури допълнителна гаранция че няма да има проблеми с правораздавателните органи предвид множеството скандали по времето му на премиер.

ПП-ДБ пък видяха в политико-прокурорската битка, заради която редица чужди медии описаха България като мафиотска държава, времеви прозорец с шанс да наложат условията си за по-дълбока реформа в съдебната система, която обаче изисква и по-широко съгласие, защото включва и конституционни промени.

Шансове за успех и рискове при провал

Така колаборацията между двата отявлени политически противника за нестандартната за българската сцена формула на управление дава шансове най-после да бъде сменен "чипът" на държавата, така че от определенията й в чуждите медии да отпаднат "най-корумпирана", "мафиотска" и във връзка с тях "най-бедна".

В същото време ситуацията не предполага прекален оптимизъм - видими са и рисковете това да не се случи, или поне да не е в достатъчна степен, за да доведе до необратима промяна. Залогът на този политически експеримент е голям, защото целите са все същите от 30 години насам, но провалът би бил много различен. Включително и защото създадените очаквания нараснаха несиметрично на обстоятелствата.

ГЕРБ винаги досега е била доминиращата политическа сила и това прави ситуацията непредвидима, защото тепърва ще виждаме какви политически стъпки ще правят и едната, и другата страна.

Добромир Живков,

управител на "Маркет линкс"

Единственият сигурен факт засега е, че редовното правителство ще сложи край на служебната власт на президента Румен Радев и с голяма вероятност ще извади страната от изолацията сред партньорите й в ЕС и НАТО.

Според управителя на социологическата агенция "Маркет линкс" Добромир Живков със заявката за общо управление на ГЕРБ и ПП-ДБ има нова политическа ситуация в страната, защото за пръв път партията на Борисов ще има относително равностоен партньор в изпълнителната власт. "ГЕРБ винаги досега е била доминиращата политическа сила в която и да било управляваща коалиция и това прави ситуацията непредвидима, защото тепърва ще виждаме какви политически стъпки ще правят и едната, и другата страна", казва той.

Предвид примера от 2015 г., когато на декларативно ниво Борисов подкрепяше по-дълбока съдебна реформа, но при гласуването ГЕРБ я бламира, не трябва да се приема за даденост, че сега биха извървели докрай пътя на реформите. Но, от друга страна, според социолога сега Борисов изглежда диалогичен по различен начин, защото прави нещо, което не е правил досега - отстъпва инициативата на по-малкия коалиционен партньор. Очевидно има и други фактори, които са повлияли за това поведение. "Борисов каза нещо много важно в обръщението си от понеделник - че "ГЕРБ не може да бъде партия, която да не се ползва с одобрението на нашите европейски и американски партньори". Това създава големи очаквания към двете водещи политически сили за затвърждаване на евроатлантическата ориентация на страната, която пострада от управлението на служебните кабинети на президента", смята той.

Живков вижда две сериозни системни заплахи пред обществото и пред политическата система, ако тази коалиция се провали. Първата е, че това ще създаде допълнително напрежение и недоверие в политическата класа като цяло, което при следващи избори ще увеличи тежестта на антисистемния вот в лицето на "Възраждане". "Вторият голям системен проблем това е институцията на служебния кабинет и възможността, която все повече използва президентът Радев, да управлява изпълнителната власт и по този начин да създаде много сериозен алтернативен властови център", казва Живков.

А ако съвместното им управление се провали, негативният ефект ще бъде различен за ГЕРБ и за ПП-ДБ. "Избирателите на Борисов по-трудно биха се отказали от ГЕРБ, защото през годините е доказал, че може рязко да сменя политическата линия и това да не носи електорални негативи за ГЕРБ", смята Живков.

Щетите, които биха понесли ПП и ДБ обаче, са на няколко нива. Основният риск е от спъване на реформите и провал на концепцията за съвместен кабинет с ротационен премиер, което може да породи сериозни напрежения вътре в коалицията. И въпросът е кога евентуално би се разгърнал такъв сценарий. Ако това се случи преди местните избори, пораженията ще са пагубни. Живков е убеден, че най-застрашена от евентуален провал на управлението ще бъде ПП. "Ако не се изпълнят намеренията, повече негативи - публични и електорални, биха понесли ПП, защото са нова партия и нямат твърд електорат."

Преглед на оригинала