Градове

"Черноморски улов": Вкусна риба с кауза

Младата компания планира нов продукт с цаца

Десислава Лещарска

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

"Черноморски улов" произвежда рибни деликатеси, чийто произход може да се проследи по цялата верига от морето до трапезата.
С процент от оборота компанията подкрепя инициативи за опазване и подобряване на състоянието на Черно море.
Резултатите от първата им кауза са 7.5 тона отпадъци, извадени от морето.

Барбун, сафрид и чернокоп са сред най-вкусните черноморски риби, освен това ги има в изобилие - популацията им не е застрашена от свръхдобив и квоти за улов няма. "Решихме да ги представим по един нов начин и да създадем продукт, който да демонстрира какво значи проследимост - от морето до трапезата", казва Георги Гавазов, съосновател и изпълнителен директор на компанията "Черноморски улов" за рибни деликатеси от устойчив риболов. Той ни разказва за серията продукти "Черноморски съкровища" - мариновани чернокоп, барбун и сафрид в правоъгълна метална консерва с прозрачен капак.

Специфичното за продукта обаче не е опаковката, а пълната проследимост на неговия произход - от кой район на Черно море е уловен, от кой кораб и кой капитан го е управлявал. Например барбунът е уловен между град Поморие и нос Емине, в зоната между 2 и 5 мили от брега, от каварненски риболовен кораб "78-22". Тази информацията е достъпна за потребителите чрез QR код на консервата. "Това, което остава скрито, е грижата по цялата верига - транспорт, преработка, разговорите с капитаните. Има едно схващане, че консервираните храни са второ качество. Това е остаряло виждане. Ние използваме възможно най-качествените суровини - риба и зехтин", пояснява Гавазов. Той казва още, че продуктът е без аналог не само в България, но и за всички черноморски държави.

Барбунът, сафридът и чернокопът се ловят с кораби основно от Варна и Каварна. "Партнираме си с "Черноморски изгрев" - професионално рибарско сдружение, обединяващо повече от 35 фирми с 46 риболовни кораба с дължина над 12 метра. Рибите се ловят в района на нос Калиакра, но в сезона - октомври и ноември, слизат надолу към Поморие, Несебър, Созопол дори", казва още изпълнителният директор на "Черноморски улов".

Минус седем тона боклуци

Негов съдружник е Димитър Димитров. Преди точно една година двамата решават, че с малък процент от оборота ще основат и финансират фондация "За нашето море". Организацията подкрепя инициативи, които ефективно и измеримо работят за опазването и подобряване на състоянието на черноморската екосистема. Първата им кауза е измислена и стартирана от тях и се нарича "Най-ценният улов".

"Поставихме началото й през 2020 г. заедно със сдружение "Черноморски изгрев". Идеята е да почистим морето от стари рибарски мрежи, чието място не е във водата. За целта рибарските кораби, част от инициативата ни, при навлизането навътре в морето събират и целенасочено вадят на брега стари мрежи. В първия сезон се включиха 25 кораба. Те покриха акваторията от нос Емине до Румъния, като събраха и извадиха от морето над 7 тона отпадъци. За втория сезон на проекта си поставяме за цел да удвоим резултатите - да покрием цялата морска акватория на България и да извадим поне 15 тона отпадъци", посочват от фондацията. Извадените до момента стари мрежи и боклуци ще се използват за арт инсталация, която може да бъде видяна в рамките на фестивала за съвременно изкуство "Буна" във Варна. "Изкуството може да има много важна роля по пътя към целите ни", смята Гавазов.

Димитър Димитров разказва и за друга предстояща кауза на фондация "За нашето море", а именно опазване на силно застрашените от изчезване есетрови риби. "Тук целта е да ангажираме повече капитани на риболовни кораби с проблема и да ги мотивираме в случай на улов на есетри същите да бъдат връщани в морето", казва той. Това ще бъде постигнато чрез информационна кампания за вида и неговото значение, за нормативната база; чрез събиране на информация за уловените есетри (преди връщането им във водата). "Искаме да разкажем на обществеността за есетрите в Черно море, но и за достойните дела на капитаните, които ги пускат. Последното би повишило имиджа на професията, което ще има и своя положителен социален ефект. Предвиждаме символична награда или жест към капитаните, които участват в инициативата", казва Димитров.

"Богатствата на Черно море поради ред причини са буквално скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в комбинация с нови рецепти. И ние работим активно точно в тази насока", Георги Гавазов, "Черноморски улов"

Светло бъдеще за Черно море

Компанията "Черноморски улов" също има планове за бъдещето - да пусне на пазара нов продукт с цаца. "Ценните качества и богатият вкус на цацата са друго богатство на нашето море, оставащи скрити от масовия потребител. Има други начини за приготвянето й освен класиката - пържена. Работим по нови рецепти, а една от тях ще пуснем на пазара до няколко месеца, но нека все пак да я запазим в тайна", казва Гавазов.

Димитров разяснява, че за цацата има квоти за улов, но научно обоснована информация, че количествата й в Черно море намаляват, няма. "Нито цацата, нито калканът намаляват през последните 10 години. Дори не достигаме квотите за улов на цаца", казва той. И допълва: "Има схващане, че Черно море е бедно на ресурси, и в голямата си част това е така. Но именно това е предизвикателството, с което сме се заели - как да правим устойчив бизнес с това, с което разполагаме. Не е нужно да изореш морето, да вкараш стотици кораби и да вадиш тонове улов."

Гавазов допълва, че негативните новини по отношение на морето доминират новинарския поток: "Това, за което не се говори, е, че през последните 80 години се наблюдават положителни процеси и възстановяване на системите. Приемът на България и Румъния в ЕС също повлия много добре. Това не значи да се успокояваме, важно е да се грижим за опазването на Черно море, но нека бъдем обективни. Той е оптимист и за популяризирането на черноморските деликатеси: "Богатствата на Черно море поради ред причини са буквално скрити от погледа на хората в Европа. Да сложим Черно море на кулинарната карта е въпрос на добре разказани истории в комбинация с нови рецепти. И ние работим активно точно в тази насока."