Първото българско графити училище

Сдружение "Българско графити училище" се ражда именно така - през 2019 г., като бунт срещу статуквото, но и като път към разрешаването на основните проблеми, каквито не липсват и които спъват уличните артисти.

От една страна е сериозният дефицит на легални места за рисуване и тежката процедура по тяхното узаконяване. Създаването на 24/7 отворено пространство, което да бъде за всеки, който иска да рисува, и да е видимо от всички, така че хората да свикват с гледката, е все още главна цел на Дамян и неговото сдружение.

От друга е намирането на средства и проекти, с които да бъдат осигурени и заплатени материалите, които не са евтини. А от трета страна са нагласите на обществото и липсата на артисти, доколкото по-голямата част от тях са базирани в София и това спомага хората там една идея повече да познават и ценят подобен тип изкуство.

Над 10 птици са разположени на една от жилищните сгради в града Фотограф : Надежда Чипева

Добрият пример

Дамян Николов е родом от Добрич, където когато е тийнейджър, в града вече има графити общество, което пред очите му създава изкуство и това бързо привлича вниманието му. "Добрич е известен с доста добрите си графити артисти и едно от най-добрите crew-та за България е точно там. Интересът ми възникна от това, разхождайки се по улиците, какво виждам. Добрич е като една галерия на графити - доста изпипани откъм детайли, текстури и т.н. Не съм оценявал какво е имало тогава", разказва той.

След като първата стъпка е факт - тези рисунки вече са в съзнанието му, идва логичната втора стъпка - Дамян се запознава с графити културата - защо и как ги правят, какво означават и пр. Не минава много време, след което и самият той започва да рисува, като в началото отделя повече време на скиците. "За мен това е много важно - да наблегнеш на идеята, да си я разработиш на хартия или дигитално и след това вече да подбереш място, на което можеш да я осъществиш", казва той. Дамян никога не е учил рисуване, успява да вземе няколко урока по графити в Добрич, но и това бързо приключва.

Още в началото се сблъсква с основните проблеми, които го съпътстват и до днес - липсата на легални места за графити изкуството и оскъдното финансиране за такъв тип проекти, свързани с рисуване. И въпреки че с първия успява да се справя - има за известно време издействано място за рисуване в Добрич, липсата на самочувствие и достатъчно опит, ведно със скъпите материали, за които събира дълго време пари, правят проявите му много редки.

Една Варна по-късно

Дамян Николов пораства и заминава да учи в Икономическия университет във Варна, където в началото паралелно с ученето работи в софтуерна компания. "Приключих с графитите", казва си той тогава, първо, защото не познава никого и, второ, защото това хоби е твърде скъпо за един студент.

Нещата обаче не се стичат точно така. Той се запознава с хора, които рисуват във Варна, и бързо му става ясно, че "няма да ми приключи тук емоцията". Рисуват заедно доста време - предимно по изоставени сгради и пространства като Морската гара, където уж е позволено, но реално не е - "никой няма да направи проблем, защото цялото е изрисувано", което го кара да се чувства в застой. Всички тези места на са особено добри локации - от една страна, защото самото ти присъствие там е нелегално и често неразумно, а от друга - всичките инвестирани средства, време и усилия в дадена илюстрация остават невидяни. "Никога не бях рисувал на чиста стена", спомня си той.

Другите места към онзи момент са мираж - предимно заради липсата на портфолио и неразбиране от страна на хората. Бавно и постепенно обаче това, което прави, започва да се забелязва и името му да е все по-познато в графити средите.

В този период среща различни хора, които се оказват ценни за неговото развитие. Така например през 2016 г., след като вече е напълнил малкото си таванско помещение, в което живее, с рисунки, решава да излезе в Морската градина във Варна - където е виждал, че едно момиче продава свои картини, и да направи същото, за да освободи място за нови скици. "Отидох, запознахме се, излязох няколко пъти и хората започнаха да ги купуват. Тя ме насърчи да изляза и да рисувам директно на място", разказва той, като едновременно с това обменят опит - "тя ми показа много неща, защото беше учила живопис, аз - точно обратното - бях навътре с графитите, с работата със спрея".

Флората и фауната са сред любимите неща за рисуване на Дамян Николов, като по думите му птиците и цветята облагородяват градската среда и напомнят за връзката с природата. Фотограф : Надежда Чипева

Първият училищен звънец

През 2018 г. Дамян напуска работата си в софтуерната компания. "Не знаех какво ще правя, но знаех, че ще е свързано с рисуване. Нямах готови поръчки или проекти, но имаше моменти, в които с няколко дни рисуване, а дори и с 1 ден, изкарвах толкова, колкото за цял месец работа", разказва той, като обяснява, че в един момент основната му работа е започнала да бъде пречка за проектите, които иска да развива.

Концепцията за създаването на организация, която събира и развива графити артисти, представя ги пред света и посредством която да комуникира с местната власт, се ражда далеч преди да се реализира.

Едва през 2019 г. - с повече свободно време, Дамян Николов създава сдружението. "Никога не бих казал, че съм го постигнал сам", категоричен е той. Разказва на приятели, един от които - Ник от "На тъмно", както го нарича той, му осигурява пространство, в което се събират както първия път, така и близо година след това. С оскъдна реклама на първата среща все пак се появяват 2 деца, които многократно увеличават бройката си с времето. А от тогава до днес е реализирал десетки проекти в различни общини и с разнообразна тематика - от рисунки на училищна фасада (Пловдив) през илюстрации, от книги върху пейки (Шумен) до работилници и благотворителни изложби (Добрич).

Училището не е само за деца, въпреки че в началото хората така го възприемат, като дори на Дамян Николов се налага да постави 16+ ограничение, а под тази възраст - задължително присъствие на родител, за да не се превърне в забавачница. По думите му сдружението е насочено към артисти на всякаква възраст. Още от началото то е свободно - без такса, а материалите ги осигурява той - всичко, което му остава от други проекти, той инвестира в това да научи хората, които идват. "Защото за да закачиш някого, не му трябва много, трябва да усети, да види и да разбере дали е за него. Минали са много хора, които са пробвали и са видели, че не е за тях", обяснява той.

Дамян започва да кандидатства по различни проекти и да търси финансиране. Така организира първия фестивал на сдружението, свързан с изрисуването на един подлез - "това успя да легализира общината и да финансира", обяснява той, като го приема за личен успех, защото още тогава събира група от 15 - 20 души, като дори има хора от чужбина, дошли да се включат във фестивала.

Артистична общност

Многократно променят местата, на които се събират - ковид мерките ги принуждават да се срещат на открито, впоследствие зимата отново ги прибира, този път в затворен скейт парк във Варна, където към тях бързо се приобщават и други артисти и дори неформални организации, които рисуват. Не с всички се разбират еднакво добре. "Аз съм много против вандализма. Въпреки че той е донякъде част от графити културата, не е окей аз да им казвам, че не е добре да се рисува по спирки, и след наше събитие да виждам, че са рисували по тях", обяснява Дамян.

В един момент той започва да насочва дейността си не само към графити артисти, а цялостно към артисти, защото осъзнава, че ако всеки прави нещо различно, работата ще е по-лесна и ще има развитие. "На последните събития в школата идват по 10-12 души и сред тях има татуисти, хора, които се занимават с калиграфия, с графичен дизайн, анимация и пр.", разказва той, като допълва, че от началото целта му е била да се събират хора, които да се учат едни други. Това, изглежда, е работещ модел.

Още първата година човек, който рисува добре на хартия, но никога не е работил със спрей, печели от конкурс 30 спрея, за да си нарисува стена със своя скица. Така с общи усилия и няколко полезни съвета, които биха коствали години на "опит - грешка", проектът е осъществен.

Успех постигат и при последния конкурс, на който участват - за илюстрация за брандинг на тениски. Събират идеи, разпределят си задачите и не печелят, но организаторите се свързват с тях, за да развият дизайна им. "За мен това беше признание и за хората, които съм събрал и организирал, и ми показа, че всички заедно можем", разказва той.

Липса на средства, места и желание

По думите на Дамян на фонд "Култура" във Варна се отделя минимален бюджет - между 800 хил. лв. и 1 млн. лв., които предимно се разпределят между основните изкуства - театър, музика, танци, и за проектите, свързани с рисуване, се отделят едва около 5%

Работата с общината не е лесна, категоричен е той. Често се сблъсква с липса на комуникация и обратна връзка. "Моят първи проект беше през 2020 г. с община Варна. Дотогава не го бях правил и имах много въпроси, но нямаше кой да отговори, вследствие на което имах пропуски в документацията, които те щяха да забележат, ако бяха погледнали. Аз съм преди всичко артист, но разбирам, че няма как да не се занимавам с документи, просто когато не си го правил, много неща не са ти ясни", обяснява Дамян.

Въпреки "битката", която води Дамян, и до днес в града няма легално пространство за рисуване, което да е отворено 24/7, да има крушки, камери и всеки да може да отиде, когато поиска, и да рисува върху другите илюстрации. По думите му това би изградило много добре цялата общност от графити артисти, които ще има къде да се упражняват, и би запалило много други, които да рисуват, а не просто да драскат. "Всяко 16-годишно дете е драскало със спрей и при положение че няма нито едно легално място, всички можем да си представим къде точно е рисувало с този спрей", казва той, като е категоричен, че средата, пълна с изкуство, възпитава креативност.

Появата на Щъркела на Дамян на безизвестна улица в града превръща локацията в добре познато място за срещи. "Хайде да се срещнем на Щъркела" е реплика, която може да се чуе често Фотограф : Надежда Чипева

Перипетии не липсват и от друго естество. През 2020 г. кандидатства за проект във Варна за финансиране за стенопис със свободна концепция върху четириетажна сграда. "Никога не бях рисувал на такава височина. На последния етаж трябваше да има две птици, а има една, защото просто не ми издържа психиката за две. По-голямата част от времето рисувах седнал, защото ме беше страх да се изправя", разказва той.

Тази година усилията на Дамян Николов са насочени към проекта "Градообитателите" - проект, зад който стоят както "Капитал" (посредством конкурса "Градолюбителите"), така и още 3 фирми спонсори ("Оргахим", "Енерго-про" и Rent a car) и други партньори, но се търсят и още. Името не е случайно - вдъхновено е едновременно от конкурса и от тематиката на илюстрациите (флора и фауна).

Проектът включва облагородяване на 16 занемарени трафопоста на територията на Варна, като в изрисуването им ще бъдат ангажирани както опитни артисти, така и хора без опит, но с желание да се научат, на които да се осигури достъп до това нещо. Целта на набираното финансиране е да се осигури възнаграждение както за опитните артисти, така и за новобранците, които са отделили от времето си. А при възможност - да бъде удължен проектът и през следващата година.