Как индустрията разчупва стереотипите за малка община като Девня

Големите промишлени предприятия привличат хора в града, а заплатите са сред най-високите в страната

С единични изключения големи предприятия от соцвреме бяха приватизирани успешно и продължиха да се развиват

Иглика Филипова

С единични изключения големи предприятия от соцвреме бяха приватизирани успешно и продължиха да се развиват © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Близостта до Варна помага на компаниите в Девня да си намерят кадри, но трудовата миграция тече в двете посоки.
Около 40% от жителите са с ниско или без образование, а повечето от завършващите се ориентират към услугите.
Успешната приватизация на заводите и инвестициите на новите собственици значително са подобрили средата за живот.

Девня разчупва много от стереотипите, с които се свързват малките общини в България, като за бедни и изоставени райони. Макар че населението й е близо 45 пъти по-малко от това на Варна, немалко хора от областния център пътуват всеки ден, за да работят в града. Девня е в топ 10 на общините с най-високи заплати в страната и една от малкото, които привличат нови жители.

Зад всичко това стоят големите промишлени предприятия, които дават икономически смисъл на региона. Създадени още през 50-те и 70-те години на миналия век заради наличието на суровини и близостта до пристанище, с единични изключения те бяха успешно приватизирани и продължиха да се развиват. А покрай тях се появиха и много други бизнеси.

Градът, разбира се, си има и своите проблеми. Населението като цяло намалява заради отрицателния естествен прираст, а голяма част от хората - около 40%, са с под средно или никакво образование. Много от улиците се нуждаят от ремонт. Периодично в покрайнините на града се натрупват нерегламентирани сметища. Но пък има и граждански инициативи за разчистването им. Противно на масовите схващания за силно индустриализирана територия данните сочат, че основните замърсители на въздуха са битови - проблем, който не е уникален за Девня.

Между Девня и Варна

Девня е една от малките общини на Варна и на практика се състои от града и две села (Кипра и Падина), в които живеят общо 7150 души по данни на НСИ към 2022 г. За сравнение - преди 10 години общината е имала малко над 8700 жители (виж графиката). Любопитна тенденция обаче е положителната механична миграция, като през всяка от последните 10 години в Девня са се заселвали средно по 25 души, а пик е отчетен покрай пандемията пред 2020 г. (135 души). Друг интересен факт е, че това е една от малкото общини, в които мъжете са малко повече от жените, което вероятно се дължи на индустриалния профил на района.

За хората и за бизнеса предимство е близостта до автомагистрала "Хемус", която, макар и да не стига до София, улеснява пътуванията между Девня и Варна, като разстоянието е около 34 км. Това решава проблема на предприятията с работната ръка - само 10-те най-големи работодатели имат над 2100 служители (виж таблицата), а общо заетите са 2900 по данни на КАПИ, като част от тях идват от Варна. В същото време други жители на общината пък пътуват, за да работят в морската столица - било защото не са достатъчно квалифицирани за производствата в града, било защото избират друга сфера на работа, най-често в областта на услугите.

На практика около 30-40% от местните жители работят в Девня по наблюдения на кмета Свилен Шитов, който е в края на втория си мандат. "Още от първия си ден съм настоявал на срещите си с бизнеса да бъдат ангажирани повече хора от територията. Логически такъв е интересът и на дружествата", казва той, но признава, че предприятията не правят компромис със знанията и уменията на работниците.

Събитието "Среща на бизнеса във Варна и региона" ще се проведе на 6 юни 2023 г. Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете програмата, темата и участниците.

Затова преди няколко години започва проект, по който с подкрепата на големите компании са направени две професионални паралелки в местната гимназия - по автоматизация на производството и по електротехника, като на учениците се осигуряват стипендии и възможности за наемане. "Това са професии, които се търсят не само тук. За съжаление в момента, в който завърши първият випуск, нямаше нито един желаещ да започне работа в производството, въпреки че предприятията бяха инвестирали средства. Предпочитат да стават магазинери и охранители", казва Шитов.

Официалната безработица в Девня е 7% по данни на Агенцията по заетостта за 2022 г., което е над средното за страната (5.2%). Има и хора, които ходят да работят за известно време в чужбина и след това се връщат. "Процесът е динамичен. Специално в нашата община нямаме такъв отлив навън, защото сме близо до големия град и ако не намерят реализация тук, намират във Варна."

Хора и индустрия

При всички положения концентрацията на индустриален бизнес е плюс за общината, категоричен е Шитов. Именно заради наличието на големи предприятия, някои от които днес са част от международни групи, Девня е на 7-мо място от всичките 265 общини в страната по средна брутна заплата - 1947 лв. за 2021 г., и далеч преди Варна (1443 лв.), по данни на Института за пазарна икономика. Градът е и традиционен лидер по преки чуждестранни инвестиции на глава от населението, като за 2021 г. на един човек се падат по 87 308 евро. Информация от КАПИ пък сочи, че работещите 276 компании в общината са генерирали 2.5 млрд. лв. продажби през 2021 г., което се дължи основно на големите предприятия.

Макар и не обособени формално по новия Закон за индустриалните паркове, в града работят две промишлени зони, където на практика е съсредоточено производството. В северната зона се намира най-големият циментов завод в страната - "Девня цимент", който е собственост на германската Heidelberg Materials. В южната зона пък, която е непосредствено до пристанище "Варна-Запад", са химическите гиганти. Там е заводът на "Солвей Соди", част от белгийската Solvay Group, който произвежда калцинирана сода, а от миналата година има и инсталация за натриев бикарбонат. Пак в южната зона е и торовият производител "Агрополихим", собственост на Филип Ромбаут и Искър Искров чрез дружеството Acid & Fertilizers. И трите завода бяха приватизирани успешно в края на 90-те години на миналия век.

На купувач обаче не случи друго химическо предприятие от соцвреме - "Полимери". Заводът беше приватизиран през 1998 г. от дружество на Николай Банев, но през 2010 г. спря да работи, а три години по-късно беше обявен в несъстоятелност. Преди шест години активите бяха купени от пловдивския производител на метални изделия "Хъс", но плановете му за площадката все още не са ясни. Преди време компанията подаде инвестиционно предложение за възстановяване на производството на химични продукти, а след това и за завод за горещо валцувани стоманени изделия. Към момента обаче развитие по проектите няма.

Заради старите практики в града има известно недоверие към индустрията, особено сред по-младите, смята Шитов. "Но аз съм роден и израснал тук и имам преки впечатления от едни други времена, един друг строй. Производствата работеха по съвсем различен начин. Ако трябва да сравняваме онзи период и сега, разликата е от тук до Луната", коментира той. И макар че промяната не се случва за една нощ, по думите му заводите ежегодно инвестират в нови машини и оборудване, което намалява емисиите.

За сравнение той дава размера на санкциите, налагани от регионалната екоинспекция за превишение на нормите, които тя следи директно чрез измервателни уреди на територията на предприятията, като 80% от сумите се превеждат на общината. Когато става общински съветник през 2007 г., годишно общината е получавала 500 - 600 хил. лв. от такива санкции, докато в последните години в бюджета влизат около 25 хил. лв. "Още като съветник съм казвал, че никога не съм се радвал на тези приходи и че е най-добре в тази графа да пише 0 лв. Но при всички положения сега ситуацията е коренно различна", казва той.

Станцията на екоминистерството за мониторинг, която е разположена в центъра на града, също показва, че през последните години качеството на въздуха се подобрява и рядко има превишение на пределно допустимите норми по наблюдаваните показатели - серен диоксид, азотен диоксид, амоняк и т.н. По-високи концентрации се отчитат периодично през зимата на фини прахови частици, което кметът обяснява с практиката да се горят всякакви боклуци в близкия ромски квартал.

"Винаги има групи, които си играят със страховете на хората. Но тази територия е определена за промишленост, тези предприятия няма как да отидат на друго място. Затова трябва да работим в посока да живеем заедно и да се развива общината", казва Шитов.

Свилен Шитов, кмет на община Девня:

Без част от данъците на предприятията няма как да правим политика и да се развиваме

Плюс или минус е за една малка община да съжителства с голяма индустрия?

- Плюсовете със сигурност са повече, поне за територията. За съжаление чисто финансово след промяната в данъчното законодателство около 2000 г., когато големите данъкоплатци започват да плащат директно в републиканския бюджет, сумата, която ни се превежда на нас под формата на субсидии, става 3 млн. лв. Преди тази промяна, когато ние сме правили вноска в държавния бюджет, общината е разполагала с около 33 млн. лв., давали сме кредити на по-големи общини. Това е голяма несправедливост за териториите. Много приказки се изговориха от много правителства, но все още няма смелост да се върнат тези пари на общините. Без тях обаче няма как територията да прави самостоятелна политика, да привлича бизнес и да се развива. Ние сме една от 19-те общини, които заради това, че се справят много добре финансово, са лишени от целева капиталова субсидия. Бюджетът ни е около 10 млн. лв.

Какво се случва с пътя до пристанището, който предприятията от години чакат да бъде оправен?

- Истината е, че пътят е общинска собственост, но обслужва изцяло промишления комплекс и се експлоатира много интензивно. От нашата капиталова програма за ремонтни дейности на пътищата можем да отделяме от порядъка на 300 - 400 хил. лв. годишно. Само че тази отсечка е 6 км, а цялата ни пътна инфраструктура на територията е 100 км. Ако цяла Девня е оправена, да дадем там. Но състоянието е същото и на много други малки улички и пътища, а всеки нормален гражданин иска пред къщата му да е оправено. Транспортът, който обслужва бизнеса там, е лизингов и в общината влизат 0 лв. от транспортни превозни средства, защото те не са регистрирани тук, а в София.

През 2020 г. "Солвей Соди" направи едно ново производство и се сертифицира като инвеститор клас А, защото има механизъм държавата да финансира инфраструктура. Не че много им се искаше да кандидатстват за сертификат, бумащината е голяма и им се утежнява процедурата, но го направиха заради територията. Тогава държавата подсигури средства за приблизително 4 км от пътя, тях ги направихме. След това през 2021 г. една малка част от оставащото го финансира Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И след всичко това сега останаха около 800 - 900 метра, които не са ремонтирани. Може би ще струва около 1 млн. лв. и държавата не може да ги отдели. София е далече, това им е последна грижа, въпреки че "Варна-запад" е най-голямото пристанище в България. Бизнесът, концентриран тук, е на водещи места в България, данъците, които плаща, са милиони левове.

Реши ли се проблемът с опасния трихлоретан на територията на бившия завод "Полимери", за който бяха отпуснати средства от бюджета да бъде извозен за обезвреждане?

- Пак останаха едни количества. Защото на дъното на резервоарите има утайка, а покривът е пробит и вътре влиза вода. Докато не се изгребе и изчисти, винаги ще има. От време на време областният управител прави комисия да измерва нивата. Изследват го, около 98% е вода, но трябва някой да се произнесе опасно ли е това. С останалата утайка на мен ми прилича на перпетуум-мобиле.