Бюджетът започва годината с малък излишък от 470 млн. лв.

Разходите растат двойно по-бързо от приходите на годишна база

Този януари разходите растат двойно по-бързо от постъпленията в сравнение с миналия, показват данните на ведомството на Росица Велкова.

Васил Минков

Този януари разходите растат двойно по-бързо от постъпленията в сравнение с миналия, показват данните на ведомството на Росица Велкова. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Излишъкът е наполовина в сравнение с миналия януари.
Разходите растат най-много по линия на пенсиите и компенсациите за ток на фирмите.
Отложени от миналата година инвестиционни разходи ще подложат на допълнителен натиск бюджета през 2023 г., предупреждава МФ.

Държавният бюджет започва годината с малък излишък от 470 млн. лв. или едва 0.3% от прогнозния БВП на касова основа към края на януари. Това показват предварителни данни на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма. За сравнение, през същия месец на 2022 г. плюсът е бил двойно по-голям, като обикновено в началото на годината големите харчове все още не са започнали. Този път обаче разходите растат двойно по-бързо от постъпленията, показват данните на ведомството.

На държавата се налага да работи с миналогодишния бюджет, след като служебното правителство отказа да предложи нов за тази година. Това обаче не попречи на депутатите в режим на предизборно наддаване да приемат промени "на парче" и да изменят някои параметри във финансовия план в края на 2022 г., основно в посока на по-щедри разходи и данъчни облекчения. Това ще направи по-трудна задачата на служебната власт да балансира финансите през следващите месеци. За нов бюджет вероятно ще може се говори едва към средата на годината, когато отново ще има парламент след изборите през април.

Приходите през януари нарастват на годишна база с 12% и достигат 4.8 млрд. лв., показват данните на МФ. Разходите са в размер на близо 4.4 млрд. лв. и макар засега да остават по-малко от приходите, растат двойно по-бързо - с над 29% спрямо година по-рано. Ето защо и излишъкът се свива. Като основна причина за допълнителните близо 1 млрд. лв. разходи през първия месец министерството посочва пенсиите и компенсациите за електроенергия на небитовите потребители. Пенсиите бяха вдигнати средно с над 26% в средата на миналата година, а през октомври част от тях бяха и преизчислени по формула. Това струва допълнителни 370 млн. лв. от бюджета през януари. С 250 млн. лв. повече тази година са изплатените субсидии, основно по линия на компенсациите за ток, които продължават да се раздават без оглед на това дали съответната фирма е в затруднение и има нужда от подпомагане. Разходите за заплати на държавната администрация и инвестициите също нарастват.

2022 г. с неочаквано малък дефицит

Както стана ясно в края на декември, държавните финанси завършват 2022 г. с по-малък от заложения дефицит - 0.8% от БВП или около 1.3 млрд. лв. на касова основа. На начислена основа, каквато методология използва ЕС, минусът е 2.9% от БВП или малко под границата от 3%, заложена в Маастрихтските критерии. Това дава "стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към еврозоната", посочва финансовото министерство. Овладяването на дефицита идва благодарение на преизпълнение на приходите и отлагане на капиталови разходи.

За цялата 2022 г. приходите възлизат на близо 61.6 млрд. лв., с което превишават разчетите с 3.2%. Тук не се включват 3.2 млрд. лв. приходи във фонд "Сигурност на електроенергийната система", тъй като се считат за временни и "с извънреден характер".

Преките данъци завършват 2022 г. с 10% преизпълнение и са близо 10 млрд. лв. Косвените обаче, които са 21.5 млрд. лв., изостават с над 3% от заложеното, въпреки високата инфлация и по-силния от предвидения ръст на икономиката през миналата година. Това отчасти може да се обясни с удължаването на намаления ДДС за ресторантите (9%), като облекчението първоначално беше въведено заради пандемията. Освен това през 2022 г. нулева ставка беше въведена за хляба и брашното, както и намалена 9-процентова за парно и природен газ за домакинствата.

Параметрите по изпълнението при ДДС са близки до първоначално предвидените от МФ, изтъква ведомството, но впоследствие при гласуване в парламента те биват увеличени със 760 млн. лв., явно без основание. Освен ДДС, акцизите също не успяват да достигнат планираната цел.

С над 14% е преизпълнен данъка от печалба на компаниите и с близо 6% този върху доходите на физическите лица. Неданъчните приходи пък надхвърлят разчетите с близо 20%, в най-голяма степен от двата "ядрени" фонда от АЕЦ "Козлодуй" и от продажба на въглеродни квоти.

Съпоставимите разходи са общо 62.9 млрд. лв. или 95.5% от планираните, предимно заради забавено усвояване на европейски средства, най-вече по Плана за възстановяване и отлагането на капиталови разходи. Това забавяне на проекти подобрява салдото за 2022 г., но ще засили натиска върху бюджета тази година, предупреждава МФ.