Списъкът на Василев: какво стои зад общинския подарък за 4 млрд. лева

Филтър на тези проекти няма и - което е още по-притеснително - контрол над тази строителна вакханалия, която списъкът предвещава, тепърва ще се изгражда, а последствията могат да бъдат дългосрочни. Така от досегашния политически контрол преминахме директно към безконтролно раздаване на пари, но не и истинска децентрализация - защото кметовете отново няма да харчат собствените си пари и ще раздават толкова, колкото успеят, без истинска отговорност за добро управление (виж анализа тук).

Как се появи списъкът

Че ще има такъв списък, стана ясно почти в края на бюджетния цикъл, когато Министерство на финансите прати писма до общините, искайки приоритетни проекти. Не е ясно колко точно време се е съставял първият вариант, но той стъпи върху предишната програма на първия кабинет на "Продължаваме промяната", чиято цел беше да финансира забавени пътни и водни проекти. Заради изоставането на европрограмите и политическите турбуленции след падането на Бойко Борисов много общински проекти бяха спрени.

Попадайки в бюджетната комисия обаче, планът на Василев налетя на ГЕРБ и ДПС. Дългогодишните царе на общинското финансиране - Борисов и неговия партньор Делян Пеевски, настояха списъкът да се измени и разшири, за да включи всичко, което местните власти искат. Пеевски обяви, че ДПС ще подкрепи бюджета "единствено ако в него се включат изрично приоритетите на всяка една община". ГЕРБ потвърдиха същото.

В резултат на това от МФ разпратиха спешно нова депеша до местните власти, в която поискаха нови, допълнени списъци. Източници говорят неофициално за обаждания и координиране на списъци между централите в София и местните власти. Кметове пък потвърждават, че е трябвало да попълнят новия списък "за часове".

Така в крайна сметка бюджетът получи нов чл.107, в който вместо общ размер на капиталовите инвестиции, се дава само таванът на средствата по общини - от 6 млн. лв. за най-малките до 100 млн. лв. за най-големите. И вместо Министерският съвет да може да приема промени по списъка, се дава правото на Народното събрание да го прави. А в крайния вариант се появиха цели 1627 проекта за над 3.5 млрд. лв.

Стадиони, зали, велоалеи

Довършването на стадион "Локомотив" в парка "Лаута" в Пловдив е една от скандалните поръчки на предишното общинско ръководство. Тя беше пусната набързо от администрацията на Здравко Димитров, подписана не от кмет, зам.-кмет или ръководител на отдел, а от главен юрисконсулт, с раздута стойност 42 млн. лв. с ДДС и с много кратък срок за оферти. След обжалване ВАС в крайна сметка я върна на общината и сега новият кмет Костадин Димитров предстои да пусне нова.

Въпреки това с точно тази стойност проектът попадна в одобрения държавен списък. Според отговори от МРРБ Пловдив го е подал за одобрение на 5 март тази година и очаква всеки момент още подарени пари от държавата за втори стадион. Това е град с над 600 млн. лв. бюджет, който е затънал в ремонти и буквално се задушава от трафик, не може да оправи години наред околовръстното си, да довърши облагородяването на река Марица и дори не е започнал проекта за градска железница. Силно въпросително е дали точно надута поръчка за довършване на втори стадион е най-приоритетният проект за Пловдив.

Ако видите пълния списък, вътре е като пещерата на Али баба за кметове - има стадион в Крумово, колодрум в Сливен, къмпинг в Кнежа, център в Боровец, пешеходен мост в "Люлин 10", детски площадки, музеи, спортни зали и т.н.

На въпрос на "Капитал" какво е било ситото за проектите и как са попаднали в последния списък единственият критерий, който посочиха от МФ, беше финансовият. "В изготвения от Министерството на финансите списък на постъпилите предложения бяха включени всички проекти, чиято обща стойност за 2024 г. не надвишаваше изискването за общ лимит за средствата за съответната категория община", съобщиха оттам. Насочват към постановление на МС от януари, в което се определя МРРБ като органа, който ще контролира кой и как получава пари.

От МРРБ казват, че вече са сключили 456 споразумения с общини за над милиард лева. Подадени са над 900. Не казват дали има отхвърлени и посочват, че следят "проектите да имат пълна документална готовност". Преведено, това значи да имат или виза за проектиране, или становище от главния архитект, или инвестиционен проект, или строително разрешително. За това дали даден проект е приоритетен или не, ще отговаря самата местна власт. МФ и МРРБ "тепърва ще правят анализ за изпълнението на проектите" и очаквания ефект.

"Никога не сме имали такъв шанс"

Според кмета на Троян Донка Михайлова, която е и зам.-председател на Сдружението на общините, "един кмет, ако не си знае приоритетите, защо е кмет". Тя дава пример със собствената си община, където са проведени обществени обсъждания, тя е подредила проектите в предизборната си програма и казва, че хората са наясно какво ще се финансира. Троян има общо 29 проекта за 33 млн. лв., тази година има намерение да подпише за 15, от които вече е подписал три за близо 10 млн. лв. Големият проект на Михайлова е спортна зала, която според нея е нужна на "един град с 27 клуба и дефицит на база".

Тя отказва да даде мнение дали всички кметове са подходили по този отговорен начин с проектите си. Казва, че "никога общините не са имали такъв шанс" да финансират всичко, което пожелаят.

Самата Михайлова обаче признава, че тези проекти влизат в конкуренция с голямата европейска програма "Регионално развитие", която тепърва започва в новия програмен период. Голяма част от проектите, които общините са подали към бюджета, могат да се финансират и с европари. А според закона за държавния бюджет, където имат такава възможност, те са длъжни да го направят. "Общините предпочитат тази форма, защото има много натрупани негативи към европарите", признава кметицата на Троян. Причината е проста - по-строг контрол и финансовите корекции.

Което ни води до другия голям проблем с този списък - въпреки че е поредният такъв опит на държавата (виж другия текст), тя продължава да няма контрол над това финансиране, извън създаденото за еврофондовете. Добро или лошо, на дупки или не, то е единствената изцяло функционална система за одит и контрол над раздаваните инвестиционни пари.

МРРБ ще срещне сериозен проблем да следи за изпълнението на хиляди общински проекти и за нередности при тях. Което отваря широко вратата за добре познатата ни общинска корупция. И вероятно е добре известно на хора като Борисов и Пеевски.

Проблемът със списъка

Да бъдем откровени: общините в България са хронично недофинансирани. Дори най-богатите от тях не могат да си позволят да инвестират необходимото, за да се приведат във вид, поне достоен за средноевропейско ниво. Основна причина е фактът, че данъците са силно централизирани, и така повечето капиталови решения се взимат в София.

Еврофондовете трябваше да бъдат рецепта за тази болест, но се превърнаха в още един симптом. Първо, защото и те бяха разпределяни от София, и второ - защото задълбочиха проблема с корупцията и безотговорността на местно ниво.

Проблемът с настоящия списък е, че не решава нито един от тези проблеми. Той отново "дарява" пари на местната власт без ангажименти и критерии, въпреки че има много начини да се финансират качествени проекти в общините през други инструменти, ако кметовете са ангажирани и управляват добре. Точно по същия начин в момента популистки се продължава практиката на безплатното саниране за част от хората, вместо да се търси начин всички да получат възможност да санират, като се осигури допълнително финансиране и личен ангажимент.

Тази политика в най-добрия случай ще удължи хроничните проблеми на общините. В най-лошия ще ги задълбочи и ще бъде ползвана от кметовете като подарък за години напред. Крайно време е за истинска децентрализация.