Докога ще са отворени училищата

В сряда националният здравен инспектор Ангел Кунчев не изключи пред медиите и по-малките ученици да се наложи да останат вкъщи. През това време ресторантите и моловете, изглежда, ще останат отворени, а другите мерки не изглежда да са достатъчно сериозни, за да ограничат ръста и така дотам най-вероятно ще се стигне след още седмица-две.

Как се стигна дотук

Още в края на август известният епидемиолог Петър Марков предупреди, че завръщането на всички ученици едновременно присъствено ще създаде условията за рязко разпространение на COVID-19, тъй като на тази възраст вирусът минава безсимптомно, а вирусът често се засича едва при вторично заразяване на учители, родители или други контактни възрастни. Именно това се случва в училищата от началото на учебната година, и то в среда, в която от МОН и МЗ без особени научни доводи решиха, че учениците няма да носят маски в час.

По данни на МОН от вторник официалният брой на заразените учители в страната е едва 453 при 469 заразени деца, а в системата карантинираните вече са 12 на 1000. Съотношението между деца и учители в системата обаче е 10 към 1, което ясно показва безсимптомното разпространение на вируса и липсата на достатъчно проследяване на заразата сред учениците - официалният процент на заболеваемост сред учителите е в пъти по-висок.

Според източници на "Капитал" в контакт със здравното министерство статистиката на МОН изостава и не отразява реалността. Причината е, че учениците масово не се тестват за COVID-19. Неофициално от МОН обясняват, че РЗИ-тата са прекалено претоварени, особено столичната, и просто нямат капацитета да проследяват цели паралелки. Дори ученици, които са били контактни със заразени с COVID-19 извън училище, често не се карантинират. Учител от частно училище разказва за казус, повторил се вече три пъти за месец октомври в училището му: Болен от COVID-19 родител решава да тества детето си на собствени разноски (от РЗИ не налагат задължителни тестове в такива случаи) в понеделник, тестът на детето излиза положителен във вторник - през това време за всеки случай родителят е решил да остави детето вкъщи. Тестът на ученика излиза положителен, но тъй като по процедура РЗИ карантинира контактни на детето лица от последните два дни преди теста (които се падат в събота и неделя), класът на ученика не бива карантиниран, а заразата потенциално продължава да се разпространява. Дори в случаи на симптоматичност, когато РЗИ има задължение да тества ученици, не се тества или се тества прекалено късно, оплакват се учители. Така основна отговорност за проследяването на вируса сред учениците се пада върху родителите, но никой не може да ги задължи да тестват децата си.

Разпространението е особено видимо в частните училища в столицата, където родителите по-често имат необходимия ресурс и нагласа да тестват децата си. "В момента виждаме именно това, което се прогнозираше в началото на септември - хващаме заразата сред децата чрез техните родители. Писа ни например родител, който от месеци е на хоум офис и спазва всички възможни ограничения, но е положителен чрез детето си", споделя пред "Капитал" преподавател от частно училище със заразени учители и деца.

Неконтролираното разпространение на COVID-19 в училищата натоварва учителите и прави по-трудно и разделението на потоците. Колкото повече учители трябва да бъдат замествани, с толкова повече различни потоци имат контакт другите учители, които в същото време са и много по-изтощени. А ако достатъчно учители в едно училище се заразят или излязат в карантина, то на практика не може да се предлага и дистанционно обучение, дори и училището да мине онлайн.

Най-новите изследвания

Учениците са ключови за разпространението на COVID-19 в обществото, казват и най-новите мащабни научни изследвания. Според изследване на Университета в Единбург на данни от 131 държави, публикувано на 22 октомври в The Lancet, отварянето на училищата води до рязък скок в общите случаи на коронавирус в обществото в рамките на месец от отварянето. Учебната система е пресечна точка на всички други системи в обществото, а безсимптомното прекарване на болестта прави децата добри разпространители. Учените в Единбург са открили, че отварянето на училищата води до 24% увеличение в скоростта на предаване на вируса R, като само разрешаването на големи групови събития има малко по-силен ефект - 25%. Същото проучване сочи, че най-работещите мерки за ограничаване на разпространението са съвкупност от забрана на всички групови събирания и дейности от над 10 души, широкоразпространена работа от вкъщи, затваряне на училищата, заповеди за седене вкъщи, където и когато е възможно. "В момента консумираме най-вече ефекта от започването на учебната година. Това, което се случва с училищата, е мек модел на т.нар. опит да придобием обществен имунитет. Този имунитет се проваля. Не може училищата да вземат решения за затваряне. Трябва да има по-централизиран подход", коментира във вторник шотландското изследване и ситуацията в България пред БНР пулмологът проф. Коста Костов.

Училището свързва всички звена и всички системи в обществото. Чрез градския транспорт, чрез работещите родители, чрез деца и тийнейджъри, които ходят на заведения.

Петър Велков

учител по математика в Увекинд и експерт по управление на кризи

Друго важно изследване идва от края на септември от Университета в Принстън, който е проучил над 500 000 случая на коронавирус в Индия и потвърждава, че децата играят ключова роля в пренасянето на COVID-19. Освен че учениците и младите хора са зачетени като една трета от всички случаи, изследването посочва, че заразяването чрез близки контакти вкъщи е в пъти по-вероятно от заразяването с COVID-19 в общността - шанс от 9% срещу шанс от 2.6%. От училище децата могат да пренесат вируса в домакинствата си. Докато официалните данни в България не показват училищата като най-големите огнища, те най-вероятно са ключова част от веригата на заразяване и прескачането на вируса към нови части от общността, а ниският капацитет за тестване на контактни паралелки и отделни деца прави самите данни ненадеждни.

Ненавременни политики

От самото начало политиката на МОН е за наблягане на максимално присъствено обучение. Това е съвсем логично от краткосрочна икономическа гледна точка, както и най-новата заповед, че засега само гимназистите остават онлайн - при връщане вкъщи на началните и подгимназиалните паралелки, мнозина родители ще трябва да спрат да работят, ако не могат да минат на хоум офис. В същото време МОН следи и отрицателната нагласа на повечето родители към дистанционното обучение и в изказванията си министър Вълчев много ясно показва, че дистанционното обучение се възприема като най-лошия вариант. "Ние сме длъжни и да бъдем гласът, който отстоява правото на образование. Ако лекарите са длъжни да казват какво се случва в болниците, ние сме длъжни да казваме, че образованието не трябва да бъде жертвата, защото най-лесно се затварят училищата", каза пред "Капитал" Вълчев в понеделник, като обясни, че поне засега МОН е твърдо против налагането на централни мерки. Вместо това министерството му създаде процедура, според която училища в най-застрашените зони да могат сами поотделно да кандидатстват за минаване онлайн, и то след съгласието на всички обществени съвети. Процедурата отнема около ден и половина, но самото постигане на обща позиция сред родителите на понякога 1600 деца се оказва трудно и бави процеса. Подобна мярка може и да помогне на отделни училища, но няма антиепидемичен характер за цели области.

"От гледна точка на управлението на кризата, от гледна точка само на здравето ни, на справянето с COVID ситуацията това би било най-ефективното решение. Но ние все пак търсим баланс - баланс между това, от една страна, да се справим с тази криза, а от друга страна, да живеем, учим и работим относително нормално", отговори Вълчев на въпрос на "Капитал" за кога трябва да се налагат повсеместни мерки.

Именно тази нормалност можеше да бъде запазена по-добре, ако от МОН и правителството бяха решили по-отрано да изпробват различни поетапни преминавания в дистанционна среда, така че да намалят броя деца в училище и по този начин - потенциала за дифузно разпространение на COVID-19 във всички части на обществото. Защото сега истинското затваряне, поне в най-засегнатите области, от което управляващите още ги е страх и от което повечето родители изпитват ужас, спомняйки си пролетта, е почти сигурно. А дистанционното обучение за всички ще се случи пак на бегом вместо с месеци методична подготовка и планиране от страна на централната власт и отделните училища, така че да се смекчат образователните неравенства, които проличаха при предишното дистанционно учене.

Вълчев обаче е прав, че училищата се затварят най-лесно - не е логично заведения и бизнеси за споделени преживявания и забавления да остават отворени, докато децата (и родителите им) седят вкъщи. В момента България вече е стигнала точката, в която заради дългото бездействие затварянето вече трябва да бъде сериозно. Фактът, че с много закъснялата и плаха заповед от вторник вечер ресторантите и моловете остават отворени, докато гимназисти и студенти остават да учат от вкъщи, ясно показва къде са приоритетите на сегашното правителство.