Няколко оптимистични неща и една интрига в актуализирания бюджет на армията

Военното министерство планира да закупи противокорабни ракети, вероятно ще задвижи придобиването на нови 3D радари и проучва алтернативи за ремонт на МиГ-29

Допълнителни около 170 млн. лв. ще се освободят за нова бойна техника покрай забавянето на изтребителите F-16 и нестартирането на проекта за бойни машини за пехотата

Момчил Милев

Допълнителни около 170 млн. лв. ще се освободят за нова бойна техника покрай забавянето на изтребителите F-16 и нестартирането на проекта за бойни машини за пехотата © Георги Кожухаров

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Армията може да получи 300 млн. лв. за модернизации през тази година.
Средствата обаче не са допълнителни, а спестени от други проекти като забавената доставка на F-16 и бойните машини.
Значителна част от парите ще се използват за закупуване на противокорабни ракети.

Подготвяната актуализация на закона за държавния бюджет хвърля повече светлина върху плановете за превъоръжаване и модернизация на Българската армия през следващите няколко месеца. Добрата вест е, че през тази година въоръжените сили може да получат за инвестиции в бойни способности немалка сума - близо 300 млн. лв. Не толкова добрата е, че това се постига чрез вътрешно преразпределение на средствата за отбрана и пренасочване на пари от проекти, които явно няма да бъдат задвижени до края на годината.

В крайна сметка обаче това също е стъпка в правилна посока. Досегашната порочна практика беше средствата от нестартиралите програми за военна модернизация да се връщат във финансовото министерство в края на годината или - още по-лошо - да се използват като скрит резерв и да разпределят на субективен принцип за съвсем други цели от премиера и правителството в дните между Коледа и Нова година.

Откъде ще дойдат допълнителните пари за оръжие

Въпросните 300 млн. лв. се постигат, като към до момента предвидените за превъоръжаване и модернизация на армията около 126 млн. лв. се добавят още 170 млн. Те идват от две места - спестени разходи покрай забавянето в доставките на новите изтребители F-16 в размер на 70 млн. лв., както и още 100 млн. лв., които по принцип бяха предвидени в тазгодишния бюджет като евентуална първа вноска по договор за доставка на нови натовски бронирани бойни машини за сухопътни войски.

"Усвояването на средствата за придобиването на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада до края на годината не е гарантирано", се казва в мотивите на нормативния акт. Проектът за сухопътни войски по принцип предвижда придобиването на 150 бойни машини на пехотата, като за целта парламентът принципно е гласувал бюджет близо 1.5 млрд. лв. с ДДС, които трябва да бъдат изплащани разсрочено на вноски през годините. Модернизационната програма обаче зацикли и бе стопирана в края на последното управление на ГЕРБ, след като се оказа, че и двете фирми финалистки в наддаването - мултинационалната General Dynamics European Land Systems (GDELS) и финландската Patria, са направили много по-високи оферти, надвишаващи с над половин милиард отпуснатите средства, за да отговорят на техническите спецификации.

По принцип и настоящият министър на отбраната Драгомир Заков поставя проекта за пехотата на първо място в своите приоритети. След фиаското по време на неговия предшественик Каракачанов и екзотичния опит придобиването на машините да се направи през държавния военен холдинг "Терем" процедурата обаче ще се върне много стъпки назад и едва ли ще може да се стигне до договор преди края на годината. Така че първата евентуална вноска за нови натовски бронирани машини ще се появи най-рано в бюджет '23. Спестените пари покрай F-16 пък най-вероятно са свързани с проблемите около модернизацията на инфраструктурата на авиобаза "Граф Игнатиево", където трябва да бъдат разположена ескадрилата от бъдещите ни нови изтребители.

С какво ще държим Русия далеч от бреговете ни

Според промените в държавния бюджет гореспоменатите близо 300 млн. лв. ще се използват "за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на въоръжение и техника, в т.ч. осигуряване на експлоатацията на самолета МиГ-29, боеприпаси и горива за бойна подготовка, мисии и енергоносители". Почти сигурно е, че значителна част от тази сума ще бъде използвана за закупуване на противокорабни ракети за строящите се в момента два модулни патрулни кораба, първият от които трябва да бъде на вода през 2025 г. По принцип закупуването на въоръжение на въпросните плавателни съдове се оказа сред 9-те основни приоритета на сегашния военен министър, след като неговият служебен предшественик Георги Панайотов разкри, че ще са нужни още между 400 млн. и 1 млрд. лв. за ракети, торпеда и снаряди на тези плавателни съдове.

Конкретното решение за директно договаряне на въпросните противокорабни боеприпаси беше гласувано без много шум от правителството в края на май. Става дума за ракетите RBS-15 MK3, произвеждани от шведската фирма Saab Bofors Dynamics и немската Diehl Defence. Ако съдим по техническите спецификации, публикувани на сайта на военното министерство за организиране на държавни поръчки, в близките месеци може да се направят подобни поръчки за зенитни ракети MICA, каквито също трябва да бъдат инсталирани на патрулните корвети, както и на все още неуточнен тип торпеда, които също така да могат да се изстрелват и от флотските ни хеликоптери Panther.

Поръчката на първите количества от RBS-15 MK3 може да даде тласък и на приоритетния проект за закупуване брегови ракетни батареи, които също могат да бъдат оборудвани с аналогични боеприпаси. Не е ясно обаче дали програмата ще се развие точно в тази посока, тъй като амбиция за подобни мобилни комплекси има и конкурентната фирма Kongsberg, която предлага противокорабните ракети NSM. Миналата година началникът на отбраната Емил Ефтимов намекна, че армията ни може да предпочете друг тип боеприпаси за бреговите батареи, за да постигне по-широк спектър бойни способности. При всички положения обаче възможностите на мобилните противокорабни системи успешно може да бъдат маркетирани от армията пред обществото след потопяването на руския крайцер "Москва" с украински ракети "Нептун".

Актуализацията на военния бюджет за модернизация е много вероятно да даде тласък на още един важен проект - този за придобиване на трикоординатни радари. Ориентировъчната стойност на програмата е 390 млн. лв., срещу които армията ни трябва да получи 5 стационарни и 2 мобилни локаторни станции. По неофициална информация отбранителното ведомство действително работи усилено по подготовката на тази модернизационна програма, която обаче трябва да мине през одобрението на парламента, тъй като става дума за бюджет над 100 млн. лв. Ако това стане в близко бъдеще, първата вноска за новите радари също вероятно ще е част от актуализирания бюджет за военна модернизация.

Има ли бъдеще за МиГ-29

Особено любопитен също така е въпросът каква част от въпросните средства ще отидат за осигуряване на експлоатацията на изтребителите МиГ-29, които би трябвало да пазят българското небе до идването на новите F-16. "Общоизвестен е фактът, че войната в Украйна и наложените санкции от страна на ЕС на Руската федерация силно затрудняват поддръжката на авиационната техника, произведена в бившия Съветски съюз, в това число и МиГ-29", коментираха за "Капитал" от Министерството на отбраната по този повод. От ведомството допълват, че изследват всички възможни варианти за обслужването на старите съветски изтребители, "в това число използване на капацитета на съюзниците".

"Проведени са редица срещи с представители на Министерството на националната отбрана на Полша и представители на полската отбранителна промишленост, както и ремонтни предприятия у нас", обобщават от военното министерство. И допълват, че в актуализацията на бюджета не се предвижда средства за придобиването на боеприпаси за МиГ-29.

По неофициална информация на "Капитал" опцията за ремонт на изтребителите ни в Полша е свързана с много условности. По принцип военноремонтните предприятия WZL-2 и WZL-4 разполагат с технологиите и опита да поддържат и дори да модернизират МиГ-29 покрай изтребителите от този тип, които са в състава на полските военновъздушни сили.

Не е ясно обаче с точно с какви резервни части разполагат поляците в момента, тъй като част от компонентите и до момента са се внасяли от Русия, Беларус или Украйна. Имало голяма вероятност обаче точно Украйна все още да има точно резервните части, нужни на страната ни, за да се поддържа летателната годност на МиГ-29. Предоставянето им обаче, както и готовността на Варшава да ремонтира изтребителите ни почти сигурно ще са функция от готовността на властите в София да предоставят на Киев по-голяма военна помощ.