Новият болничен лидер

Японските собственици от холдинга "Токуда" започнаха изтеглянето си от България през 2014 г., като обявиха за продажба банката, болничния и застрахователния си бизнес. Българската народна банка не разреши с неясни мотиви продажбата на финансовата институция. За сметка на това сделката за болницата беше скорострелна – от септември 2015 г. до април тази година бяха уговорени всички подробности по сложно структурираната операция по придобиването на две болнични групи.

Наддаването за "Токуда"

Медицинският бизнес на японската група е бил предложен на 50 болнични групи по света и още в първия етап оферта е била получена от турската верига Acibadem. Но българската група "Сити клиник", която също е участвала в наддаването, е предложила по-висока цена, което ги направило предпочитан купувач. Причината за интереса е съвсем рационален - влизането на нов силен чуждестранен инвеститор категорично е застрашавало плановете на "Сити" да се превърнат в най-голямата болнична верига в България. Така Acibadem била подтикната да се поинтересува от предпочетения купувач "Сити клиник", за да има шанс за покупка. И започнали да преговарят за общо участие.

Разказът на турския собственик на веригата Мехмет Али Айдънлар звучи по малко по-различен начин. Той твърди, че отдавна се интересувал от "Токуда", но междувременно проявил интерес и към "Сити клиник", случайно се запознал със собствениците и ги поканил на разговор в Истанбул. До април обединението вече имало договор.

Сделката е финансирана със собствени средства на групата Acibadem и включва няколко компонента. Първият е покупката на "Токуда болница" за 65 млн. евро чрез дружество, в което след това се влива групата "Сити клиник". Новата компания се нарича "Аджъбадем Сити клиник" и в нея турският инвеститор държи 76.5%, а част от акционерите в "Сити клиник" - 23.5%. Около една трета от собствениците в "Сити" продават участията си, като получават за това общо 10.97 млн. евро. Освен това новото дружество покрива дългосрочните кредити на болничната верига "Сити клиник", които на онзи етап са на обща стойност 18 млн. евро. Това оценява групата от медицински центрове и клиники с бранда "Сити" на около 55 млн. евро. За мениджър на новото дружество "Аджъбадем Сити клиник", което управлява бизнеса на групата, е избран Илиан Григоров, дотогавашен управител на "Сити клиник".

Групата в момента

Според Григоров в момента "Аджъбадем Сити клиник" притежава четири болници – "Токуда", кардиологичният и онкологичният център "Сити клиник" в София, болница за сърдечно-съдови заболявания в Бургас и голям амбулаторен център във Варна.

"Имаме четири болници - две от тях са университетски, четири медицински центъра, един хоспис и три аптеки за граждани. Ние притежаваме единствените три болници в България, които са акредитирани по отношение на качество и безопасност по световния стандарт JCI. В болниците има общо 735 болнични легла, те са със 180 млн. лева годишен приход и 55 хиляди хоспитализирани пациенти на година. През медицинските центрове преминават около 600 хил. пациенти годишно. В групата се обучават 150 специализанти, 8 докторанти и се провеждат 130 акредитирани клинични проучвания", казва Илиан Григоров.

Близо и в пакет

Принципите на групата са, че независимо къде оказва здравни услуги, целта е пациентите да получат възможно най-пълната медицинска помощ възможно най-близо до дома си. Още в самото начало беше оповестено, че въпреки че някои от клиниките в софийските болници се дублират, те няма да бъдат сливани и ще продължат да работят паралелно, защото имат своите пациенти.

Начинът, по който в момента се преструктурират клиниките, е по най-новите световни тенденции – към пакетен модел на оказване на услуги.

"Ако искаме да се конкурираме на международно ниво, ние трябва да можем да предлагаме пакетна цена за състоянието на всеки болен и за всеки клиничен епизод, от който той има нужда. За да можем да сме конкурентни, ние трябва да дадем цена за смяна на тазобедрена става например, която да включва всичко – от диагностиката до лечението и две години гаранция", отбелязва Григоров. Той допълва, че българската система се е развила около концепцията на клиничните пътеки, но това, което ще правят през следващите две години, е реорганизация на медицинската помощ по начин, по който да се лекува пациентът на базата на неговото страдание и неговата група заболявания, като организират интегрирани центрове в областта на сърдечно-съдовите, онкологичните заболявания, хирургични и др. звена.