Апетитът намаля

Новата среда кара мениджърите на компаниите да премислят по-внимателно, преди да се заемат с комплексни сделки, които могат да привлекат вниманието на правителствата. Желанието за покупки беше допълнително подкопано от пазарните сътресения, предизвикани от изненадващия резултат на референдума във Великобритания, когато гражданите решиха страната да напусне Европейския съюз. В резултат на това тази година се очаква спад, като към десетте месеца понижението за година в стойността на M&A сделките е с близо една пета, показват данните на анализаторската компания Dealogic.

Водещите сектори по активност през годината са технологиите и недвижимите имоти – първият традиционно се радва на големи сделки през последните години, докато вторият се възползва от евтиното финансиране поради политиката на ниски лихви от водещите централни банки в света – Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Централната банка на Япония. Третият по привлекателност сектор са енергетиката и комуналните услуги, които започват да се съвземат от удара на ниските цени на петрола и другите суровини. Фармацията отстъпи лидерската позиция, но пък през предходните години в сектора станаха много придобивания.

Трудно е да се правят прогнози каква ще бъде следващата година за M&A пазара. Ясно е само, че политическата несигурност и антитръстовите опасения ще продължат да влияят на сделките за консолидация. Предстои началото на преговорите между Лондон и Брюксел за излизането на Великобритания от общността, а заради Brexit глобалният икономически растеж ще бъде по-нисък, предвижда Международният валутен фонд. В Белия дом пък ще влезе новата администрация на Тръмп, а посоката на лихвите все още е неясна.

Спад на обемите

На фона на новите рискове стойността на глобалните сливания и придобивания е намаляла с 19% до 2.89 трлн. долара (към края на октомври), показват данните на анализаторската компания Dealogic. По този начин се слага край на тригодишната възходяща тенденция на M&A сделките.

Brexit, турбулентната кандидатпрезидентска кампания в САЩ и рязкото свиване в темпа на увеличаване на капитала на компаниите в глобален мащаб ограничи възможностите на тези, обмислящи придобивания през 2016 г., смятат от Dealogic. Стойността на сделките се е понижила с между 21 и 25% в най-важните региони за бизнес в света - САЩ, Европа и Азия (без Япония).

Най-голямата обявена сделка за годината е придобиването на Time Warner от AT&T за близо 86 млрд. долара. Финализирането й обаче зависи от регулаторите в САЩ. Други големи сливания са между германската Bayer и американския производител на семена и пестициди Monsanto за 57 млрд. долара и офертата на British American Tobacco, която желае да изкупи изцяло Reynolds American за 46.8 млрд. долара.

"Скорошната волатилност на пазарите, цялостната политическа и макроикономическа несигурност може да създадат трудна атмосфера за сключването на сделки в световен мащаб", смята Вито Спердуто, анализатор в RBC Capital Markets.Той все пак очаква активността при сливанията и придобиванията в САЩ да остане сравнително силна.

Ефектът от данъчните ограничения

Комбинацията от мерките за ограничаване на сделки, целящи избягване на данъци, и по-строгите регулации са на път да превърнат 2016 г. в рекордна за обема на пропадналите транзакции. Данните на Dealogic показват, че досега през годината са били блокирани или прекратени сделки за 522.6 млрд. долара, което е най-високото ниво от 1995 г.

Емблематичен пример е решението на Pfizer в началото на април да се откаже от сливането с базираната в Ирландия Allergan на стойност 160 млрд. долара (една от най-големите обявени сделки в историята). Ръководството на американската компания го взе само няколко часа след като администрацията на президента Барак Обама представи мерки срещу сделки, позволяващи избягване на данъци чрез преместване на корпоративните централи в други държави. Отказът от сливането е сериозна победа за Белия дом, чиито предишни опити да обезсърчи този тип сделки, известни като "корпоративна инверсия", се проваляха.

Мултинационалните компании обикновено натоварват подразделенията си в САЩ с дългове към централата в чужбина, след което изнасят печалбите от бизнеса в САЩ чрез лихвени плащания. Новите правила ограничат именно дълговете на американските подразделения към други части на групата, когато не са свързани с нови инвестиции в страната. Сделката с Allergan щеше да позволи на Pfizer да избегне плащане на данъци в САЩ върху паричните резерви от 128 млрд. долара, съхранявани в чужбина.

Макар новите правила да не забраняват директно сделки, позволяващи прехвърляне на централата след сливане с чуждестранна компания, въвеждането им дава ясен сигнал за намерението на държавата да противодейства на тези практики. Спирането на схемите за избягване на данъци беше и един от основните въпроси на кандидатпрезидентската кампания в САЩ. Това означава, че в бъдеще вероятно ще бъдат предприети още законодателни мерки в тази насока.

В интерес на запазване на конкуренцията САЩ не позволиха на американските компании в сферата на петролните услуги Halliburton и Baker Hughes да се слеят в сделка за 38 млрд. долара, тъй като не получиха одобрение за сделката от регулаторите в САЩ и ЕС. Втората и третата компания в бизнеса с услуги за петролната индустрия в САЩ търсеха начин да се обединят, за да могат да се конкурират по-ефективно с лидера в бранша Schlumberger. Това щеше да намали броя на големите компании в сектора от 3 на 2, но беше спряно по съдебен път от Департамента на правосъдието, който също така пресече и опитите на Sysco, Comcast и Electrolux да придобият части от или цели компании. В Европа намесата на френското правителство провали разговорите за сливане между телекомите Orange и Bouygues.

"През тази година компаниите не са склонни да поемат значителен регулаторен или данъчен риск", казва Гари Постернак, отговарящ за сливанията и придобиванията в Barclays. Като според него фактът, че не всички обявени през 2015 г. сделки се оказаха успешни, "без съмнение също е имал ефект".

Въпрос на национална сигурност

Изключение от низходящия тренд в сливанията през годината правят китайските и японските компании, които се стремят да се разрастват в САЩ и Европейския съюз. Тази година се очаква да отбележи нов връх на китайските придобивания в чужбина. Дружествата - със силната подкрепа на правителството, се стремят да купят технологии и ноу-хау от чужбина, като същевременно отварят нови пазари за произвежданите в Китай продукти. Това обаче притеснява САЩ и някои страни от ЕС, които се опитват да блокират сделки в чувствителни сектори като технологичния и свързаните с националната сигурност.

В началото на годината Philips се отказа от планираната продажба на звеното си за осветителни тела срещу 2.8 млрд. долара на консорциум, воден от китайската GO Scale Capital. Причина за това бяха възраженията на Комисията за чуждестранни инвестиции в САЩ, която следи за сделки, застрашаващи националната сигурност.

В края на октомври стана ясно, че правителството на Ангела Меркел ще се опита да увеличи възможностите си да блокира изкупуването на германски компании от китайски инвеститори. Причината се крие в нарастващите опасения, че най-ценните технологии, развити в страната, отиват в китайски ръце.

Кулминацията на китайските придобивания в Германия през тази година беше сделката за производителя на роботи Kuka, за когото компанията за уреди Midea плати 4.5 млрд.евро. Тя засега не е блокирана, но икономическото министерство оттегли подкрепата си за придобиването за 670 млн. евро на Aixtron от китайската Fujian Grand Chip Investment Fund. Мотивите са, че Aixtron, която прави машини за произвеждането на чипове, притежава технологии, които имат отношение към националната сигурност. Американските служби за сигурност са сигнализирали, че частите на Aixtron може да бъдат използвани в китайска ядрена програма.

Министерството на икономиката също така разследва продажбата на бизнеса за лампи на германската компания за осветителни тела Osram на група китайски инвеститори за 400 млн. евро.

Амбицията на германското правителство е ЕС да се приемат нови правила, които ще позволяват на страните в общността да защитават компаниите си в ключови сектори от придобивания от китайски инвеститори, особено ако те са свързани директно с китайската държава.

Трудна прогноза

В каква посока ще поемат M&A сделките догодина – на този въпрос трудно може да се даде еднозначен отговор. През миналата година преобладаващите очаквания на реномирани банки и консултантски компании бяха възходящата тенденция да продължи. Освен на проучвания сред компаниите те се базираха и на историческите данни, показващи, че сливанията и придобиванията се развиват в повечето случаи в цикли от три-четири години. А последният възходящ беше започнал през 2014 г. Година по-късно обаче действителността е друга.

Въпреки това пазарната среда продължава да бъде подходяща – лихвите остават ниски (дори и Фед да продължи да ги увеличава) и цените на акциите са високи, което би трябвало да окуражи придобиванията. Евтиното финансиране прави по-лесно осигуряването на необходимите средства, докато високите цени на акциите намаляват разликата между това, което купувачите са готови да платят и продавачите са склонни да приемат. Глобалният икономически растеж също е неустойчив, което насърчава големите компании да растат чрез придобивания.

Затова и банкерите са уверени, че сливанията и придобиванията ще получат нов стимул, който да ги върне към рекордите.

"Твърде рано е да се говори какво ще бъде влиянието на Brexit върху глобалната M&A активност. Основните фактори, окуражаващи сключването на сделки, остават налице – необходимостта от допълване на органичния растеж чрез придобивания, възможността да се увеличи рентабилността на компаниите чрез синергии, а така също и ниската цена на финансирането", смята Мат Макклюр, съръководител на M&A отдела на Goldman Sachs за Северна и Южна Америка.