Юлиан Гиков: Очаквам значително по-силна 2017 г. с повече сделки от инвеститори с външен капитал

Управляващият директор на "Райфайзен инвестмънт (България)" пред "Капитал"

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Сделките на годината. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Каква беше 2016 г. за пазара на сливания и придобивания и с какво бихте я отличили? Кое беше най-специфичното при сделките?

След обещаваща 2015 г. пазарът на сливания и придобивания тази година се забави, като България не прави изключение на фона на другите държави от Югоизточна Европа, където макар броят на сделките да е стабилен, обемът значително намалява. През миналата година Raiffeisen консултира двете най-големи сделки в България и Сърбия – съответно продажбата на "КАИ груп" на Mohawk и продажбата на Danube Food и Knjaz Milos на MEP – докато през 2016 г. сделки от подобен размер почти не се състояха в целия регион.

При сравним с миналата година брой транзакции средният размер на сделка в България падна под 20 млн. евро към момента, като 10-те топ сделки са с обем около 500 млн. евро, което затвърждава впечатлението за здравословни нива на M&A активност откъм брой сделки. Това, което обаче не достигна за продължаване на миналогодишния растящ тренд, беше неуспешното материализиране на някои по-мащабни сделки, които между другото щяха да отразят започналия през 2015 г. обрат на тенденцията за изход на международни стратегически играчи от България.

Положителна тенденция е, че традиционно силните индустрии за пазара като телекомуникации, бързооборотни стоки и недвижими имоти поддържат стабилен тренд, но пазарът се диверсифицира от нови сектори като финансовите услуги (Ти Би Ай банк, ОББ) и здравеопазване, следвайки местни и регионални консолидационни тенденции.

2016 г. е изключително пъстра откъм инвестиционен рационал, който стои зад осъществените сделки, но в обобщение, можем да отличим три основни групи сделки:

- За съжаление, за разлика от миналата 2016 г. е годината на групата транзакции, продиктувани от нуждата за преструктуриране и запазване на стойността на бизнеса (например БТК, Алфа банк, "Техномаркет", "Техногипс", "Рубин")

- В по-малка степен – класически сделки за активи, привлекли чуждестранни стратегически инвеститори с органично развития си продукт с висока добавена стойност и норми на възвращаемост (болница "Токуда", Ти Би Ай банк)

- Групата на движените от вътрешноконсолидационни процеси сделки беше с ниска активност през 2016 г. за разлика от предишната година – основно в малкия до среден сегмент сделки.

Как бихте описали купувачите? Вдигнаха ли се коефициентите, при които се сключват сделките (т.нар. multiples), и с колко?

Профилът на купувачите е различен за различните по качество активи. Наблюдаваме, че местните играчи са активни, когато става въпрос за до средни по размер подценени бизнеси в затруднено положение, но с потенциал, който те в по-голяма степен са в състояние да оценят, като залагат на по-доброто познаване на местния риск и следтранзакционното му управление. По-мащабните таргети с водеща местна и регионална пазарна позиция и/или експортна ориентация определено влизат в радара на мултинационалните стратегически компании и фондове. Стратегическите компании лежат на рекордни кеш позиции и с това и устремът им е към разрастване чрез навлизане в нови географии или разширяване на продуктовото портфолио и по хоризонталата, и по вертикалата на веригата на стойността. От друга страна, инвестиционните фондове нямат проблем с набирането на капитал (над 7 млрд. евро алокирани за ЦИЕ). Определено има търсене на качествени активи, а инвестиционната среда става още по-атрактивна благодарение на изключително ниската цена на банковия ресурс, което влияе възходящо на оценките като цяло. Разбира се, има секторни различия по отношение на оценките, но в най-общия случай, без да сме се върнали до нивата от 2007 г., и в зависимост от качеството, един и същ актив би се продавал на между 1х до 2х EBITDA повече в сравнение с дъното на кризата отпреди 3-5 години.

След дълъг период на оценки, движени от т.нар. buyers market, в България и региона, изглежда, подминахме еквилибриума на очаквания за оценките и директно попаднахме в период на sellers market. Това донякъде е така и поради липсата на значителен брой качествените таргети за продажба, поради изчаквателната позиция на евентуалните продавачи в очакване растящите поради благоприятната икономическа среда бизнеси да резултират в още по-високи оценки в следващите години. По отношение на стойностите настоящият момент със сигурност е по-благоприятен за излизане от бизнеса, отколкото само преди 2-3 години, но е трудно да се предвиди дали изчакването на още по-добър момент е добра стратегия, особено предвид волатилната политическа и икономическа среда както на местно, така и на регионално и глобално ниво.

Каква е прогнозата ви за пазара за 2017 г.?

Предвид натовареността ни по сделки в България очаквам значително по-силна 2017 г., в която да се реализират повече сделки от инвеститори с външен капитал в секторите, които в момента са атрактивни – като бързооборотни стоки, логистика, телекоми, енергетика, както и консолидационни сделки например в банковия и други сектори. Редица собственици оценяват момента като подходящ за постигане на максимално висока оценка за бизнеса си както поради общата пазарна конюнктура, така и поради вътрешно създадена стойност на бизнеса, за което имаше редица предпоставки в следкризисния период.

Очаквам интересът да е фокусиран върху големите компании – националните и регионалните шампиони в съответните индустрии, особено такива с платформа за износ, или в по-маломащабни компании с нишови продукти с висока добавена стойност в бързо растящи пазари.