Лариса Манастърли: Сивата икономика и корупцията пречат на инвеститорите

Какви са очакванията ви за българската икономика за тази и за следващата година и кои ще са двигателите на растежа?

- Последната ни прогноза беше публикувана в началото на ноември и е за 2.8% растеж както през 2016 г., така и през 2017 г. Това е повишение спрямо предишната ни прогноза от май 2016 г. Главният двигател, който икономистите ни виждат за растежа на България, поне през 2016 г., е растящото вътрешно потребление в резултат на повишаването на номиналните работни заплати от януари тази година, което води до увеличаване на покупателната способност в страната. Друг фактор, който през 2015 г. допринасяше за растежа и продължава да действа в тази посока, но в по-малка степен според нас, е нетният износ. Ако фискалната консолидация продължи и бюджетната дисциплина по отношение на разходите бъде запазена, това също би имало положителен принос за растежа. До някаква степен българската икономика продължава да се възползва и от ниските цени на суровините и петрола.

Какво пречи на България да реализира пълния си потенциал?

- Трябва да се отчетат различни фактори – на първо място, България не е богата на природни ресурси, което има както своите ползи, така и своите недостатъци. Страната все още е малък пазар в сравнение с Румъния и с други държави в региона. Усвояването на средствата от европейските фондове също беше една от движещите сили за растежа в предишните години, но предишният програмен период приключи, а усвояването на средствата от новия все още не е започнало. Това са може би ключовите фактори, които трябва да се отчитат, когато търсим отговор на въпроса защо прогнозите за България изглеждат по-ниски в сравнение с тези за останалите страни. За Румъния например прогнозата ни е за 3.7% за 2017 г. и това отразява ускорените реформи, които Румъния започна в някои сектори и които за съжаление в България липсват. Така че има обяснение за по-високите числа в някои държави, които се опитват да правят повече, да инвестират повече и да привличат повече инвестиции. Всъщност, ако погледнете равнището на преките чуждестранни инвестиции в България през последните следкризисни равнища, те са се понижили драстично и все още не очакваме възстановяването им до нивата отпреди кризата.

Как изглежда България отвън за чуждестранни инвеститори?

- Има много изследвания и за съжаление доста от тях казват, че инвестиционният климат в България в сравнение със съседни държави и с други страни от ЕС е един от най-слабите. През 2015 г. ние проведохме нашето BEEPS проучване, което за България обхваща доста представителен брой компании, които работят в страната и които отговарят на въпроси за това какъв е реално според тях местният инвестиционен климат и кои са основните предизвикателства. Трите основни пречки, посочени от тях за България, са сивата икономика и неформалният сектор, политическата нестабилност, както и корупцията. Не смятам, че има значителна промяна, така че е много важно управляващите да погледнат сериозно на това и да направят нещо по отношение на адресирането на тези проблеми. Има много коментари за слабата съдебна система, за корупцията в страната и бюрокрацията. И макар и да се вземат някои мерки, е необходим по-систематичен и по-необратим подход в извършването им.

Лично за мен страната има много потенциал, но управляващите трябва да се вслушват в бизнеса и да създават такава среда, която да прави България привлекателна както за българските, така и за чуждестранните предприемачи. Друго нещо, което бих искала да спомена, са проблемите с работната ръка в страната, които се посочват непрекъснато от клиентите ни и от представителите на бизнеса, с които работим – има значително изтичане на мозъци, младите хора напускат, има и несъответствие между придобитите знания и нужните умения. А дори и да създадете страхотен бизнес климат, ако нямате хората, които да работят за тези компании, които искате да привлечете в България, няма да се получи. Трябва да има национална стратегия, подкрепяна от действия, за връщане на хората в страната.

Казахте, че виждате доста потенциал в страната – в кои области той е най-голям?

- Може би първо би трябвало да уточня кои са приоритетите на ЕБВР в България, а те са определени на базата на оценката ни за настоящата и очакванията ни за бъдещата ситуация в страната. През юли 2015 г. бордът на директорите ни одобри нова четиригодишна стратегия за България, която има три основни стратегически приоритета. На първо място – да помогнем на българската икономика и на частни компании да подобрят конкурентоспособността си чрез въвеждането на най-добри стандарти, технологии, иновации, енергийна ефективност, чрез подобряването на достъпа до финансиране, подкрепа на преките чуждестранни инвеститори с интерес към трансгранична търговия.

Втората област е задълбочаване на финансовото посредничество чрез продължаваща работа със и през финансовите посредници в страната, като им помагаме да достигат до малки и средни предприятия, индивидуални частни клиенти и да диверсифицират основните си продукти и услуги, като им помагаме също така да адресират вътрешните си проблеми като корпоративно управление, необслужвани заеми, както и може би проблеми като капиталов недостиг. Имаме интерес към подкрепата и на евентуални сливания и придобивания, които биха консолидирали банковия сектор. Важна част от работата ни в тази област е и подкрепата за развитието на местния капиталов пазар – имаме страхотен проект, който бих споменала – борсовата платформа SEE Link, която свързва фондовите борси в България, в Македония и в Хърватия. От стартирането на проекта през март вече и други, по-големи фондови борси в региона обявиха желанието си да се включат – Атина, Букурещ и Белград.

Третата област е адресирането и затварянето на пропастите в инфраструктурата по отношение на проекти, за които не е налично европейско финансиране или съфинансиране, чрез намирането на най-добрите решения, тъй като ние можем да предложим и значителна експертиза, не само пари. Това покрива сектори като водоснабдяване, управление на отпадъци, местен публичен транспорт, пътища – национални и местни, както и енергетика – всичко, свързано с газови интерконектори, намаляването на зависимостта на България от един конкретен доставчик и т.н.

Това са трите основни области, които са доста обширни и ни позволяват доста гъвкавост в работата. Ако говорим за сектори на икономиката, към които имаме голям интерес, трябва да отбележа, че българската икономика действително е доста диверсифицирана и в нея са представени различни типове индустрии, което е много хубаво – ние гледаме различни сфери на производството, селскостопанския бизнес и, разбира се, цялата верига на създаване на добавена стойност, услугите. Работим основно с частни компании с интерес към извършването на качествена промяна в начина, по който работят – повишаване на производителността, подобряване на ефективността, разширяване на бизнеса, засилване на износа, т.е. всичко, което би имало и важен икономически ефект не само за компанията, а и за региона, в който се намира, за създаването на работни места.

Що се отнася до продуктите, имаме доста широк спектър – от обикновено дългово финансиране до различни възможности за квазидялови участия.

Като че ли ЕБВР не е толкова активна напоследък в дялово инвестиране в България?

- По отношение на дяловите инвестиции можем да участваме пряко в капитала на дадена компания и да бъдем акционер в нея или да го правим посредством фондове за дялови инвестиции. С нетърпение очакваме да открием нови възможности и за двата типа проекти. Като цяло няма чак толкова много активност от страна на фондове за дялови инвестиции в България – повечето от тях са финансирани с европейски средства и са малки. Ние работим с много регионални фондове, за които България е една от страните в портфейла им, но сътрудничеството с фондове, които инвестират само в България, е трудно, защото пазарът в страната е малък. Но ако се появи сериозен фонд мениджър с добра история, който има интерес към България и иска да направи фонд само за страната, определено бихме били заинтересовани да ги подкрепим.

Интервюто взе Мария Иванова