Нов рекорд на пазара на дългове

Колекторските агенции изкупиха лоши задължения за 1 млрд. лв., прогнозите за 2017 г. са за удвояване

"Вярваме, че ще има растеж и през следващите 3 години и принос за това ще имат банките. Досега те бяха фокусирани върху продажбата на необезпечени дългове, но виждаме, че в Централна и Източна Европа започват да се предлагат и обезпечени кредити, така че очаквам това да се случи и в България",казва Марвин Рамке, регионален директор на "ЕОС груп" за Източна Европа.

Гергана Михайлова

"Вярваме, че ще има растеж и през следващите 3 години и принос за това ще имат банките. Досега те бяха фокусирани върху продажбата на необезпечени дългове, но виждаме, че в Централна и Източна Европа започват да се предлагат и обезпечени кредити, така че очаквам това да се случи и в България",казва Марвин Рамке, регионален директор на "ЕОС груп" за Източна Европа. © ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Сделките на годината. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Освен портфейли от необезпечени потребителски заеми на пазара ще се появят и повече корпоративни и обезпечени кредити.

Лошите задължения са онзи горещ актив, който продължава да привлича чужд капитал и да оживява бизнеси от сектора на услугите. След като тромавата практика по събирането им чрез вътрешни юристи намери по-ефективен изпълнител в лицето на частните колекторски агенции, а кризата от 2008 година увеличи сериозно обема на необслужваните кредити, се очерта един нов, дълбок и перспективен пазар. През 2016 г. на него бяха продадени дългове за 1 млрд. лв., което е двойно повече, отколкото през предходната. Големите портфейлни сделки бяха повече от десет, а търгове за по-малки обеми имаше постоянно. В оспорвания от конкуренти сектор навлезе и нов, международен играч от Норвегия, с което доминацията на чуждите компании в събирането на дългове в България се затвърди.

Сделките дотук са нищо в сравнение с онова, което предстои. Очакванията са през 2017 г. банките да прехвърлят на събирачите лоши кредити за 2 млрд. лв., отделно от портфейлите, които традиционно произвеждат телекомите, ютилити компаниите и дружествата за бързи кредити. Освен необезпечени потребителски заеми на пазара ще се появят и повече корпоративни и обезпечени кредити, което е следваща стъпка в развитието на сектора. Ако се справят добре, колекторите ще помогнат парите, блокирани под формата на лоши дългове, отново да станат продуктивни за икономиката, като междувременно разтоварят банките от несвойствени дейности, за да се концентрират върху по-ефективното финансово посредничество.

В следващ етап на развитие

От колекторския бранш очакват ново удвояване на обема, тъй като общата сума на необслужваните кредити в банковата система е близо 5 млрд. лв., които са напълно провизирани, особено покрай прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, които се извършиха през 2016 г. Дори продажните цени да изглеждат ниски (между 3% и 30% от номинала на задължението), за банките това носи чиста печалба, затова едва ли ще се въздържат да продават, обясняват експертите. Те не очакват, че голямото предлагане ще повлияе върху цените. За определянето им основните фактори продължат да са времето на просрочието и най-вече неяснотата какво са пакетирали за продажба банките. При новата реколта дългове, а именно обезпечените и корпоративните, натиск върху цената би могло да окаже това, че събирането на такъв тип задължения изисква повече време и е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси.

През изминалата година колекторският бранш получи възможността да навлезе по-активно в работата по такива задължения. След като през 2015 г. чешката "APS България" купи корпоративен портфейл за 30 млн. евро, в началото на 2016 г. Прокредит банк продаде малък пакет от необслужвани кредити на малки и средни предприятия за 24 млн. лв. на "ЕОС Матрикс", а Агенцията за събиране на вземанията (АСВ) по информация на "Капитал" е спечелила търга на Уникредит Булбанк за портфейл от 100 млн. евро фирмени, обезпечени задължения. Това бе една от петте големи сделки, задвижени през лятото.

Сред тях бе пилотната продажба на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която се освободи от портфейл потребителски, необезпечени задължения за 70 млн. лв., купени от "ЕОС Матрикс". Друга сделка бе на "ОТП факторинг България", които продадоха микс от потребителски обезпечени и необезпечени заеми за 31 млн. лв. на "Фронтекс". По информация от източници на пазара АСВ е спечелила поръчката на "Уникредит кънсюмър файненсинг", която е за системен купувач на лоши задължения в периода 2017-2018 година. Ангажиментът е за ежемесечно изкупуване на траншове от потребителски заеми с просрочия от 180 до 201 дни и на портфейли с необслужвани стокови кредити с просрочия 210-300 дни. Големината на портфейлите е до 800 хил. лв. за потребителските и до 150 хил. лв. за стоковите на месец.

От петте задвижени през лятото сделки само една не е финализирана. Продължава да няма купувач на портфейлите на "Хета асет резолюшън Българи" (бившата "Хипо Алпе - Адрия линг България"), който е за общо 130 млн. евро номинал на необслужвани задължения по лизингови договори плюс 37 млн. евро дължими лихви. В него 90% от задълженията са фирмени, а останалото са потребителски дългове. При всички тях лизинговите активи са иззети, а компанията разполага със записи на заповед като допълнителна форма на обезпечение. Задълженията са стари, на 8-9 години, което бе повод да се очакват много ниски оферти до максимум 5% от номинала. Въпреки тези особености търгът успя да привлече интерес, но тъй като процедурата трябва да получи одобрение от австрийското финансово министерство, етапите вървят тромаво и затова все още няма избран купувач.

Пазар за големи играчи

Най-точни данни за сделките от 2016 година се очаква да излязат през януари, когато Асоциацията на колекторските агенции, в която членуват 75% от участниците на пазара, се очаква да обобщи информацията. Предварителните изчисления показват, че са продадени просрочени задължения за 1 млрд. лв., в които влизат както длъжници на банки и дружества за бързи кредити, така и клиенти на телеком оператори и ютилити компании. Ще бъде любопитно да се представят данни колко от изкупените задължения успяват да съберат колекторите, което би дало обективен критерий за сравнение между тях. На този етап то се прави през големината на активите на компаниите. Към края на миналата година по този показател топ 5 формираха немската "ЕОС Матрикс", "Фронтекс интернешънъл", "Агенция за събиране на вземанията" (която през тази година бе купена от норвежката B2Holding), чешката "APS България" и полската "Кредит инкасо". Съдейки по активността им в покупките през тази година, петицата ще си остане в този състав (виж таблицата), като лидерството на "ЕОС Матрикс" е подсигурено най-вече чрез рекордната сделка за портфейла от 280 млн. лв. на Пощенска банка от началото на 2016 г.

Колекторският бранш е доминиран от представители на международни играчи, които имат достъп до евтин финансов ресурс от Европа. Някои от тях са борсово търгувани компании, които набират ресурс чрез облигационни емисии и в които инвеститори са пенсионни фондове. Затова и твърдението им, че са способни да изкупят всичко, което се предложи на пазара, изглежда изпълнимо. Още повече че българският пазар, макар и малък, се приема като преддверие към необятния гръцки, където само в банковия сектор 40% от кредитите са лоши и очакванията са тепърва да започнат да се предлагат на пазара.