Нерафинираната оферта на "Лукойл"

От тази година заради много по-евтиния руски суров петрол руската група прави огромни печалби, които сега отиват за Lukoil Benelux и за собственика на активите в България Litasco (дъщерна компания на руския гигант). Сега офертата е те да бъдат облагани в България, а не както в момента - в Нидерландия или в Швейцария.

Служебна подкрепа

Това беше съобщено на специална пресконференция след среща в Министерския съвет между представители на правителството и ръководството на дружествата на руската "Лукойл" в страната, като по думите на вицепремиера Христо Алексиев това означава, че всички посредници по веригата няма да ги има.

Разчетите на правителството и цените на различните видове нефт показали, че след прилагане на регламента за облагане на свръхпечалбите тази година се очаква "Лукойл Нефтохим Бургас" да внесе в държавния бюджет около 100 млн. лв., а догодина при запазване на сегашната ситуация - около 700 млн. лв. (за 2021 г. внесеният данък печалба бил едва 3.5 млн. лв.). Средствата ще отидат за компенсиране на най-уязвимите групи в България, като ще бъде направена таргетирана програма за компенсации.

Това щяло да се случи обаче само ако бъде разрешено рафинерията да изнася горива през двете години на дерогацията, като руската компания заплаши, че ако това не стане - затваря.

Ултиматум за износ

Председателят на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Илшат Шарафутдинов директно заяви, че заводът няма как да функционира при наличието на ограничение върху експорта. "Трябва ни изход, ако няма изход - пълним си складовете и спираме. Това е", каза той.

Към края на годината се очаква рафинерията да е преработила 7.1 млн. тона нефт, като по думите на Шарафутдинов около 50-55% от продукцията на завода се изнася. "Това не е свързано с ниското потребление в България, а с обстоятелството, че има продукти, които въобще нямат потребление в България", допълва той.

Местното потребление има потенциал да консумира произвеждания в рафинерията дизел, но не и количествата бензин и котелно гориво, изчисляват от пазара. Горивото за зареждане на кораби и самолети също щяло да се окаже казус, като данъчно се водило износ.

Намеренията на служебното правителство също са за безпрепятствен износ. Служебният кабинет вече пусна за обществено обсъждане предложение за отмяна на предишното решение на кабинета на Кирил Петков, което забраняваше износа на руски петрол и горива след 5 декември. Или след десетина дни. Тезата на правителството е, че забраната на Брюксел е за износ на руски нефт и нефтопродукти, а не и на продуктите, произведени от нефт в България.

Какво ще каже Брюксел?

Но от Брюксел прочитът е различен. В отговор до български медии, включително и до "Капитал", говорителят на Европейската комисия заяви: "Поради специфичната географска експозиция за България беше предвидена специална дерогация от забраната за внос на суров нефт чрез морски транспорт и на петролни продукти за ограничен период. Целта на дерогацията е да снабдява България с петрол поради специфичната й ситуация, а не да го продава на други държави членки или трети страни. Това също е изяснено в насоките на комисията, включително когато петролът е бил преработен."

В насоките е разписано, че операторите от ЕС и националните органи трябва да проведат подходяща надлежна проверка преди закупуване на горивата от други държави членки, които се ползват от предвидените изключения. При закупуване те трябва да си гарантират, че стоките не произхождат от Русия, не се изнасят от Русия или не са петролни продукти, които са получени от суров нефт с произход или износ от Русия.

Представители на служебното правителство обаче продължават неофициално да твърдят, че Брюксел е направил пропуски в регламента и сега се опитва да излезе от ситуацията, като предстоят още разговори с Европейската комисия до финалното изясняване на казуса. Но дори и забраната за износ да е пропусната, волята на Брюксел е ясна. А България едва ли иска да се конфронтира с евросъюза. Затова в потенциални разговори по-скоро може да се говори за продажби към държави извън ЕС.

Три действия, ако минат

Това, което трябва да се материализира на хартия по казуса, са три неща. Първо, да бъде гласувана от Министерския съвет отмяната на предишното решение на кабинета на Кирил Петков, забраняващо износа след 5 декември, което трябва да се случи преди тази дата. Парламентът да гласува промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат компаниите, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, да внасят допълнителен данък от горницата над среднопретеглената печалба за последните четири години в размер на 33%. Трето, надзорният съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" да гласува премахването на схемата на работа на ишлеме, като Илшат Шарафутдинов заяви, че това ще стане в рамките на седмица, след като са налице първите два нормативни акта, а новият метод на работа - от началото на следващата година.

Ще има ли 700 млн. лв.?

Сега приходите на рафинерията по схемата процесинг се формират от такса за преработване, която покрива разходите за производството и носи печалба (68.1 млн. лв. за 2021 г.) След промяната на бизнес схемата от руската компания очакват огромен ръст на постъпленията. Очакваните ползи за държавата вече бяха обявени на около 700 млн. лв. (или около 2 млрд. лв. печалба за самата рафинерия).

Сметката е на база данък печалба от 10% и 33% допълнителен данък от горницата над среднопретеглената печалба. По неофициална информация до числото се е стигнало въз основа на максималния производствен капацитет на рафинерията и средномесечната ценовата разлика между сорта Urals и Brent на барел, която през изтичащата година в определени месеци надхвърляше 30 долара, а в средата на ноември е 23 долара.

Тук има няколко условности. Най-непредвидимата е динамиката на пазарите през следващата година и дали въпросната разлика в цените, както и високите настоящи маржове в преработката ще бъдат запазени. Отделно рафинерията изнася 50-55% от продукцията, което минава през износителя Litasco, който по информация от пазара продава основно към други пазари като Турция, Азия, Африка, Латинска Америка. Няма гаранция, че рафинерията може да договори сигурни високи маржове за там.

"След промяна на бизнес схемата на предприятието трябва да си даваме сметка, че е важно да се запазят макроикономическите условия - такива, каквито имаме днес", посочи Илшат Шарафутдинов.

Миналия опит преди войната с работата на рафинерията по старата схема показа, че тя работи основно на огромна загуба: 254.5 млн. лв. през 2018 г.; 80.3 млн. лв. през 2019 г.; 508.6 млн. лв. загуба през 2020 г., което Илшат Шарафутдинов обясни с икономическата реалност и отрицателния марж тогава в преработката.

Пак без алтернатива на руския петрол?

Основната идея на дерогацията, която получи страната, е да използва двете години отсрочка, за да намали свръхзависимостта си от руски петрол. От началото на войната поради ценовия срив на руската суровина се забелязва точно обратната тенденция, като рафинерията премина на 100% руско гориво, а вносът на готови неруски горива стана почти икономически невъзможен за конкурентните играчи.

От думите на Шарафутдинов стана ясно, че заводът планира и през следващите две години да работи максимално натоварен именно със суровината Urals. Или служебното правителство е пропуснало да договори изисквания рафинерията във времето напред да разшири постепенно процентното използване на друг петрол в микса.

Президентът Румен Радев обаче поднови темата за изграждане на нефтопровода "Бургас - Александруполис", но този път в обратната посока, като изход от ситуацията и опит за заобикаляне на превозите с танкери през Босфора и Дарданелите. "Турция се възползва от ситуацията и повиши таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите пет пъти. Всички стоки и суровини, които минават от там, ще поскъпнат", посочи Радев. "Трябва да мислим за възобновяване на връзката Бургас - Александруполис, но сменяйки посоката, защото ако тя бе замислена за руски нефт, сега трябва да мислим обратното, тъй като танкерите, с които работи "Лукойл Нефтохим Бургас", няма да ги има, а ще трябва да чакаме 30 дни големите танкери и да плащаме високи такси, ако идват през Средиземно море", продължава той.

Какво ще стане с пазара?

По неофициални коментари от пазара към момента "такъв няма", като руската компания държи 85% от пазара на дизел и 75% от пазара на бензин. Основен алтернативен вносител на горива (също руски) с танкери е "Инса ойл" на Георги Самуилов, като компанията се представя като производител на петролни продукти, извършващ дообработка в базата си в Белозем. Останалият внос се случва с по 2 баржи на седмица през Русе, което е около 2500 тона, и 2500 - 3000 тона с цистерни от Гърция при пазар от 280 000 тона на седмица, изчисляват от пазара скромния внос.

Силните позиции на руската компания ще бъдат затвърдени, като от месеци играчите на едро се оплакват от нулевите възможности за печалби на местния пазар заради ценовата политика на лидера, като през настоящата година за редица компании износът на горива от бургаската рафинерия се оказа една от малкото алтернативи за печалби в Украйна и съседни страни. Или ако износът бъде разрешен, от него би трябвало да се възползват и други компании на пазара.