Банки и финанси

COVID-19 не повали имотното кредитиране

Ипотечните заеми остават достъпни и ползвани от масовия потребител

Ивайло Василев

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Сътресенията, причинени от коронавирусната пандемия, далеч не направиха купувачите на имоти по-сдържани, съдейки по данните на БНБ за ипотечното кредитиране на банките към август. Отдръпването е било съвсем слабо през април и май, за да се върне веднага след това към обичайната си скорост от около 300 млн. лв. на месец при практически замръзнали лихвени проценти.

Според банковия регулатор няма и влошаване при ипотеките. Нивото на лошите и преструктурирани жилищни кредити остава 6% от общо 11.5 млрд. портфейл, но в условията на продължаващ до края на годината мораториум върху плащанията, който прикрива реалната картина.

Това показва, че нуждата от придобиване на имот и възможността за покупка сега надделяват над евентуалните притеснения за икономиката и опасността от спад на доходите или безработица в близко бъдеще. Илюстрират и потребителски нагласи, които не следват рационалната логика от учебниците по икономика: вместо да изчакат да видят истинските поражения от кризата, като през това време натрупат ресурси за може би по-хубав имот, българите предпочитат да рискуват, за да не изпуснат момента.

Заради банковия мораториум до края на годината няма изгледи за промени в посоката на ипотечното кредитиране.

Кредит веднага

В края на август ипотечните заеми за домакинствата в банковата система надхвърлят 11.5 млрд. лв. при 11 млрд. лв. в края на март, като 94% от тях са класифицирани като редовни. Лошите и преструктурирани кредити са под 650 млн. лв. Но този показател може рязко да се промени в началото на следващата година, когато ще изтече дадената възможност за пауза на плащанията по изтеглени кредити заради доказани негативи от COVID-19. По последни данни на регулатора в началото на септември домакинствата са поискали облекчения по заеми за малко над 2 млрд. лв., като не е ясно каква част от тях са за ипотечни задължения и каква - по потребителски кредити.

Любопитно е, че макар и със забавена скорост, ипотечният портфейл е растял и през шоковите месеци на пандемията. През март, когато безпрецедентно бяха затворени публични пространства, транспортът бе блокиран и мнозина бяха изпратени в принудителни отпуски или работа от вкъщи, новите ипотечни заеми са били 260 млн. лв., а през април - почти 190 млн. лв. За осемте месеца на годината сумата на изтеглените жилищни кредити доближава 2.3 млрд. лв., което е съпоставимо с темпа на кредитиране от предходната година, когато икономиката растеше.

За пореден път статистиката очертава тенденцията ипотечният заем да е евтин. Средният лихвен процент по левовите кредити в края на август е 2.88%, което е незначително оттласкване от историческото дъно от 2.85%, достигнато през април. Годишният процент на разходите, който е и най-верният ориентир за това колко струва жилищният заем, остава на най-ниското си равнище - 3.13%. Това показва, че банките продължават да поддържат продукта изгоден за потребителя, още повече че конкуренцията за него сериозно се изостря. С поглъщането на SG Експресбанк в началото на тази година Банка ДСК затвърди лидерската си позиция на този пазар, след като изпревари по активи и дългогодишният №1 Уникредит Булбанк. Агресивно растат в ипотечното кредитиране ОББ и Юробанк България, които са подпомогнали най-много имотни сделки през второто тримесечие според последните статистики.

Преглед на актуалните оферти не засича и затягане на изискванията пред кредитополучателите: продължават да се изисква адекватно самоучастие и ритмични доходи.

Банките биха търсили резерви за поддържане на заемите за домакинствата изгодни, тъй като финансират строителния бранш.

Какво може да се случи

Заради банковия мораториум до края на годината няма изгледи за промени в посоката на ипотечното кредитиране - потребителите търсят заеми, а предлагането е обилно и достъпно. Доколко ситуацията ще се промени после зависи от това с каква тежест ще се стовари кризата върху двете страни в този процес.

Ако фалиралите бизнеси в реалната икономика се увеличат рязко, а с тях скочи и безработицата, може да се очаква задържане, намаление или прекъсване на трудовите доходи, което влияе върху възможността на потребителите да бъдат одобрени за кредит.

Евентуален застой на ипотечното кредитиране би оказал ефект върху цените на имотите. Изкарването на пазара на иззети обезпечения - също.

В същото време способността на банките да кредитират при сегашните условия ще зависи от това каква част от клиентите им ще спрат да обслужват задълженията си и колко големи загуби ще могат да си позволят да поемат. При всички положения банките биха търсили резерви за поддържане на заемите за домакинствата изгодни, тъй като финансират строителния бранш. Ако не намерят как да подпомагат неговите клиенти, биха се оказали в още по-сложна ситуация.

Даденият мораториум е механизъм за отлагане на удара с няколко месеца и за двете страни: Докато банките заделят провизии от печалбата си за попиване на бъдещи загуби, кредитополучателите, намиращи се в затруднение, разполагат с време, за да намерят решение за периода, когато плащанията ще трябва да се възобновят. Държавните помощи също са ползвано средство за ограничаване на загуби, а и остават на разположение.

Междувременно евентуален застой на ипотечното кредитиране или влошаване на условията по отпускане на заеми биха оказали ефект върху цените на имотите, където вече се наблюдава задържане. Изкарването на пазара на иззети обезпечения също би оказало натиск върху пазарните нива, тъй като ще увеличи предлагането. Процедурата обаче отнема месеци, които понякога могат да бъдат достатъчни за намиране на изход.

Капитал Дом