Обещаващо бъдеще за термопомпите

Обърнато в месечни сметки сравнение изглежда така: Ако за парно се плаща 128 лева на месец, същата топлина, само че получена от духалка, ще струва около 150 лв., а с термопомпа - само 40 лева. На газ сметката би била около 80 лв. при сегашните тарифи, които обаче са силно динамични. Дървата и въглищата биха стрували около 65 лева.

Защото тогава хората не използват масово термопомпите, след като с тях е най-евтино?

Отговорите са два. Основният е, че първоначалната инвестиция в термопомпа все още е доста голяма - задължително над 5000 лв., като може да стигне и над 20 хиляди.

Вторият отговор е свързан с наличното място и особеностите при монтажа. На размери повечето термопомпи приличат на газови котли или пелетни печки, но имат и външни тела като на климатик, само че значително по-големи. А това прави използването им в апартаменти по-трудно. Освен това е необходима и вътрешна инсталация за отопление и охлаждане - най-често това може да бъде и съществуваща система за парно плюс конвектори. Но също така може да се изгради подово отопление и да се свърже бойлер. Голяма част от термопомпите, които вече се предлагат на българския пазар, имат вграден воден резервоар за топла вода и няма нужда от външен бойлер.

Четири основни типа

Термопомпите се делят на четири основни групи според технологията си. В първата, наречена "въздух-въздух", попадат всички добре известни климатици, чиито вътрешни тела духат топъл или студен въздух, извличайки или отдавайки топлина към атмосферата. Те също имат висок коефициент на полезно действие и реално са с малко по-високи разходи за киловатчас отдадена топлина от другите термопомпи. Недостатъкът им е, че не предоставят същия комфорт, а и не загряват топла вода за битови нужди. Точно по тези причини е прието да се категоризират просто като климатици, а термопомпи се наричат само геотермалните, "вода-вода" и "въздух-вода".

Геотермалните помпи използват енергията на земята и са решение основно за нови постройки. Те се разделя на два подтипа - с хоризонтални и вертикални колектори. Хоризонталните земни колектори са повърхностно разположени в почвата на дълбочина не повече от 2 метра и изискват по-голяма площ. Една средно голяма къща например ще се нуждае от най-малко 300 кв.м, върху които да се заровят обменните тръби. Логиката е, че на тази дълбочина в пръстта температурата е относително постоянна и винаги е положителна, дори в най-студените зимни дни (около 10 градуса). По този начин водата, която тече през колекторите, се затопля, преди да стигне до термопомпата, и спестява част от разходите за подгряването (или охлаждането през лятото).

Вертикални колектори представляват сондажи, които изискват дълбочина между 100 и 200 метра. Това оскъпява значително инвестицията (100 - 150 лева на метър), но повишава ефективността, тъй като по-дълбоко в земята температурата е по-константна и висока (достига и 14 градуса). Въпреки това този вид термопомпи е по-скоро нишов и се прилага в сгради, които искат да постигнат пълна енергийна автономност.

Сходен е принципът на действие и на термопомпите тип "вода-вода", които използват за топлоизточник подпочвените води.

Най-популярният и достъпен вид термопомпи е от типа "въздух-вода". Също като климатиците те използват атмосферната температура. Вместо въздух обаче те подгряват вода, която се използва за локално парно, бойлер или охладител. Над 70% от всички домакинства с термопомпи използват именно такива инсталации.

За разлика от геотермалните и термопомпите "вода-вода" при тях не се изискват допълнителни разходи за изграждане на външна мрежа. Топлината се генерира от външно тяло (като на климатик), което прави технологията бърза, лесна и по-евтина, а също така подходяща за съществуващи сгради, дори апартаменти.

Какво предлага пазарът

Повечето фирми за климатична техника вече предлагат богат асортимент от термопомпи, най-вече от типа "въздух-вода". Геотермални инсталации и специфични модели "вода-вода" може да бъдат намерени при доставчиците, специализирани в тази област.

При най-масовите термопомпи от популярни марки като Toshiba, Panasonic, Hitachi, Mitsubishi и други цените варират според мощността и екстрите. Но като цяло може да се намерят уреди на цена от 7 хил. до 12 хил. лв., които биха се справили с площ до 90 кв. метра. За по-големи имоти - до 110 кв.м, цената на термопомпите, предлагани на пазара, варира от 9 хил. до 13 хил. лева. За къща около 150 кв.м необходимата инвестиция е между 12 хил. и 17 хил. лева. Най-големите термопомпи за масова употреба струват между 20 хил. и 25 хил. лева, като могат да отопляват или охлаждат над 250 кв.м площ и да генерират неограничено количество гореща вода (с температура до 60 градуса).

Това обаче са цени само за термопомпата, а вътрешните инсталации се смятат отделно. Почти всички предлагани модели термопомпи могат да бъде адаптирани към съществуващи инсталации за парно или бойлер, както и към нови инсталации за подово отопление, нискотемпературни радиатори или дори вентилаторни отоплителни уреди. За охлаждане се използват само вентилаторни уреди, като вътрешните тела на климатиците например. На практика термопомпата може да се ползва като заместител за стари котли на газ или твърдо гориво.

Източник: Shutterstock

Повечето модели гарантират, че могат да работят при температури около минус 20 градуса, по-скъпите стигат до минус 25, а по-евтините - само до минус 15. Този показател е от значение най-вече според района, в който ще се инсталира. Ако например обектът е по Южното Черноморие или в района на Сандански, няма особен смисъл да се дават допълнителни суми за работа при по-ниски температури, тъй като такива са изключителна рядкост. От друга страна, в София и планински зони е добре да се заложи на максимална сигурност, за да не стане така, че в студените зимни дни да трябва да се търси друг източник на отопление.

Съществува и възможност термопомпите да се захранват със соларни панели. Използването им би ги превърнало в напълно автономни отоплителни уреди, които не генерират никакви разходи (поне докато има слънце). Това решение обаче е приложимо най-вече за къщи.

Следващи стъпки

Данните на Eвропейската асоциация на термопомпите сочат, че към момента под 10% от домакинствата в Европа използват термопомпи.

В същото време пазарът на такива устройства расте с двуцифрени проценти през всяка от последните няколко години. Отчитайки и целите на ЕС за въглеродно неутрална икономика, заложени в т.нар. Зелена сделка, може да се предположи, че тази тенденция не само ще се запази, но и ще се засили.