Уличните павилиони: ГЕРБ приел и бързо отменил затягане на контрола

През май 2005, когато загиналият тази седмица Людмил е на шест месеца, се случва сходен инцидент. В центъра на София, отново от удар на ток, умира 34-годишният Веселин М., който е имал неблагоразумието да потопи ръцете си във фонтана на пл. "Славейков". Разследването и делото срещу обвинените за смъртта му продължи повече от десет години и накрая беше осъден един човек - на глоба 1000 лева.

Всъщност, откакто Людмил се е родил, Законът за устройството на територията е променян 91 пъти, а Законът за местното самоуправление и местната администрация - 39. През 2019 г. управляващите дават 1 година на всички павилиони да се пререгистрират. Преди този срок да изтече, изискването е отменено през февруари 2020 г.

Няма как след случая с фонтана на пл. "Славейков", когато човек загива от токов удар след съприкосновение с... фонтан в центъра София и след това законите са променяни толкова пъти, да не е ясно кой носи отговорност. Е, има. И случаят с краткият живот на Людмил го показва.

Проправителствените медии обявиха, че "токът убил детето заради мокра обувка", а кметът на Столична община Йорданка Фандъкова и главният ѝ архитект Здравко Здравков прехвърлиха отговорността на ЧЕЗ и район "Триадица", който се управлява от опозиционната "Демократична България".

От казаното до момента излиза, че виновни за смъртта са някакви хвърчащи листчета, разменяни между институциите. А листчета има заради неправилно организираната структура на общината, хаоса в законодателството, който създава объркани взаимодействия между общината и дружествата, които се грижат за нейната подземна инфраструктура.

Онагледена, ситуацията силно напомня на шахтата пред болница "Св. Иван Рилски", а именно - пълен хаос. По дефиниция шахтата е на общината, за да обслужва светофара. В нея обаче има кабели за ток и кабели за интернет (което е изрично забранено от закона). Всеки може да я отваря и да бърка в нея - например, за да свърже павилион, който не би трябвало да съществува.

Нещастният случай с Людмил А. е показателен за законодателния хаос, който в случая дори не просто застрашава човешкия живот, а направо причинява смърт.

Преместваема отговорност

Как се поставят павилиони (или законово обяснено - преместваеми обекти) казва най-общо Законът за устройство на територията, който възлага на местната власт да приеме собствени правила в детайли. В случая Столичният общински съвет приема наредба, която урежда това.

С промени в закона и наредбата на общината за преместваеми обекти общината се е оплела в собствените си правила, като е разпределила отговорността за узаконяването и контрола на един преместваем обект на няколко органа вместо на един - например на районния кмет, както е било преди. Това се случва тъкмо преди местните избори 2019 г., когато правомощията за премахване на такива обекти са предоставени изцяло на главния архитект на Столичната община (в случая Здравко Здравков) със заповед от 1 юли на кмета Йорданка Фандъкова.

"Предвид огромното количество поставяеми обекти на територията на Столична община, така централизиран, контролът за премахването на тези от тях, които са незаконни, и разделянето на изпълнението на процедурата между районната администрация, която констатира нарушението, и Направление "Архитектура и градоустройство", което издава заповед за премахване, прави изпълнението тромаво и неефективно. Докато върви административното производство, обектът може и да си работи", коментира пред "Капитал" арх. Николай Христов, който е главен експерт "Архитектура" в район "Лозенец" и има дългогодишен стаж в публичната и държавната администрация, включително на ръководни постове.

Нагледно - вече е ясно, че въпросното павилионче за ядки, откъдето се твърди, че са свързани кабелите, е поставено и функционира съвсем незаконно в двора на болница "Св. Иван Рилски", която е държавна собственост. Документи и разрешение за въвеждане в експлоатация няма, няма и съгласие от страна на собственика да функционира там.

По време на пресконференцията в четвъртък кметът на район "Триадица" Димитър Божилов заяви, че камери на болницата "Св. Иван Рилски" имат изглед към шахтата и може да се види дали някой е отварял шахтата. Кадрите обаче не могат да бъдат предоставени, защото тече разследване на прокуратурата, обясни той. Фотограф : Надежда Чипева

"Всъщност при централната община отиват всички наеми от преместваеми обекти, при нас не влиза нито лев", коментира пред "Капитал" кметът на район "Лозенец" от "Да България" Константин Павлов. Той припомня и как преди същите тези павилиони са се държали от определени хора и са били преотдавани на определени фирми.

Махаме павилиони, слагаме павилиони

Законодателната вакханалия има своята опашка. През 2019 г. по предложение на "Обединените патриоти" и изричното настояване на Валери Симеонов в Закона за устройство на територията са приети промени, с които е даден едногодишен срок за всички съществуващи преместваеми обекти да преминат през пререгистрация, която е свързана с представянето на редица документи, сред които е и проект за "инженерно-техническа част". Ако това не се случи, те трябва да бъдат премахнати. Това на практика щеше да означава, че злополучният павилион трябваше да бъде вече премахнат.

Предложението е подкрепено от ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля", а Валери Симеонов публично заявява, че е обявил край на незаконните будки. Още преди да изтече едногодишният срок, този текст е отменен. Това става по запазения за ГЕРБ законодателен подход - с предложение между първо и второ четене, направено в друг закон - в случая Закона за туризма. С мотив "намаляване на административната тежест" депутатите от ГЕРБ начело с Даниела Савеклиева предлагат отпадане на поправката "Симеонов" в ЗУТ. Парадоксалното е, че двама от депутатите, които внасят предложението със Савеклиева, година по-рано са гласували "за" предложението на Симеонов. В крайна сметка текстовете са отменени с гласовете на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля". Валери Симеонов не намира за необходимо да защити предложението си.

През 2011 г., пак по предложение на ГЕРБ, отпада изискването от Закона за храните подобни обекти да предоставят удостоверение за въвеждане на експлоатация, за да получат лиценз за търговия с храни.

Откъде идва токът

От първите дни на инцидента общината не искаше да си признае, че злополучната шахта е нейна собственост. В крайна сметка това се потвърди - тя служи за захранване на светофар и улично осветление, само че достъпът до нея е бил свободен и не се знаело кога и кой прекарва кабели през нея. Последно проверка на шахтата била правена през декември 2020 г., но уж незаконният кабел (който трябва да съществува още от реконструкцията на булеварда през 2015 г.) не бил установен. По този казус от общината не коментираха повече. Всъщност Столичната община не е приела правила за това как се експлоатират подобни шахти.

След като излезе от шахтата, кабелът за захранването на павилиона продължава по парапета на тротоара. Фотограф : Надежда Чипева

"Например ревизионните шахти на ел. кабелите да се разполагат и изпълняват по определен от общината начин, така че да са съобразени с лесна и евтина поддръжка както на самите тях, така и на околните настилки. Планирането за подмяна на износените, грозни и опасни съоръжения на ел. мрежите е още едно поле, в което общината не участва и няма думата", коментира арх. Христов.

Външната връзка е собственост на този, който ползва тока, и той се разпорежда кой и как да я изпълни и е извън правомощията на общината да следи дали измерванията, констатиращи добро техническо изпълнение, са верни.

"Капитал" се опита да се свърже със собственика на фирмата, стопанисваща павилиона, но телефонът му беше изключен. От болницата наемодател също отказаха коментар.

Константин Павлов разказа, че след инцидента е разпоредил проверка на всички преместваеми обекти на територията на район "Лозенец", за да се види дали някъде няма сериозен проблем със захранването. "Не ми е отговорност, но почти нямаше места, където да няма сериозен проблем", коментира той.

Ничия отговорност

Прокуратурата, разбира се, започна разследване. Опитът от инцидента с пл. "Славейков" през 2005 г. показа, че търсенето на отговорност за подобни инциденти е трудно, защото трябва да се докаже причинно-следствена връзка между инцидента и евентуалното "незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност". Това могат да бъдат поставилите кабела или тези, които са отворили шахтата и са го повредили.

И ако разследването открие някой, който е пряко виновен за инцидента, то това няма да е никаква гаранция, че подобен случай няма да има отново. Защото законите, наредбите и институциите, които трябва да ги прилагат, са същите.