Богомил Балкански: В Европа няма достатъчно стартъпи, за да се роди гигант

Причината Европа да няма технологични гиганти е, че липсва цялата инновационна поточна линия от малки фирми, които в един момент могат да пораснат и да станат гиганти. Правилото в Силициевата долина е, че от 100 стартъпа, които получават начално финансиране от бизнес ангели, едва 10 успяват да се развият на ниво да могат да привлекат професионални инвеститори. А от тези 10, които получават първа доза финансиране от професионални инвеститори (Series A), само един ще сполучи донякъде. Така че, за да се стигне до пет гиганта, екосистемата трябва да основе хиляди малки компании. И основната разлика между Америка и Европа е, че Америка успява да създаде хиляди нови технологични стартъпи всяка година, а Европа не.

- Какво не достига на Европа и европейските компании - недостатъчен капитал на континента, недостатъчно добро образование и други в крайна сметка решими проблеми, или най-големите такива са са фрагментираността на пазара, множеството езици и други фундаментални препятствия?

Според мен първопричината е една и тя е свързана с културни ценности, а не с финансиране, образование или каквото и да било друго. Една от основните културни ценности в Америка е предприемачеството. Идеята на всеки американец за щастие в кариерата е да е сам шеф на себе си, да бъде независим и никой друг да не му казва какво да прави. Повечето американци биха искали един ден да имат собствен бизнес и са готови да поемат и да носят рисковете, които идват с това да си предприемач - може да се провалиш, може да се разориш. Но американците са много оптимистична нация и винаги се фокусират върху това, че може пък и да успееш. И ако се провалят в едно начинание, бързо се поотупват и са готови да опитат пак. Този стремеж към независимост и предприемачество е рефлектиран в много сфери на живота в Америка - например факта, че няма социална мрежа (Балкански говори за "социална мрежа" в смисъла на социална сигурност - бел.авт.) и до голяма степен човек трябва да се грижи сам за себе си. Много европейци са критични към липсата на социална мрежа в САЩ, но те просто не разбират че тази липса не е провал на системата, а пряко отражение на ценностната система на американците. Ценностната система на европейците е стремеж към сигурност. Младите европейци не мечтаят да започнат собствен бизнес - те се стремят да си намерят сигурна работа в голяма и стабилна компания. И този стремеж към сигурност е рефлектиран в силната социална мрежа.

Според мен причината предприемаческият дух да е толкова по силен в Америка е историческа. Америка е основана от предприемачи – хора, които са си напуснали дома и семейството и са тръгнали да си търсят нов късмет през океана. Така че става въпрос за един самоподбор - вече няколко века най-предприемачески настроените хора от цял свят се стичат в Америка. И този процес не е спрял - той тече и в момента. За никого не е тайна, че мнозинството от технологичните стартъпи в Силициевата долина се основават от скорошни имигранти.

Така че основната причина за успеха на Америка в технологичното предприемачество е културно-историческа. Вярно е, че и други неща помагат - има повече рисков капитал, но това се дължи отново на желанието на американците да поемат рискове. Американските университети са много по-добре свързани с индустрията и има много примери за университетски професори, които стартират много успешни компании. Америка е единен пазар с един език и почти една нормативна уредба.

Една от много важните обстоятелства технологични стартъпи в Америка да се развиват добре е, че големите американски фирми дават шансове на разни малки стартъпи, които оперират от един гараж, т.е. голяма американска фирма би си купила ново решение от един новосъздаден стартъп, докато големите фирми в Европа са много по консервативни и предпочитат да си купуват неща от други големи фирми. За да може един стартъп да се развие, най важното нещо, което му трябва, са клиенти.

Били сте част от борда на директорите както на американски, така и на европейски компании. Същевременно сте били и вицепрезидент в Google, един от безспорните технологични гиганти. Какви са разликите, които видяхте и все още виждате по отношение на култура, начин на работа и други фактори, които смятате, че са ключови по отношение на растежа и мащаба на една компания?

- Предприемачите в Америка са много по-дръзки и самоуверени от колегите им в Европа. Това е пак културен феномен - американците просто са по-дръзки и самоуверени. Също така в Америка има много повече примери за хора, които са преуспели като предприемачи, така че е много по-лесно човек да повярва, че големият успех може да се случи и на него.

Структурните фактори, които помагат на малки технологични фирми да се превърнат в гиганти, е че Америка е голям и единен пазар. Това позволява много по-бързо мащабиране. Същото явление се наблюдава и в Китай, където вече също има технологични гиганти като Alibaba, Tencent, Huawei.

Смятате ли, че разликите между регулаторните рамки в САЩ и Европа играят роля? (И като допълнение: Пречи ли Европа на собствените си компании чрез регулации, очевидно насочени към американските технологични гиганти?)

- Американското законодателство улеснява технологичните фирми в няколко направления. Лесно и бързо е да създадеш нова фирма. Има специализиране на отговорностите на щатите. Щатът Делауеър например се специализира в корпоративно законодателство за бързо уреждане на търговски спорове, затова всички американски фирми са инкорпорирани там. Има единен и добър режим за раздаване на опции или акции на служители. Режимът не е идеален и може да се подобри, но поне правилата и данъчното облагане са ясни. В Европа нещата стоят различно във всяка страна. Англия е близо до Америка, но континентална Европа не е. Ако си технологичен стартъп с офиси и служители в няколко страни, е губене на време и усилия как да се даде дялово участие на всички.

В момента дори и в Америка има политическо течение да се регулират големите технологични фирми. Има доста сериозни политици, които мислят, че гигантите трябва да се разделят на по-малки фирми. Но винаги когато слушам изказвания на политици по тези теми, ми става ясно, че огромното мнозинство не са особено грамотни по отношение на модерни технологии. И тук е противоречието - регулациите се пишат от хора, които не са много наясно как работи това, което регулират. Това е една от причините регулацията винаги да тича след технологичния напредък.

Вие сте българин, участвал в създаването на американска компания, която впоследствие е придобита от Google. Кога идва моментът, в който решавате, че е по-добре да станете част от по-голяма фирма, вместо да се развивате самостоятелно, като ще предположа, че офертата от Google едва ли е била първата към вас?

- Решението отне няколко седмици премисляне, след като получихме оферта от Google. Такива решения винаги са трудни, защото можеш само да гадаеш как ще се развият нещата за екипа и продукта в рамките на една огромна организация като Google. В нашия случай решихме, че по-бързо можем да наберем скорост на пазара, ако зад себе си имаме ресурсите и голямото рамо на Google.

Ценност ли е да бъдеш придобит от гигант, предвид че много други фирми от цял свят избират същия път?

- Да, статистически огромната част от стартъпите, които са успешни, са придобити от по-големи компании и много малко част излизат на борсата като независими компании. Така че, ако ще те придобива по-голяма фирма – по-добре това да е Google.

Европа в момента опитва да регулира гигантите, като глобите най-често падат върху американските компании, но същевременно ЕС често изпитва болка, метафорично казано, че тези гиганти не са родени от нея. Може ли държавен/общоевропейски план да роди компания от мащаба на Facebook или Google?

- Може би вече съм прекарал прекалено много време в Америка и съм започнал да мисля като типичен американец, но аз съм много скептичен, че само с държавна помощ Европа ще развие технологични гиганти. Това не означава, че правителствата не могат да играят роля. Истината е, че и американското правителство хвърля много пари в наука и разработки, особено в сфери, където иначе капиталовите пазари не биха насочили средства, като например фундаментални научни изследвания. По този начин катализира разработването на технологии, които след това се комерсиализират от частни предприятия.

Наскоро научих за една програма на Европейската комисия (EIC Accelerator – бел. авт.), от която стартъпи могат да получат финансиране. Научих за тази програма от един датски стартъп, в който съм инвеститор. Но основателят сподели, че процесът да се получат тези пари е толкова сложен, че е трябвало да наеме консултанти да му помогнат да попълни нужните формуляри. Малък пример за бюрокрация.

Най-голямата регулаторна инициатива на ЕС в областта на технологиите е GDPR. Инициативата за защита на данните е похвална. Но не знам каква е равносметката за GDPR – дали GDPR е променила дигиталния живот на средностатистическия европеец, освен че всички трябва да кликаме на всяка уеб страница да се съгласим, че тя използва бисквитки, а и се обзалагам, че повечето хора не знаят какво означава бисквитки. Но знаем със сигурност, че GDPR коства разходи на всяка фирма.

Според мен добър пример за чудесна държавна политика, която способства за създаване не технологична индустрия, е Естония - правителството там активно работи по това всяко съприкосновение с държавата да може да се извърши по електронен път, включително създаване на нова фирма. Естония може още да не е родила Facebook или Google, но броят и значимостта на технологичните фирми, които са тръгнали от там, като Skype и Transferwise, е много по-голям, отколкото би бил статистическият дял на страна с 1 млн. души население. Така че други европейски страни и ЕС могат да почерпят от техния опит.

Интервюто взе Йоан Запрянов