Медийното потребление в България

Телевизията традиционно заема най-голям дял от общото медийно потребление. До средата на първото тримесечие на 2020 г. нивата вървят близо до тези от 2019 г., след което рязко се увеличават и тенденцията продължава през цялата година. През 2021 г. гледаемостта на телевизия не запазва стойностите си от 2020 г., но продължава да бъде по-висока от тази през 2019 г. Този пандемичен бум на аудитория съществуваше и при радиото, като тази година нивата му не успяха да се запазят по-високи от тези преди ковид кризата - хората между 15 и 69 год. слушат радио под 80 мин. на ден, най-вече у дома (49.9%) и в автомобил (38.2%). Новинарските онлайн издания също се отличават с високи нива на посещаемост след март 2020 г. Този ръст, както при останалите медийни канали, е следствие от динамичната обстановка около пандемията от ковид, но тук увеличението е по-осезаемо. Това засвидетелства приемствеността на хората към новите медии и желанието им да четат единствено новини, от които се интересуват.

Потреблението на социални мрежи обаче не бележи спад. Почти всички основни платформи отчитат ръст на потребителите си от 2019 г. насам, като при платформата за видео споделяне YouTube в страната ни има близо един млн. новоприсъединили се. Spotify се предпочита от най-младото население - 51% от потреблението в страната е от хора по 25 години, 61% от хората в LinkedIn са между 25 и 34 години, докато при Facebook мажоритарен дял от потребителите са над 35-годишна възраст. Facebook и YouTube са предпочитани по равно от двата пола, при Spotify, Twitter и LinkedIn слаб превес взима мъжката аудитория, докато основните потребители на Instagram са основно жени.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала