Над 40% от диагностицираните с COVID-19 в България са под 40 години

Понижаването на средната вързаст на заразените е световна тенденция и има както добри, така и лоши страни

Понижаването на средната възраст на заболелите е световна тенденция от началото на лятото и се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията
Понижаването на средната възраст на заболелите е световна тенденция от началото на лятото и се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията
Понижаването на средната възраст на заболелите е световна тенденция от началото на лятото и се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията    ©  Reuters
Понижаването на средната възраст на заболелите е световна тенденция от началото на лятото и се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията    ©  Reuters

Възрастовият профил на регистрираните заразени с COVID-19 в България рязко се е променил в последните два месеца и вече водещата група е тази на хората до 39 години с над 40% дял от всички заразени, докато в края на април тази група бе последна - след хората в средна възраст (40-59 г) и след тази на възрастните над 60 г.

По-подробната възрастова разбивка на регистрираните с коронавирус показва, че най-голям принос за обръщането на тенденцията имат младите хора - до 19 г. и от 20 до 29 г., като двете групи отчитат над 70% увеличение от началото на юни досега, докато делът на заразените хора над 60 години спада в последните два месеца.

Тенденцията за "подмладяването" на регистрираните с COVID-19 е видима и в последните дни бе отбелязана и от здравни представители в България. Тя съвсем не е изненадваща, предвид че много от случаите на зараза са свързани с балове, нощни клубове, футболни срещи и т.н., където се събират повече млади хора. И в момента нощните клубове в градовете и курортите продължават да са сред основните източници на предаване на инфекцията. При положение че ограничителни мерки повече изглежда няма да бъдат налагани, очаквано тенденцията ще продължи.

Подобно развитие всъщност бе регистрирано и в много други страни от началото на лятото, което се свързва с неспазването на правилата сред младите хора, които заляха баровете, клубовете и плажовете след отхлабването на ограниченията. Във Флорида - с известните ѝ младежки партита например, средната възраст на заболелите е намаляла от средно 65 години в началото на март до под 35 години сега. В Лисабон броят на новите случаи при хората на възраст между 10 и 30 г пък е скочил с над 90% след отхлабването на мерките.

Повече млади заразени - по-малко тежки случаи. Или не съвсем?

Ръстът на младите хора с COVID-19, които като цяло карат по-леко инфекцията, е и една от причините за по-малкия дял на тежко болните спрямо всички заразени - феномен, който се наблюдаваше както на Балканите, така например и в САЩ, след като броят на новозаразените пак започна да расте рязко към средата на юни. Според здравни експерти сред другите причини е например по-малкият вирусен товар, който заразените вероятно поемат заради факта, че все пак е лято и хората прекарват повече време навън. Освен това засиленото тестване помага да се разкрият много повече леки и безсимптомни случаи, чието развитие може да се наблюдава и да приложат здравни грижи навреме.

Това обаче не означава задължително само добри новини. Една от най-сериозните опасности идва от това, че тъй като много млади хора карат безсимптомно или по-леко инфекцията, те лесно я предават на уязвими и възрастни членове на семействата им без да знаят.

Редом с това, младите хора не са застраховани от усложнения и част от тях също карат тежко заболяването.

Проблеми могат да имат и дори спортисти в добра форма - пример е например тенис-звездата Григор Димитров, който призна в интервю пред френското издание "Екип", че е изкарал вируса доста тежко, имал е проблеми с дишането, загубил е килограми, все още се чувства изтощен и ще се възстановява още дълго. Димитров признава, че не е готов за US Open и не е сигурен дали ще участва.

Статистиката показва, че въпреки "подмладяването" на профила на заразените с коронавирус у нас броят на настанените в болници расте доста интензивно. Към днешна дата те са почти 700 души. Само преди 10 дни броят им бе около 600, а преди двадесет дни - около 500. Ако темповете на хоспитализация се задържат така, то след малко повече от месец може да бъде достигнат критичният брой от 1000 души в болници, над който според главния здравен инспектор Ангел Кунчев здравната система ще започне да има сериозни затруднения. Това вече е факт в някои градове.

"Рязко спадна възрастта на нуждаещите се от болнично лечение, защото младите са най-активната група хора, които не се и съобразяват с мерките. Прави впечатление, че възрастните хора все още се страхуват, спазват мерките и постъпват правилно, като носят маски не само в затворени помещения, а и докато са на улицата", каза днес и шефът на "Пирогов" проф. Балтов.

Лошите новини идват с няколко седмици закъснение

Въпреки че по-младите болни се възстановяват по-бързо и по-лесно, натрупването на голям брой активни случаи неминуемо води и до ръст и при най-лошите показатели - настанените в интензивни отделения и смъртните случаи. Увеличението обикновено идва с няколко седмици закъснение, тъй като отнема време болестта да се развие. Тази особеност също е част от обяснението защо делът на тежките и смъртни случаи на Балканите и в САЩ бе сравнително нисък на фона на големия ръст на случаите. В най-засегнатите американски щати обаче тенденцията в последните седмици видимо се обърна. Подобно развитие сякаш започва да се наблюдава и тук, като последната седмица бе най-черната досега по отношение на жертвите - общо 39 при 32 предходната седмица (виж графиката). Около 6% е средната смъртност за последните 7 дни при 3.3% средно за цялата пандемия у нас.

За първи път в настоящата седмица вече има и по-осезаем ръст при най-тежките случаи в интензивните отделения. В последния месец техният брой варираше между 28 и 33, но в последните три дни расте и достига 40.

Тук обаче категорични изводи не могат да се направят както заради сравнително (за щастие) ниския брой на най-тежко болните, така и заради неизчерпателната статистика - съобщава се само общият брой на настанените в интензивни отделения, но не и дневните промени - колко души са починали от тях, колко са се подобрили и са преместени в други отделения и колко са новопостъпилите.

Особено притеснителен е фактът, че 17.5% от починалите от COVID-19 в България са без открити придружаващи заболявания. Според математика и доброволец във ВМА Петър Велков, който прави дневни и седмични статистически обобщения на епидемията в България във фейсбук, този процент непрекъснато расте от юни месец насам, като в началото на юни е бил около 12%. Още по-притеснителното е, че това се случва на фона на намалената средната възраст на заболелите.

Според неговия анализ 56.5% от всички починали без придружаващи заболявания за цялата пандемия са през месец юли. Най-младите загинали без открити съпътстващи заболявания са на 33 и 36 години, a 20% от тях са под 50 години. Почти две трети от всички смъртни случаи без придружаващи заболявания са на мъже.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    patsis avatar :-|
    Patsis

    Оправете си статистиката - миналата седмица починалите от коронавирус не са 39, а 40.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-@
    D-r D
    • + 5

    Струпването на цифри не е анализ, както и резултатите от лабораторно изследване не са диагноза. Трябва и още нещо: експертиза, която за съжаление по корона темата в Капитал никога не се е вясвала.

    И какво страшно има в това, че групата на до 39-годишните има 40% дял от ВИРУСОНОСИТЕЛИТЕ?

    Масово това са млади и здрави хора с бездефицитна имунна система и с рядко срещани тежки хронични заболявания. Къде ви са данните колко от тая група ВИРУСОНОСИТЕЛИ са без симптоми, колко минават с една хрема, колко са хоспитализирани, колко са в интензивни отделения, колко са починали и от какво?
    Това са данните, които трябва да са обект на анализ, всъщност.
    Но такова нещо горе няма и няма!

    По данните на Италианския статистически институт за смъртността в Италия за първите четири месеца на 2020 г, сравнени с данните за същия период на 2019 г. съвсем ясно се вижда, че именно във възрастовия отрязък до 40 г. ръстът на смъртността през 2020 спрямо 2019 е микроскопичен. Което е тъкмо обратното при италианците над 80 г.

    Така и не разбирам защо Капитал продължава да плаши хората по възможно най-глупавия начин, който (както и при правителствените "мерки") създава единствено недоверие и помпа групата на убедените, че ковид-а е измишльотина. А не е.

    В родината има куп специалисти. Как пък на никого в Капитал не му хрумна вместо свободни съчинения на някакви универсални писачи да покани някой експерт да пише по темата?!

    Чака ни много тежка есен. Симптомите на простудните и грипните заболявания се припокриват абсолютно с тези на ковид19 и при така упорито градената психоза, нищо чудно тогава да започнем да се плашим и от сянката си, да зобаме първите попаднали под ръка антибиотици и прочее идиотщини.

    Настоятелно моля тия, дето ръководят тая медия: осъзнайте отговорността си, престанете да отблъсквате хората с подобни глупости, а се пообразовайте и се опитайте да бъдете полезни.

    Ако не става, поне млъкнете!

    Нередност?
Нов коментар