Пазарната сила на Pfizer буди тревога

Според източници на Financial Times в началото на преговорите със САЩ Pfizer са искали цена от 100 долара за доза, преди да се съгласят на близо 19.5 долара в първоначалните договори, което пак е 4 пъти повече от цената за ваксината на J&J и 5 пъти повече от тази на AstraZeneca. Pfizer намали цените до 6.75 долара за доза за най-бедните страни и около 10-11 долара за тези със среден доход, което е по-ниско от цената на Moderna, но по-високо от AstraZeneca.

Способността на Pfizer да разшири драстично производството я направи доминиращ производител на ваксини срещу ковид, докато другите компании се затрудняваха да доставят договорените количества и да отговорят на търсенето. През октомври Pfizer има 80% пазарен дял за антиковид ваксини в ЕС и 74% в САЩ.

Предвид това, че публичните инвестиции бяха от решаващо значение за разработването на ваксини, е неразбираемо фармацевтичните монополи да бъдат поставяни пред живота на хората, коментира Анна Мариот, мениджър на здравната политика на Oxfam.

Разследване на британската медиа Channel 4 показа анализ на експерт по биоинженерство, според който производството на ваксината струва на Pfizer 76 пенса за доза, докато Великобритания я купува за 22 паунда. Тези оценки са "крайно неточни и безсмислени", тъй като не отразяват действителните разходи за доставяне, клинични проучвания, увеличени производствени усилия и глобално разпространение, отговориха от Pfizer.

Вероятно хората ще трябва да си поставят ваксини срещу COVID-19 ежегодно в продължение на много години напред, за да се поддържа високо ниво на защита, каза миналата седмица д-р Алберт Бурла, изпълнителният директор на Pfizer, в интервю за BBC. "Спестихме на световната икономика трилиони долари." Така отговори той на въпроса неморални ли са големите печалби на компанията. Добрите финансови резултати ще послужат като мотивация за повече научни изследвания и предотвратяване на нови пандемии, смята Бурла.

По прогнозни данни анти-ковид ваксината на Pfizer ще бъде най-доходоносният фармацевтичен продукт тази година. Източник: Financial Times Преглед на оригинала

Секретно

На този фон властите във Великобритания са се съгласили на клауза за секретност с Pfizer при възникване на спорове за доставките към страната, съобщи Guardian. Голяма част от договорите за 189 млн. дози са били редактирани с клауза всякакви арбитражни процедури да се пазят в тайна.

Договорите са обвити от секретност, а това е неприемливо при криза в общественото здравеопазване, коментира Зейн Ризви от американската организация за защита на потребителите Public Citizen. Той казва, че Великобритания е единствената развита страна, за която е известно, че се е съгласила на подобно условие. "Правителството на Обединеното кралство позволи на фармацевтичните фирми да определят правилата", смята Ризви. Производителят на ваксини крие големи части от договорите и обвързва дори независими учени със споразумения за поверителност.

Британското правителството заяви, че договорите съдържат чувствителна търговска информация и не може да разкрие повече подробности. "Споразуменията за поверителност са стандартна практика", коментират от компанията производител.

Опашка от чакащи

Досега 66% от хората, живеещи в страните от Г7, са получили две дози ваксина, докато в Африка този дял е едва 6%. До момента Pfizer е обещала 40 млн. дози на Covax, подкрепяната от ООН инициатива за осигуряване на ваксини за нискодоходни страни, което е по-малко от 2% от глобалното й производство за 2021 г. Едно от обясненията за това е, че тъй като трябва да се съхранява при -70 C, ваксината на Pfizer е трудна за разпространение в страни с недобре развити здравни системи.

Компанията казва, че ще се стреми да достави поне 2 млрд. дози на страни с ниски и средни доходи до края на 2022 г. Pfizer разкрива, че планира да пусне нов вариант на ваксината, който да може да се съхранява в продължение на три месеца в хладилник. Според д-р Бурла това ще донесе "огромна разлика" за страните от Субсахарска Африка. Предлагането на ваксини ще бъде толкова изобилно до следващата година, че колебанията ще се превърнат в основния ограничаващ фактор, смята той.

Според някои критици и здравни експерти вината за ниските нива на ваксинация в бедните страни е не толкова на компаниите, колкото на богатите правителства, които се презапасяват и бягат от отговорността да осигурят по-широко разпространение на ваксините. Броят на хората във високодоходните държави, които са получили бустерни дози, е почти двойно по-голям от този на получилите първа и втора доза в страните с ниски доходи.

Разраства се и дебатът дали лекарствените фирми трябва да се откажат от правата на интелектуална собственост за ваксини, тестове, лечения и други медицински инструменти за COVID-19, за да улеснят достъпа до тях.