Университетите по света отварят врати виртуално, а студентите негодуват

Нарастват призивите за намаляване на високите такси за чуждестранни студенти

Ситуацията допълнително влошава и без това тежкото заради COVID-19 финансово състояние на много университети и ги прави по-зависими от правителствата

Деян Димитров

Ситуацията допълнително влошава и без това тежкото заради COVID-19 финансово състояние на много университети и ги прави по-зависими от правителствата © Shutterstock

По време на извънредното положение много наблюдатели се надяваха, чe необходимостта от развиването на онлайн обучение ще доведе до нова революция в методите на преподаване във висшето образование. Тази идеализация на дистанционното учене поне засега обаче не се случва в реалността. Началото на академичната година засега обещава почти пълно повторение на пролетния семестър в повечето западни университети. Аудиториите си остават празни, защото големите лекции се провеждат или в Zoom, или дори се дават на запис на студентите, докато видеоконференциите се използват за упражнения и дискусии. Алтернативата е висок риск от разпространение на COVID-19, който впрочем си остава дори когато лекциите са онлайн, тъй като да накараш студентите да си останат по общежитията или вкъщи и да участват във видеоконферентни лекции е едно, но да им забраниш да купонясват е много по-трудно...

А студентите не искат просто да учат в Zoom и особено чуждестранните студенти в западните университети не виждат оправдателна причина за огромните такси, които университетите в САЩ и Великобритания им налагат, при положение че получаваната в момента услуга не е толкова различна от онлайн курсове. Заедно със затруднената глобална мобилност това означава силно намален поток от чуждестранни студенти, на които университетите разчитат за солидна част от приходите си и следователно - риск от фалит за по-малките и недостатъчно престижни учебни заведения. Дори престижните големи университети страдат и може да се наложи да преосмислят досегашния си модел.

Връщане и разочарование в САЩ

В САЩ академичната година започна през последната седмица на август, като много бързо там пролича отрицателна практика от страна на университетите. Изплашени, че няма да привлекат достатъчно местни и чуждестранни студенти, ако обявят дистанционна или смесена година с превес на онлайн обучение, много университети в САЩ изчакаха до последно или дори обявиха, че годината ще си започне присъствено с определени мерки.

Според данни на Chronicle of Higher Education от началото на юли цели 62% от висшите учебни заведения в САЩ са обещавали на студентите си, че ще ги приветстват обратно на територията си, а 21% са обещавали смесица между дистанционно и присъствено обучение. Единствените университети, които, изглежда, имат лукса да обявят почти пълно дистанционно обучение, са тези, чийто бранд е толкова силен, че студентите са готови да учат там, независимо от самото качество на услугата. Така например по данни на The Economist калифорнийският университет в Бъркли, едно от най-престижните висши учебни заведения в света, отваря врати присъствено за едва 3200 от 40 000 студенти с фокус върху магистърските и докторантските програми, които просто не могат да бъдат изучавани дистанционно. Какво обаче остава за голямото мнозинство от малки и средни либерални колежи, а и не толкова престижни по-големи университети, които до последно обещаваха присъствено обучение? Чувство на разочарование сред студентите им.

Ситуацията допълнително влошава и без това тежкото заради COVID-19 финансово състояние на много университети и ги прави по-зависими от правителствата.

Реалността бързо догонва много университети, които до последно обещаваха завръщане към нормално присъствено учене. Опитът на институции като Щатския университет в Охайо, Университета в Дейтън (пак в Охайо), Университета на Джорджия, Университета на Южна Каролина, Вашингтонския университет и много други показва, че в рамките на две седмици от събирането на едно място на много студенти се получава огнище на COVID-19. В Дейтън например в рамките на две седмици от отварянето на университета има над 1100 случая сред студенти и персонал, като решението, разбира се, е връщане на почти всички дейности онлайн, независимо дали студентите са още в общежитието. Главният корона експерт на САЩ Антъни Фаучи дори се наложи да призове университетите, които са отворили врати за студенти, да не ги връщат обратно вкъщи след откриването на огнище - за да не се разпространява вирусът допълнително.

Именно тези студенти се чувстват най-измамени - вече е прекалено късно да си поискат парите от таксата за следване обратно, а на университетите им се налага да ги върнат в Zoom, без нещата да са особено по-различни от протичането на учебния процес през вече изминалия пролетен семестър. "Недостатъчно институции се възползваха от възможността изцяло да преобърнат начина, по който предлагат виртуално образованиe, от което ще последва недоволство от страна на студентите, а оттам и бюджетни проблеми за университетите", пише управляващият директор на инвестиционната University Ventures Райън Крейг за Inside Higher Ed.

Ситуацията във Великобритания

Във Великобритания повечето университети започват академичната си година в първата и втората седмица на септември, но тревогата от завръщането и събирането на студенти на територията на университетите е реална. Предстои и да видим колко от чуждестранните студенти ще загуби британската система. Засега повечето британски институции ясно заявяват хибридно обучение с превес на дистанционни елементи, като само малките групи и упражнения, както и специалности, които наистина не могат да учат дистанционно, ще бъдат приоритизирани за присъствено обучение. Останалите дейности ще се случват онлайн. "Кеймбридж" обяви още през май, че предстоящата академична година ще е дистанционна с изключение на малките групи. В LSE се опитват да устроят учебния процес така, че и студентите, останали по родните си държави, да могат също да се обучават пълноценно, доколкото дистанционното обучение може да бъде такова.

За да запазят студенти, британските университети предлагат така наречените отлагания на годината или семестъра, при които студентът запазва мястото си в институцията. Друга практика, за която студенти от шотландски университети разказват пред "Капитал", е да се активират специални обстоятелства за всеки, който иска да си остане вкъщи и по този начин да получи правото на дистанционно обучение, дори ако първоначално студентът е искал да се отпише. Във всеки случай британските университети няма как да спрат изцяло отлива от чуждестранни студенти в сегашната ситуация. Според британския Институт по фискални изследвания (IFS) в най-добрия вариант Великобритания ще загуби около 25% от чуждестранните си студенти тази академична година, а по-вероятният сценарий е близо до 50% - остава обаче да видим как ще се развие първият семестър, който тепърва започва.

Борбата за таксите

И във Великобритания, и в САЩ има силно негодувание от страна на студентите, че таксите остават толкова високи, въпреки че вместо пакет от обещани услуги се предлагат главно онлайн курсове с бранда на дадения университет. Във Великобритания се наблюдава все по-разпространената практика университетите, които могат да си го позволят, да използват системата на стипендиите, за да субсидират неофициално чуждестранни студенти и масово да се разрешава отлагане на годината. Според IFS британските университети може да загубят до 25% от приходите си заради корона кризата в най-лошия вариант, тъй като огромна част от паричния им поток идва от чуждестранни студенти извън ЕС, които плащат в пъти по-високи такси (въпреки че от следващата година тези такси най-вероятно ще се повишат и за студентите от ЕС поради Brexit). Най-големият спад от студенти идва именно от Китай и Индия, за чиито студенти рядко е рационално да плащат еквивалента на 30 000 - 40 000 долара в паунда, за да се обучават онлайн, с изключение в най-престижните университети на Острова.

В САЩ пък, където средните такси за чуждестранни студенти достигат 50 000 долара годишно (но могат и да са доста по-високи), вече са заведени в съда хиляди дела срещу университети от негодуващи студенти. Аргументът им е, че плащат за пакет от услуги, от който получават единствено онлайн курсове и следователно трябва да се намалят таксите. В този аргумент има поне зрънце истина - според Националния център за образователни статистики към образователното министерство в САЩ само около 27-31% от разходите на университетите отиват в изготвянето на курсове - главно за заплати на преподавателите. Следователно наистина има логика за голяма част от студентите да търсят намаление. В университетите, където има вариант таксите да се плащат семестриално, един дистанционен първи семестър може да означава и отказ от втория семестър. По данни на Inside Higher Ed към 4 септември обаче само 11 висши учебни заведения в САЩ са намалили таксите си. Нежеланието да го направят показва и трудната финансова ситуация за самите университети.

Загуби и правителствен натиск

Universities UK (UUK), лоби групата на британските университети, поиска още през май спасителен пакет от 2.5 млрд. паунда от правителството, който до юли се увеличи до 3.2 млрд. паунда - около 4.2 млрд. долара. Според проучване на IFS от началото на юли дългосрочните загуби за сектора на висшето образование във Великобритания варират между 3 млрд. и 19 млрд. паунда. Вместо искания спасителен пакет британското правителство обаче обеща да покрие до 80% от загубените приходи от чуждестранни студенти на университетите с изследователска дейност. По този начин правителството може да подпомага университетите, които то смята за ценни за данъкоплатците. По същия начин правителството на Борис Джонсън обмисля и да обвърже спасителни заеми за университети с наблягане върху приоритетни специалности като инженерството и педагогиката (заради недостиг на учители). Университетите може да загубят част от досегашната си свобода, ако им се наложи да се възползват от правителствена помощ.

Много университети в САЩ могат да се възползват от така наречения endowment фонд - масивни спестявания за инвестиции и за черни дни, поради които престижните университети в САЩ не са в опасност от фалит, дори и ако чуждестранните им студенти се откажат да учат. Проблемът там са масата малки и средни частни колежи и университети, много от които са затваряли и при предишни по-малки икономически трусове. В САЩ има и много повече чуждестранни студенти, отколкото във Великобритания - според националните статистики в САЩ всяка година се обучават около 1 млн. чуждестранни студенти, разпръснати в над 5000 институции. Това заедно със скъпите антиепидемични мерки на териториите на университетите и парите, насочени към онлайн обучение, означава, че всички университети в страната понасят някаква загуба, която обаче много зависи от всяка отделна институция.

Това обяснява и големия размер на търсения от лоби групите във висшето образование спасителен пакет в САЩ - става дума за 50 млрд. долара. Конгресът им е отпуснал общо над 14 млрд. долара в различни мерки още през март, но реториката в САЩ е по-различна, отколкото във Великобритания - през лятото Тръмп активно заплашваше университети, които не искат да отворят присъствено, с орязване на финансиране от държавата. Администрацията му се опита да отнеме визите на чуждестранни студенти, на които ще се наложи да учат онлайн, а през юли американският президент поиска преразглеждане на статута на освободени от данъци, с който се ползват много американски колежи и университети, заради "лявата индоктринация и пропаганда", случваща се в тези учебни заведения. Всички тези послания сочат, че американското висше образование може да очаква малко истинска подкрепа от сегашната администрация.