Йеменските хути: Шиитски пирати

Заради опустошителните ефекти върху световната търговия Западът реагира бързо, решително и най-вероятно ескалационно. На 18 декември САЩ обявиха началото на нова военноморска операция в региона, наречена Prosperity Guardian, чиято цел е да възстанови свободата на мореплаването в Червено море и Аденския залив. В бойната флотилия участват 20 държави, десет от които изненадващо предпочетоха да останат анонимни. Любопитно е, че в операцията не участват Саудитска Арабия и Египет, които са пряко и тежко засегнати от блокираното корабоплаване през Суецкия канал. Въпреки първоначалното намерение да се включат Франция, Италия и Испания решиха да се оттеглят, най-вероятно поради опасения от тероризъм заради големите компактни арабски общности на тяхна територия.

Барабаните на войната

Сформирането на бойната група явно не е впечатлило особено йеменските хути, които продължиха да обстрелват с ракети преминаващите кораби и след началото на Prosperity Guardian. Това закономерно доведе до следваща ескалация само четири седмици по-късно. Въоръжените сили на САЩ и Великобритания, подкрепени от Австралия, Канада, Нидерландия и Бахрейн, нанесоха на 12 януари серия от удари по цели на хутите, използвайки авиация и крилати ракети. Ударени бяха радарни станции, предполагаеми локации на ракетни комплекси, както и авиобази, от които излитат хеликоптерите, които стоварват командоси на търговските кораби.

През следващите дни обстрелите от съюзническите самолети, кораби и подводници продължиха, но, изглежда, не постигат възпиращия ефект, който са целели. Защото за момента по нищо не личи, че хутите са решили да се откажат да тероризират комерсиалния морски трафик. Вместо това йеменското движение заплаши, че ще разшири обхвата на целите си, като включи и американски плавателни съдове. "Не е задължително корабът да се насочва към Израел, за да го обстреляме, достатъчно е да е американски. САЩ са на ръба да загубят своята морска сигурност", обяви Насрулдийн Амер, говорител на хутите, пред телевизия "Ал Джазира".

Дори и да са попаднали право в целта, първите коалиционни удари също така едва ли ще имат непосредствен ефект за осигуряване на търговския път през Червено море. На практика няма чак такова значение дали съществува реалният риск за обстрел на цивилните кораби, по-важното е какво е усещането за заплаха, което кара логистичните компании да избират един или друг маршрут, а застрахователите - да определят размера на премиите. "Не вярваме, че [ударите] ще помогнат в краткосрочен план", коментира източник от корабната индустрия пред авторитетното отбранително издание The War Zone. "Хутите не се впечатляват от каквито и да е военни действия досега", твърди същият източник. И обобщава: "Дронове и ракети лесно могат да бъдат изстреляни от всевъзможни места [на сушата], така че не смятаме, че съюзническите удари са засегнали всички оръжейни системи. Никой не би се върнал бързо в Червено море, защото все още няма доказателства, че преминаването е безопасно."

Кой има полза от ескалацията

Всичко това навежда на мисълта, че операция Prosperity Guardian най-вероятно ще се проточи, а траекторията на събитията ще е към ескалация. Всичко това кара отбранителните експерти да се питат искат ли хутите да въвлекат САЩ във война и ако да, защо. Според анализаторите самоувереността на хутите най-вероятно идва и от факта, че в продължение на години успяват да устоят на въздушната кампания, водена от Саудитска Арабия и нейните коалиционни партньори. Джералд Файерщайн, бивш посланик на САЩ в Йемен, е сред онези, които смятат, че Вашингтон са дали на хутите именно това, към което се стремят. "Те абсолютно се опитват да провокират отмъщение от страна на САЩ", казва той пред Reuters. И обобщава: "Те са уверени, че могат да устоят на всичко, което може да направим. И че печелят подкрепата на народа." На практика пряка външна заплаха от страна на САЩ и техните съюзници ще позволи на хутите да консолидират зад себе си цялото население на Йемен, обединявайки ги чрез антиизраелската и антиамериканската кауза.

Най-голяма полза от ескалацията обаче ще има идеологическият ментор на хутите в лицето на Иран. Така Техеран едновременно ще блокира тук огромни щатски военни ресурси и ще неутрализира регионалния си съперник Саудитска Арабия, който хем се опитва да се измъкне от многогодишната гражданска война в страната, хем няма как да застане публично на страната на САЩ и Израел в конфликта, рискувайки да разгневи обикновените пропалестински мюсюлмани в петролната монархия. Въпреки че отрича пряка връзка с тях, Иран подкрепя хутите и ги приема част от своята регионална "ос на съпротива" - съвкупност от поддържани от аятоласите военни групировки, която включва палестинската "Хамас", ливанската "Хизбула" и шиитски милиции в Ирак и Сирия. През годините Техеран нееднократно ги е използвал като свои прокси сили за скрита военна интервенция. В случая с йеменските хути обаче залогът вече е толкова голям, че конфликтът може да се върне като бумеранг при първоизточника.

Косвените индикатори в момента сочат, че светът се е насочил към още по-мащабна ескалация в Близкия изток. Майкъл Мълрой, бивш зам.-министър на отбраната за Близкия изток в администрацията на Доналд Тръмп, е убеден, че Пентагонът трябва да е готов за още военни действия в региона. "САЩ трябва да започнат да планират увеличаване на отговора си при по-нататъшни атаки в Червено море или Сирия и Ирак", коментира той пред Reuters. И обобщава, че според него "Корпусът на Иранската революционна гвардия също трябва да бъде включен сред тези цели".