Новият Акт за цифровите услуги въвежда задължения за онлайн платформите от 17 февруари

Актът предвижда задължения и за т.нар. онлайн платформи, които се определят като доставчици на хостинг услуги, които при поискване разпространяват информация сред обществеността (например социални мрежи, market places, магазини за приложения, уебсайтове за онлайн пътувания и настаняване, уебсайтове за споделяне на съдържание и др.).

АЦУ актуализира правилата за ограничаване отговорността на доставчиците на посреднически услуги, като отменя досега познатите правила. Създават се подробни задължения за осъществяването и прозрачността на съдействието, което тези доставчици са длъжни да оказват на държавните органи по предоставяне на информация за техните клиенти и премахване на незаконно съдържание. Актът въвежда и редица задължения за доставчиците с оглед осигуряване на по-сигурна онлайн среда, включително задължения за надлежни проверки, механизми за уведомяване, онлайн рекламата и други.

Интересно е, че Актът възприема безпрецедентен подход от гледна точка на контрола по изпълнението му. Въвежда се механизъм, при който паралелно ще се осъществява контрол както от национален орган във всяка държава членка, така и директно на ниво ЕС от страна на Европейската комисия (ЕК). Последната ще упражнява пряк надзор върху много големите онлайн платформи или търсачки - дружества, които поотделно достигат до над 10% от населението на ЕС, тоест приблизително до 45 милиона души. Именно в тази връзка част от подготвителните действия съгласно АЦУ ще се извършват преди 17 февруари 2024 г., (датата на започване на приложението на Акта), което налага и предварителни задължения за част от адресатите му.

По-конкретно до 17 февруари 2023 г. онлайн платформите имат задължение да публикуват за първи път в публично достъпен раздел от своя онлайн сайт или приложение информация за броя на средномесечните активни получатели на своята услуга в ЕС, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца. Целта е тази информация на помогне на ЕК да определи кои онлайн платформи следва да се третират като много големи онлайн платформи или търсачки.

Горното задължение за публикуване на информация не се прилага за онлайн платформи, които:

• отговарят на критериите за микро- или малки предприятия (вкл. до 12 месеца след загубата на този статут); и едновременно с това
• имат по-малко от 45 милиона средномесечни активни получатели на услугата в ЕС, т.е. не се квалифицират като "много големи онлайн платформи".

Въпреки освобождаването от задължението за публикуване всички онлайн платформи, независимо от вида на предприятието (микро, малко, средно или голямо),ще е необходимо да могат при поискване да предоставят на ЕК или от националния координиращ орган в България информация заброя на средномесечните активни получатели на своята услуга в ЕС, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца. Правомощието, което дава възможност на компетентните органи да изискват такава информация, е в сила с влизането в сила на Акта (а не със започване на действието му), което означава, че дори през преходния период (на практика още от февруари 2023 г.) всяка платформа следва да има готовност своевременно да представи тази информация при поискване.

Поради това е препоръчително актуализиране на пригодените системи на платформите, така че да е технически възможно определянето на средния месечен брой получатели на услугата, съответно да е налична статистическа информация за последните шест месеца, за да може да се предостави своевременно при поискване.

Активен получател на онлайн платформа по смисъла на Акта е получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като:

а) иска от нея да хоства съдържание (например потребител публикува обява в платформата, споделя свой видеоклип или др. под.) или

b) е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния сайт или приложение (например потребител разглежда съдържание, качено от друг в платформата, като обява, видеоклип и др. под., без значение дали е регистриран или не).

С цел да даде яснота относно тази дефиниция и метода на броене, ЕК предвижда да определи Методиката за изчисляване на броя на средномесечните активни получатели на услугата. Тъй като методиката все още не е публикувана, изискванията, с които следва да се съобразява изчислението към този момент, се извличат единствено от АЦУ, както и от допълнителни насоки на ЕК, публикувани на 1 февруари 2023 г., откъдето може да се установи следното:

• понятието "активен получател на услугата" не съвпада непременно с понятието "регистриран ползвател на услуга", т.е. нужно е да има активност, а не просто създаден профил;
• броят на средномесечните активни получатели на услугата следва да е изчислен като средна стойност за периода от последните шест месеца;
• изключват се от броенето автоматизирани ползватели, например ботове или програми за извличане на данни;
• получатели на услугата, които използват различни онлайн интерфейси, (например уебсайт и приложение) следва, когато е възможно, да се броят само веднъж;
• не само купувачи или регистрирани ползватели могат да се считат за активни получатели на услугата (например, потребител, разглеждащ обяви в дадена онлайн платформа, позволяваща му да сключват договор от разстояние с търговеца, следва да се счита за активен получател на услугата, дори без да закупи продукт);
• с цел улеснение и яснота ЕК приканва всички задължени онлайн платформи да ѝ съобщят обявените бройки, както и методът, по-който те са изчислени, преди изтичането на крайния срок. ЕК изрично пояснява, че това не е нормативно задължение и несъобщаването няма да има негативни последици за доставчиците.

В заключение, трябва да се има предвид, че след 17 февруари 2024 г. Актът ще стане напълно приложим за всички субекти от неговия обхват. Това на практика означава, че останалата част от търговците, които нямат нормативни задължения преди тази дата, следва да съобразят изисквания на АЦУ спрямо техния бизнес модел и да се подготвят с изпълнението им. В зависимост от вида на предоставяната услуга подготовката може да включва определяне на звена за контакт, публично оповестяване на определен вид информация, актуализиране на общи условия, въвеждане на вътрешни системи за разглеждане на жалби, извършване на първоначална оценка на риска и други.