Съдържание от SGI Architects
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Със своите 12 години на българския пазар и редица реализирани проекти днес българско-английската SGI Architects е една от водещите проектантски компании в България.
Опитът и множеството доверили им се клиенти ги учат, че за да е успешен един проект, той изисква структуриран и стегнат процес, позитивен подход към решаването на казусите, лично отношение, но не на последно място - know-how.
Последното е от особена важност за проектите в сектор "Здравеопазване". Една болница е 10% сградна тъкан и 90% технологичен процес. Тук е необходимо не само да разбираме функционалните взаимовръзки, но и да ги дирижираме, така че да осигурим комфорт на пациентите и медицинския екип, обитаващи сградата.
За здравните си проекти в България и Централна-Източна Европа SGI си партнира с някои от водещите имена в сектора: На първо място това са TAHPI - световен лидер в консултирането и проектирането на лечебни заведения; SGP - една от водещите проектантски компании във Великобритания; и не на последно място - HKS - една от водещите международни практики, с изключителен опит и фокус в сектор "Здравеопазване". Целта на тези стратегически партньорства е да се извлече есенцията от световните иновации и опит и да ги приложи по най-правилния за локацията начин, пречупвайки ги и през местните оперативни особености, законодателна рамка и културни ценности.
Създаването на едно съвременно лечебно заведение е дълъг процес, който не започва с търг за строителство или с търсене на терен. В идеалния случай той стартира с План за развитие на здравната услуга (Health Service Plan). Целта му е да анализира търсенето и предлагането в дадената локация, а на тяхна база да дефинира и пазарната ниша, на която новото лечебно заведение трябва да отговори. Резултатът от изготвения план е набор от основни проектни параметри и аспекти като вид и профил на лечебното заведение, средногодишен човекопоток, вид и капацитет на отделенията, легловата база и т.н.
Направените изводи позволяват да се премине към следващата фаза - Планът за развитие на лечебното заведение и самото проектиране.
Архитектурната и технологичната тъкан на една болница са "дрехата", обличаща множеството всекидневно провеждани операции, интервенции и дейности. Ето защо, за да е сигурен, че гради правилната основа на обекта си, всеки проектант трябва да започне не от белия лист, а от утвърдени международни стандарти за проектиране на лечебни заведения. Пример тук е IHFG (International health facility guidelines) - стандарт, разработван от редица международно утвърдени проектанти и консултанти (начело с TAHPI). Стандартът се отличава с това, че се актуализира регулярно, с което гарантира предоставяне не само на утвърдените практики, но и на изпитаните иновации в сектора.
След полагането на технологичните фундаменти на проекта основна роля на архитекта е да внедри определени принципи на устойчивост, ефективност и гъвкавост - с поглед към цялостния жизнен цикъл на сградата. Едно лечебно заведение съществува 50, а понякога повече години и е основен социален репер в градската тъкан. То изисква мисъл за околната среда, за вида и качествата на вложените материали и продукти, енергоефективността, възможността за бъдещо преизползване и рециклиране.
Уви, устойчивостта в проектирането все още не е масово наложил се стандарт у нас. Битува страх от "новото", от "по-високата инвестиция" и от "дълготрайния ефект". Да си пионер обаче си заслужава и е факт, че всички вложени в това усилия се отплащат многократно в поколенията напред.
Създаването на едно лечебно заведение е плод на хиляди специалисти и процес, развиващ се с години. Значимостта на такива проекти изисква всеки ангажиран да възприеме моралната отговорност и крайната цел. Това е възможно само чрез следване на утвърдените модели и добри практики, стъпвайки на тях за основата, но и създавайки възможност за растеж, адаптация и бъдещи иновации.
