Ниските цени са причината за дефицита на лекарства

Без формула това ще бъде поредната година, в която касата просто връчва празен чек на компаниите. В момента сме в ситуация на забавяне на бюджета за следващата година и компаниите отново са в невъзможност да планират следващата година какви трябва да бъдат техните доставки на лекарствени продукти, какъв ще бъде размерът на отстъпките и компенсациите, които ще дължат през годината на касата, въобще - какъв ще бъде бюджетът за лекарства за следващата година", казва Денев. Според него при сегашното развитие на политическата ситуация този въпрос няма да бъде изяснен може би до средата на следващата година, което е "изключително притеснително, тъй като както лекарственото снабдяване, така и възможността на касата да се разплаща с болници и аптеки за лекарственото потребление, така и възможността пациентите да получат нужните им лекарства зависят от бюджета за следващата година, който пък зависи и от договорите, които касата ще подпише с компаниите за отстъпки и компенсации, и от събираемостта на тези отстъпки и компенсации".

Деян Денев смята, че за да има предвидимост както за здравната каса, така и за фармацевтичните компании, лекарственият бюджет трябва да се определя на базата на ясна и прозрачна формула, която стъпва върху исторически данни за потреблението на лекарства от предходни години и върху очакваното потребление, свързано с увеличаването на заболяемостта и навлизането на нови терапии.

Защо няма лекарства?

Разбира се, цялата неяснота и бюрокрация около механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, с който от фармацевтичните компании се събират отстъпки, е една от причините за това лекарствата да напускат Позитивния лекарствен списък (на медикаментите, които се плащат от здравната каса, здравното министерство и болниците) и директно България.

"Ще дефинирам най-ясното обяснение за дефицитите на лекарствени продукти в България. Това всъщност е слонът в стаята, който всички заобикаляме. Причината за дефицитите е, че цените на лекарствените продукти в България са най-ниските в Европа и освен че регистрираните цени са ниски, компаниите заплащат допълнително компенсации и отстъпки на голяма стойност, за да могат пациентите да доплащат по-малко. Общият обем на тези отстъпки и пациентски програми се изчислява на близо 400 милиона лева ежегодно. При тези условия, при един свободен европейски пазар и при тези ниски цени няма как да не възникват дефицити", казва Денев. Според него те се дължат, от една страна, на факта, че в определени случаи компаниите нямат икономически и търговски интерес да доставят лекарствени продукти в България. При други случаи възникват производствени проблеми, базирани на това, че България не е сред приоритетите на фармацевтичните компании поради това, че е малък като обем пазар с много ниски цени и високи регулаторни изисквания.

"Ниските цени правят пазара изключително привлекателен за изнасяне на лекарствени продукти, независимо дали става въпрос за абсолютно законния паралелен износ, или става въпрос за някакви криминални и нелегални практики. В държавите, в които цените на лекарствените продукти са балансирани, дефицити почти няма. Това е истината", смята Денев.

Той допълва, че създаденият от служебния министър Съвет по лекарствоснабдяването с участието на фармацевтичната индустрия и мерките, които той разработва, могат малко да ограничат проблемите с дефицитите, но не могат да ги решат напълно.

"В старанието си да постигне максимално ниски цени българската държава създава дефицит на лекарства", твърди Деян Денев. Той допълва, че най-ниските цени създават и още един важен за пациентите проблем - защо даден лекарствен продукт не се заплаща с публични средства в България, въпреки че в другите европейски държави той се покрива отдавна.

"Скоро попаднах на поредната публикация в социалните мрежи, в която се разказва как лекарствено лечение, което според новите методи на прецизна диагностика е подходящо за лечението на конкретен пациент, страдащ от онкологично заболяване, не е налично в България и се събират средства, за да може пациентът да получи лечение в друга европейска държава. Това е сериозен проблем - едва 30% от разрешените за употреба през последните четири години от Европейската лекарствена агенция лекарствени продукти са достъпни в България чрез заплащане с публични средства. Това е и голямата причина, особено като става въпрос за деца, част от нуждите в такива специфични случаи, при които лечението не може да бъде осигурено по регулярния начин с лекарства, включени в Позитивния лекарствен списък, да бъде осигурявано по специален ред. Затова плащанията на НЗОК само по този специален ред нарастват до близо 80 млн. лв. тази година", казва Денев. По думите му първо е трудно да бъде включена нова терапия в ПЛС, а ако все пак това стане - включването на нова терапия означава изключително високи отстъпки, които през първата една или две години достигат 100%, т.е. компанията на практика трябва да подарява медикамента първата или две години. "Кумулативно това прави българския пазар изключително непривлекателен за фармацевтичните компании", смята той.

По-често включване на новите лекарства

Дали пътят на новите лекарства към българските пациенти е отворен? Отговорът е по-скоро не. Към 1 ноември 2022 г. само шест нови лекарствени продукта, това са нови молекули, са включени в Позитивния лекарствен списък при общо 38 отворени процедури. "Надяваме се, че забавянето, което наблюдаваме всяка година, и струпването на процедури и решенията по тях в края на годината ще бъдат преодолени и, разбира се, пледираме отново, че в реимбурсация, тоест в системата на заплащане на Националната здравноосигурителна каса, трябва да се премахне правилото новите терапии да се включват само веднъж годишно, на 1 януари. Това правило трябва да бъде отменено и да се премине към режим на регулярно включване или поне на включване два пъти годишно.

Това първо ще облекчи до голяма степен регулаторния процес за включване на нови терапии, ще го ускори с няколко месеца поне, ще намали това голямо забавяне, което наблюдаваме, и ще се преодолее ситуацията, при която в края на годината се разглеждат буквално над 80% от кандидатстващите за заплащане от касата нови терапии. Тази промяна в режима няма да застраши бюджета на НЗОК, тя няма да похарчи нито лев отгоре, тъй като за конкретната година компаниите поемат всичко, което е над бюджета, с отстъпки и компенсации", отбелязва Деян Денев.