Най-често допусканите медицински грешки в областта на акушерството и гинекологията

• 14 дела касаят неправилно поставяне на диагноза
• 17 дела са свързани с допуснати пропуски при водене на раждане
• 8 са свързани с пропуски и неправилно провеждане на постоперативни грижи
• 7 се отнасят до липсата на информирано съгласие
• 7 са свързани с неправилно проведени манипулации
• 5 касаят пропуски при извършване на цезарово сечение
• 4 касаят настъпили усложнения след раждане
• 3 са свързани със забравяне на чуждо тяло
• 1 дело касае неетично поведение и тормоз.

Преглед на оригинала

Една от особеностите при делата за лекарска грешка в областта на АГ е, че пострадалите лица често са повече от едно - майката и/или бебето/тата. Това отличава делата по тази медицинска специалност от останалите. При тези дела увредена може да е само майката или само бебето, или и майката и бебето. От анализа на делата се установява, че при неправилно водене на раждане в 13 от 17 дела е увредено бебето.

Друга особеност на тези дела е размерът на присъжданите обезщетения. По дело за лекарска грешка в областта на АГ е присъдено едно от най-високите обезщетения за неимуществени вреди в съдебната практика в разглежданата област. При една от най-честите грешки - неправилно водене на раждане - е присъдено рекордно високо обезщетение в размер на 450 хил. лева за пострадалото бебе и 40 хил. лева за майката. Размерът на обезщетенията варира в зависимост от вредата, причинена на пострадалото лице. Така също за грешка при водене на раждане е присъдено минимално обезщетение в размер на 10 000 лв.

Преглед на оригинала

Не на последно място, исковете за лекарска грешка в областта на АГ се уважават в по-голям процент от случаите в сравнение с другите медицински специалности. При делата в областта на акушерството и гинекологията уважените искове са повече от отхвърлените. Уважени са 61% от предявените искове, а отхвърлените са значително по-малко - 36%. Това отличава тези дела от делата по другите специалности, където общият процент на уважени искове е 44%.

Преглед на оригинала

Изследването показа и други интересни факти:

• Свързани с начина, по който се произнася съдът в различните съдебни инстанции. Решението на първата инстанция остава в сила в 88% от делата. Това е изключително интересен факт, който показва колко съществена е ролята на първоинстанционното производство. В първата инстанция се установяват обстоятелствата, на които страната основава иска си. Събират се всички относими, допустими и необходими доказателства. Втората инстанция допуска събиране на доказателства само по изключение (чл. 266 от Гражданския процесуален кодекс).

Преглед на оригинала

• Участието на трети лица в делата. В 44% от случаите съдебното решение е постановено без участие на застраховател. Тази тенденция е изключително обезпокоителна предвид високия размер на обезщетенията, които се присъждат, и продължителността на делата. Застраховането на медицинския персонал в лечебните заведения е задължително. Медицинската дейност е дейност с висок риск, поради което е и предмет на задължително застраховане. Отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на лимита, посочен в полицата. За всяка медицинска специалност е въведен минимален лимит1.

Едва в 10% от делата е привлечен лекарят, който е участвал в лечебно-диагностичния процес, виновен за настъпилата вреда. Ниският процент би могъл да се обоснове с ограничената имуществена отговорност на работника (чл. 210 от Кодекса на труда).

1 Чл. 189, ал. 2 от Закона за здравето; Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия

Преглед на оригинала

Следва да се отбележи и фактът, че по нито едно от посочените дела не е постигнато съдебно споразумение. Това обстоятелство може да се обясни с необходимостта от разрешение на министъра на здравеопазването или общинския съвет в случаите, които касаят лечебно заведение, чийто собственик на капитала е държавата в лицето на Министерството на здравеопазването или общината при общинските лечебни заведения. Няма логично обяснение за лечебните заведения, които са частна собственост, но вероятно подобни спорове се разрешават, преди въобще да стигнат до съдебната зала, което при частните лечебни заведения е значително по-лесно в сравнение с държавните/общински.

Предвид високия размер на обезщетенията, които се присъждат по дела за лекарски грешки в областта на АГ, възможността да се претендират от няколко ищци (съпруг, дете, майка, баща, баба, дядо), високия размер на законната лихва може да се стигне до изплащане на обезщетения, които са непосилни за много лечебни заведения, както и до фалит на такива.

Предвид изложеното по-горе, може да се направят следните препоръки:

• да се изследват причините за най-честите грешки: неправилна диагноза, неправилно водене на раждане, постоперативни грижи, липса на информирано съгласие
• да се приемат правила за добра медицинска практика и протоколи за поведение, каквито към настоящия момент лисват
• да се обърне внимание на информираното съгласие, тъй като липсата на такова е основание отговорността да се носи от лекаря, респективно лечебното заведение, което му е възложило извършването на медицинската дейност в областта на АГ
• да се иска привличане на застрахователя в съдебния процес на страната на лечебното заведение
• да се търси възможност за споразумение с участието на застрахователя, когато това е възможно, съобразявайки всеки конкретен казус.