🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Стент спасява живота на новородени деца с екстремно ниско тегло

Мултидисциплинарен екип в НКБ има опит с две бебета, на които е поставен стент, докато стане възможна сърдечната операция

Магистър-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз, връчи наградата на проф. д-р Анна Кънева
Магистър-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз, връчи наградата на проф. д-р Анна Кънева
Магистър-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз, връчи наградата на проф. д-р Анна Кънева
Магистър-фармацевт Велина Григорова, председател на Българския фармацевтичен съюз, връчи наградата на проф. д-р Анна Кънева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

При интервенционалното лечение на коарктация на аортата се поставя стент на мястото на стеснението на аортната дъга под рентгенов контрол. Прилага се в случаи на животозастрашаващо състояние вследствие на вродената сърдечна малформация, в което изпадат някои новородени с такава диагноза. Целта е да се овладее критичното състояние, съпроводено с тежка сърдечна недостатъчност, докато новороденото достигне необходимото телесно тегло, за да бъде предприето хирургичното лечение за възстановяване целостта на аортата. Това е подпомагащо лечение, което позволява на децата да достигнат до операция при намален хирургичен риск.

До момента иновативният за България метод е приложен при две новородени деца с екстремно ниско тегло в критично състояние вследствие на вродената сърдечна малформация и е овладяно критичното състояние, предизвикано от последствията на кардиопатията.

Участници в операцията са мултидисциплинарен екип от детски кардиолози, детски анестезиолози, кардиохирурзи, интервенционални кардиолози, рентгенови лаборанти в Националната кардиологична болница (НКБ), ръководени от проф. д-р Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в НКБ.

Проф. Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница:

Ранната интервенционална терапия при коарктация на аортата спасява живот



Профил: Проф. д-р Анна Кънева е началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Завършила е медицина през 1979 г. с отличен успех. От 1980 г. е асистент в Клиниката по детска кардиология в НКБ. Има две специалности - детски болести и детска ревмокардиология. През 2008 г. защитава дисертация на тема "Резултати от оперативното лечение на деца с подклапна аортна стеноза, оперирани в детска възраст". През 2010 г. получава научното звание доцент, а от 2017 г. е професор. Оглавява детската кардиологична клиника в болницата през 2014 г. Дългогодишен национален консултант по детска кардиология. В структурата на Клиниката по детска кардиология в НКБ влизат Отделението по детска кардиология с 29 легла и Отделението за следоперативно интензивно лечение с 8 легла. То е единственото в София, където безотказно се приемат деца, включително новородени и недоносени, с дихателна недостатъчност, нуждаещи се от интензивно лечение и дълготрайна апаратна вентилация. Всички звена на клиниката изпълняват функциите на спешно звено и приемат пациенти от столицата и страната денонощно.

Проф. Кънева, как се възстановява бебето, на което бе поставен стент в аортната дъга през септември в Националната кардиологична болница (НКБ)?

След интервенцията момченцето се отглежда в МБАЛ "Надежда", където е родено с коарктация на аортата (стеснение на аортната дъга). Наддава на тегло и когато стане около 3 кг, предстои да се извърши хирургичното лечение - да се отстрани стентът, чрез който бе овладяно стеснението в критичния период, и вече по оперативен начин да се възстанови целостта на аортата.

Това ли е първата подобна интервенция у нас?

Това е вторият случай на дете с екстремно ниско тегло със стентиране на коарктация на аортата - една от честите вродени сърдечни малформации. При част от децата тя се изявява в периода на новороденото и протича с критично нарушаване на жизнените показатели, заради което лечението трябва да се извърши в първите дни след раждането. Класически подход е сърдечна операция, но при пациенти с много високи оперативни рискове и невъзможност за извършване на оперативна намеса като подпомагаща терапия в този критичен период може да се предприеме стентиране на стеснението.

А как се развива бебето, при което за първи път бе поставен стент в аортната дъга, също пациент на НКБ?

То постъпи при нас в изключително тежко състояние, направи критичен срив на хемодинамиката в детската сърдечна реанимация. След стабилизирането му бе извършено за първи път у нас стентиране на коарктацията на аортата и впоследствие бебето бе приведено в университетската детска болница. Като последствие от нарушеното мозъчно кръвообращение при инцидента то разви хидроцефалия и се е наложи неврохирургична операция. На 5-ия месец след раждането коарктацията на аортата бе отстранена хирургично. Детенцето се възстановява, в задоволително състояние е, като се преодоляват последиците от неврохирургичната операция, която цели отбременяване на мозъка от натрупаната течност.

Имаше ли критичен момент или всичко протече по план при второто бебе, което бе стентирано, докато порасне достатъчно за сърдечна операция?

Диагнозата при него е поставена след раждането, то е от двуплодна бременност. Ние веднага бяхме уведомени за това дете и се надявахме стеснението на аортата да не е толкова тежко и да позволи то да израсне на тегло, за да предприемем операцията. За съжаление не стана така - то разви тежка сърдечна недостатъчност, както и бъбречна недостатъчност и това беше една от причините да вземем решение за интервенцията.

Колко такива случая могат да се очакват у нас годишно? Ако такова бебе се роди извън София, където са високоспециализираните центрове, може ли да се разчита на същите адекватни действия?

Вродените сърдечни малформации са с относително постоянна честота, така че годишно при около 10 - 15 деца с коарктация на аортата се изисква лечение. Напредъкът на неонатологията позволява новородени с екстремно ниско тегло да бъдат отгледани, така че да бъде възможно лечението на тяхната вродена кардиопатия. Не можем да предвидим колко деца в критично състояние вследствие на малформацията ще изискват ранно интервенционално лечение, но вече имаме първоначален опит и няма да сме прекалено притеснени при следващ такъв пациент. Ако се наложи да бъде предприето, знаем, че стентирането на коарктацията на аортата помага, че може да се планира така, че да е безопасно за детето и да намали изключително много хирургичния риск.

Какви са тенденциите при вродените сърдечни малформации у нас?

Те са с честота около 10 на 1000 новородени. Това значи, че около 1% от живородените деца в България, или по около 500 деца годишно, се раждат с такава диагноза. Спектърът на сърдечните малформации е изключително широк. Част от тях се изявяват с много тежка сърдечна недостатъчност или с тежка артериална хипоксемия - нарушено кислородно снабдяване на тъканите, и тези критични кардиопатии трябва да се лекуват в първите дни след раждането и периода на новороденото. Става дума за около 25% от новородените, или годишно очакваме 50 до 70 деца да изискват хирургично или интервенционално лечение в най-ранния период от живота им.

Добре ли е осигурена терапията на вродените сърдечни малформациите от здравната каса?

При критичните вродени сърдечни малформации трябва да се създадат такива условия, да осигурим такова кръвообращение, сякаш новороденото е все още в утробата на майката, докато се реши проблемът. Това се постига с лекарства, които държат отворен артериалния канал - кръвоносният съд, който позволява кръвта да постъпва в белодробното или в системното кръвообращение. Те са разрешени в България и би трябвало да са налични във всяка от големите неонатологични структури в страната. Целта е тези деца да бъдат стабилизирани и безопасно да бъдат транспортирани до София. В НКБ се намира единственият център у нас, където се лекуват такива пациенти - хирургично или по интервенционален, неоперативен начин.

По принцип остойностяването на клиничните пътеки в болничното здравеопазване не се прави на база извършена дейност, а на база определени от НЗОК цени на пътеките. Хирургичните пътеки за тези деца са добре финансирани, НЗОК възстановява сумите за поставените медицински изделия при деца със сложни малформации, така че в този смисъл не изпитваме сериозни финансови затруднения при тяхното лечение.

Осигурени ли са всички иновации, които се прилагат в световната практика - налични ли са у нас и достъпни ли са за тези деца?

За децата с най-сложни малформации в развитите страни се използва апаратура за екстрамембранна кислородна оксигенация (ЕСМО) за преодоляване на критично състояние в рамките на няколко дни след извършена интервенция или сърдечна операция, с която нашият център не разполага.

По отношение на медицинските изделия и консумативите, необходими за интервенциите, работим със същите, с които разполагат и в големите европейски центрове. Срещаме известни затруднения с доставката на консуматив, защото особено след ковид пандемията производството на част от педиатричните консумативи силно намаля - за това алармират колегите ни от Европа. Вероятно китайският пазар не може да посрещне всички нужди или все още приоритетни са многократно нарасналите нужди на възрастното население, което е и по-многобройно. За момента успяваме да се справим с консумативите, които сме поръчали предварително. Вярвам, че фирмите доставчици все така ще проявяват разбиране към нас и ще осигуряват необходимото за децата.

Вие неведнъж подчертавате, че при този вид високоспециализирана медицинска дейност най-важна е екипната работа. Защо е така?

В тези сложни интервенционални процедури никога не трябва да се говори от първо лице единствено число. Само екип може да осигури ефективно и качествено лечение за децата. Включват се специалистите, които са поставили диагнозата, тези, които са подготвили детето за интервенция, после анестезиолозите, които осигуряват спокойствие на детето, дишане и сърдечна дейност по време на интервенцията, в нашия случай и много често се нуждаем от колегите хирурзи, които осигуряват съдов достъп, за да може по-бързо и по-безопасно да се извърши интервенцията; екип добре обучени детски кардиолози, които работят заедно, за да може за много кратко време да свършат своята работа; рентгенови лаборанти; медицински сестри; колегите, които ще отгледат детето след манипулацията в детската реанимация. Представете си го като механичен швейцарски часовник, в който всяко колелце е така стиковано с останалите, че целият процес да върви гладко. Само един елемент да не е съвършено изпълнен, часовникът ще спре, а при нас това означава да загубим живот. Изключително много се радвам, че съм обучена от моите учители да работя в екип, и се старая да предам същото на по-младите колеги, за да могат да разчитат един на друг - само така целият процес може да върви към успех.

Все още няма коментари
Нов коментар