Кога е необходим венозен път в онкологията

Възникват и много неспецифични медицински въпроси. Продължителното лечение предполага честа хоспитализация. При такъв режим се проявяват проблеми, които не биха се забелязали при спорадични посещения на болнични заведение. Един от тези проблеми е нуждата от венозен път. Значителна част от болничното лечение на онкологичните пациенти преминава в химиотерапия или поне симптоматично лечение на усложненията. Подсигуряването на венозен път става все по-трудно с напредване на лечението. Генерално правило е да се поставя венозна канюла (абокат) в периферна повърхностна вена на ръката. Това е удобен за ползване и безопасен начин да подсигуриш път за прилагане на медикаменти. Важно е да се спомене лесната поддръжка, хигиена и проследяването за инфекция около канюлата. Рано или късно опциите за периферен венозен път се изчерпват. На първо място това е следствие от честото бодене на вените за вземане на кръвни проби за изследвания или прилагане на лекарствено лечение. Друг важен фактор е естеството на самите химиотерапевтици. Агресивността на препаратите води до често възпаление и запушване на вената, в която се вливат. Такива

усложнения понякога се наблюдават при над 30% от пациентите

на дадена терапия. Локалните реакции могат да се проявят и в по-тежка форма при пукане на вената и изтичане на химиотерпевтика в подкожието. При такъв сценарий се стига до тежки локални възпалителни реакции, а е възможно разраняване и образуване на кожни язви. В хода на лечението около една трета от пациентите се изчерпват от опции за периферни венозни пътища по горните крайници. Всяка следваща тяхна хоспитализация е свързана с кошмарното търсене на подходяща вена и многократно бодене в опити да се подсигури път. Болезнена физическа и психическа травма, асоциирана с приема в болницата.

При изчерпване на периферните опции медицината е намерила решение на проблема в лицето на

централните венозни пътища

Когато се постави венозна канюла в централна вена с по-голям диаметър и кръвоток, концентрацията на химиотерапевтиците спада бързо и не се наблюдават реакциите на локално дразнене. От това произлизат нова поредица от фактори за съобразяване. Поставянето на централен венозен път е по-отговорна интервенция и крие своите рискове. За безопасност на пациента това се извършва от квалифициран медицински персонал в подходящите условия. Изискванията за поддръжка също се увеличават значимо. По-голям път води до по-голяма входна врата за инфекции. Известен страничен ефект на химиотерапията е имоносупресия, а именно потискането на собствените защитни средства на организма. По този начин рисковете от локална инфекция около поставяния централен венозен път или инфекция на кръвта се завишават. Вариант за профилактиране на подобни усложнения е премахването на пътя след всеки курс лечение. Това води до нова нужда от поставяне на нов път при започване на новия курс и до ново бодене на централната вена. Факт е, че в човешкото тяло има доста по-малко централни вени за поставяне на пътища отколкото периферни. Отново на дневен ред са рисковете от регулярно интервениране на вени.

В отговор на горепосочените въпроси възникват изцяло имплантируемите венозни катетри, или порт-катетри. Устройство просто и с достатъчно малък размер, което предполага дълготрайна надеждност и лесна употреба. Състои се от две части - подкожно разположена камера и катетър, достигащ от нея до централна вена. От това произлиза и необходимостта да се поставя от висококвалифициран специалист. Веднъж имплантирани, порт-катетрите вече са годни за употреба. Липсата на външна част решава проблемите, свързани с проникването на инфекция покрай тях, но създава нови. Налага се при всяка употреба да се боде през кожата. Това е и причината да се подбират специално местата, на които да се имплантират портовете. Устройството на камерите е пригодено за тази идея, като частта за бодене е покрита от дебела силиконова мембрана. Иглите, които се предназначени за ползване с такива устройства, също са разработени специално да отговарят на нуждите за дълготрайна употреба на порта. Корпусът на камерите най-често се произвежда от инертна композитна материя или метална сплав, която позволява извършването на по-голяма част от стандартните ядрено-магнитни, всички компютърнотомографски и ултразвукови изследвания. С поставянето на порт-катетър се подсигурява съдов достъп за прилагане на медикаменти независимо от общото състояние на организма и предходната история за венозни канюлации. Като всяка интервенция тук се крият потенциални усложнения. Една част са свързани със самото поставяне. В нея са кръвонасяданията, инфектиране на тъканите около самия имплант или усложнения на канюлираната вена. Втората голяма група са проблемите при ползване на порта. Те се препокриват с първата група като краен ефект, но начинът на възникване ги отграничава.

Повдига се дискусията

кога и как да се имплантира порт-катетър

Дали всеки пациент на венозна химиотерапия трябва да получи такъв път? Оправдани ли са рисковете? Тези решения са оставени в ръцете на онколозите и на самите пациенти или на медицинските сестри, извършващи самите вливания. Основен фактор е продължителността на предвиденото лечение. Много често опцията да бъде имплантиран порт-катетър идва като препоръка от медицинският персонал чак след изчерпване на възможностите за периферни пътища. Това е показателно за необходимостта от порта още от самото начало на лечението.

Показателят качество на живот е функция на зрялостта на здравната система и нейната способност да се справя с комплексния подход, необходим при лечението на онкоболни пациенти. Използването на имплантируеми централни венозни катетри е стъпка напред в предлаганата здравна услуга, с която се улеснява работата на медицинския персонал и основно - намалява травмата за пациента при всяка хоспитализация.