Цветомила Георгиева: В "Ейнджълс eстейт" винаги залагаме на експертното мнение
Изпълнителният директор на винарската изба за стратегията на компанията и нейните пазарни позиции
Съдържание от Винарска изба Ейнджълс естейт
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Винарска изба "Ейнджълс естейт" вече не е само успешно реализиран проект. В годините вината й се превърнаха в еквивалент на висок стандарт и еталон за качество на българското вино както на българския, така и на световните пазари. Не е тайна, че това е най-модерно оборудваната винарна в България, което дава възможност традиционните и утвърдени през хилядолетията винарски практики да се прилагат от екипа чрез съвременни технологични подходи.
От първата реколта през 2009 г. до днес вината на "Ейнджълс естейт" печелят неизменно 100% отличия на всички международни конкурси, в които участват. Тайната на успеха се крие в безупречния екип, воден от изпълнителния директор Цветомила Георгиева, която заема този пост вече 6 години, а преди това четири години е била търговски директор.
Как се отрази извънредното положение върху работата на избата? Доведе ли то до промяна на търговската ви стратегия и обмисляте ли дългосрочно диверсифициране на начините на продажба на вино, включително онлайн?
- Кризата COVID-19 засегна тежко реализацията на вино в цял свят. Ситуацията в България не е по-различна. Затворените хотели и ресторанти разстроиха търговията с вино и объркаха плановете на винопроизводителите. Разбира се, ние не сме изключение. В "Ейнджълс естейт" винаги залагаме на експертното мнение и този път това беше стратегията, предложена от специалистите по кризисен маркетинг и реклама. Не можем да си позволим рискове и затова стъпваме на правилно планиране и далновидност. Разполагането на продуктовия ни микс винаги е съобразено с търсенето и предлагането на пазара и с потенциалните кризисни ситуации, затова и този път не се наложи да правим генерална промяна в търговската стратегия на фирмата. Ние имаме продукти във всички ценови сегменти и експлоатираме с различна степен съответните канали, като успяваме да балансираме успешно до този момент, макар и с повече усилия. Разбира се, наложи се да направим някои промени в екипа, като след внимателно преглеждане на позициите на нашите служители релокирахме някои от функциите така, че да са адекватни на нуждите ни в условията на кризата.
Избата има впечатляваща и уникална архитектура, която я отличава от останалите винарни в страната. Доколко е важен за вас винарският туризъм и смятате ли да развивате тази част от портфолиото? Смятате ли, че особено тази година предвид извънредните мерки и трудностите за пътуване в чужбина този търговски канал в България има потенциал за растеж и избите имат шанс да привлекат повече посетители?
- Всичко зависи от това каква част от продукцията се реализира през винарския туризъм. За нас това не е структуроопределящ канал, но въпреки това го развиваме успешно. От началото на кризата COVID-19 обаче не можем да си позволим да рискуваме здравето на технологичния екип и съответно да спрем производствения процес, поради което не приемаме посещения и това ще продължи, докато не се уверим, че опасността е преминала напълно. Разбира се, помислили сме за най-верните ни последователи, за които предлагаме онлайн продажби, където те могат да намерят всички наши продукти, както и лимитирани пакети с подбрани вина.
Как се развива вкусът на българина - какви вина предпочита, има ли отлив от тежки червени вина за сметка на по-елегантни и по-нискоалкохолни вина?
- Процесът на промяна на вкусовете на потребителите се регулира от много фактори - модни тенденции, сезонни и климатични промени, нагласи на инфлуенсъри и на експертни групи и не на последно място от традициите в консумацията на всяка държава, които са наслоени с години. България винаги е била традиционно по-силно ориентирана към производството на червени вина, като съотношението е 70/30 в тяхна полза. Но всяко добро вино има своите почитатели, независимо дали е бяло, червено или розе. През последните години наистина се наблюдава повишен интерес към по-елегантните и леки вина, но тази промяна не е драстична.
Какви са тенденциите на консумация на вино в България, които смятате, че ще се развиват в близките години?
- На базата на нашите експертни проучвания за тенденциите в консумацията на вино още през 2014 г. проектирахме увеличаване на площите, засадени с бели сортове. В момента произвеждаме свежи, ароматни, плодови бели, розе и естествено пенливи вина. Прогнозите се сбъднаха и в момента делът на консумация на тези вина изпревари червените.
Достигнахте ли производствения капацитет на избата и смятате ли да го увеличавате в бъдеще? Новите лозя от 2014 г. достигнаха ли възраст за плододаване?
- Лозата встъпва в плододаване на третата година от засаждането, като с всяка следваща година добивът се стабилизира и качеството на гроздето се подобрява. Така е с най-младите ни лозя от 2014 г. Сортовете, които развиваме за бели вина, са: совиньон блан, шардоне, пино гри, мускат и гевюрцтраминер. Независимо че достигнахме производствения капацитет на избата от 1 млн. бутилки, имаме допълнителен потенциал, който предстои да усвоим в бъдеще.
Как се развиват пазарите ви? Какъв е фокусът за близко бъдеще - България или износ?
- Ситуацията в света, и в частност в България е сложна и трудно предвидима. Разчитайки на правилната политика на фирмата и дългосрочната стратегия за развитие на пазарното ни поведение, имаме изградени съответните буфери за омекотяване на ударите. За нас еднакво важни са и българският, и чуждестранният пазар. Българският пазар ни е дал много. Чрез него станахме разпознаваеми сред експертите и изградихме авторитета си сред консуматорите. В момента нашите вина се позиционират много успешно в търговските вериги, като предлагаме възможности както в премиум и в средния ценови сегмент, така и в бег-ин-бокс опаковките. Консуматорите получават висококачествен продукт на добра цена. Заедно с това успяваме да задържим стабилни и позициите си на чуждестранните пазари. Към настоящия момент износът ни съставлява 10% от производството.
