Най-големите компании преди 10 години: От дъното до апогея

Десетилетие след финансовата криза днес оцелелите дружества са много по-големи, но през 2020 навлизат в нов тежък сезон

Теди Василева

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Темата накратко

Преди десет години бизнесът пропадна заради глобалната финансова криза.
Днес оцелелите компании са много по-големи, но през 2020 навлизат в нов тежък сезон.
Неприятният факт е, че част от чуждите инвеститори са напуснали България през последното десетилетие.

Преди десет години България усети труса от световната финансова криза и след бурния ръст около приемането в евросъюза бизнесът на фирмите рязко се сви. Тогава най-голямата стотица компании отчете екстремен срив на приходите от 17%. Погледнато от днешна дата, след десет години възстановяване днес компаниите в класацията "Капитал 100" изглеждат по-големи и устойчиви. Но и изправени пред нова криза, този път заради пандемия, а не поради глобални финансови проблеми.

Почти 50 млрд. лв. са били оборотите на стоте най-големи компании в страната през 2009 г. Днес топ 100 дружествата произвеждат почти 50% повече приходи, което показва стабилен растеж, дори и ако се отчете инфлацията.

Урокът отпреди десет години е, че периодът на криза значи изпарени продажби и печалби. Но общото и днес, и през 2009 г. е, че гигантските минуси стоят при държавните компании, а частните са по-гъвкави и съумяват да оцелеят. Но циклите водят винаги до спадове в металургията, където сниженото търсене автоматично събаря цените. Изчезват и свързаните със строителния бум компании и свързаните с тях като заводите за цимент.

Едно друго сравнение е смущаващо: анализът отпреди десет години показва, че 60% от дружествата в стотицата са с чужди собственици. Днес това число е по-малко - 52. Причините са две. Кризата "оттегли" западни инвеститори, особено от ритейла и финансите. А особено напоследък държавата реши да се разширява в нови бизнес сфери като строителство и горива и това ще влошава съотношението и в бъдеще. Особено ако се отчете и липсата на нови чуждестранни инвеститори през последните години.

Разликите

Лидерското трио е без грандиозна промяна - рафинерията и търговската компания на "Лукойл" са водещият дует, следван от медната рафинерия в Пирдоп "Аурубис". В десетката обаче са влизали два телекома с над 1 млрд. лв. Приходи, които заради спадналите цени на услугите през годините сега са с по-скромни обороти. Влизали са и веригите OMV и Metro, при които също дошлата конкуренция е отнела милиони от продажбите.

Най-позитивната новина от сравнението на данните днес и преди десет години е, че топ растящите дружества са индустриални, и то не само на суровини, а на продукти с добавена стойност. Примери за това са стъкларската фабрика "Би Ей глас", преработващото мед "София мед", заводът за царевично нишесте "Амилум", ботевградското предприятие за електроника "Интегрейтид микро електроник".

Има и малка група на компании със "замръзнал" бизнес - те правят толкова приходи днес, колкото и в миналото. Сред тях са държавните пощи, авиопревозвачът "България ер", хранителният холдинг "Белла", веригата бензиностанции "Шел".

Изчезналите дружества са познати имена - половината фалирали, другите закрити. Примери за първата категория са "Кремиковци", "Пикадили", "Нафтекс петрол", а сред изчезналите са чужди строители с проекти тогава като "Алпине бау" и "Терна". Отсъстват и някои от търговците, които са били посредници на бургаската рафинерия, но от години не са - например "Интерпетролиум енд партнърс" и "Бургойл".

Смалени в пъти са единични представители на иначе растящи сектори - например "Техномаркет" и "Еврофутбол". Макар и да фигурира с приличен оборот за миналата година, всъщност фабриката за цигари "Благоевград БТ" вече не работи, а отчита приходи от други дейности, а "София БТ" съвсем изчезна.

Иначе числа като цяло показват възход - над 54 от компаниите са с по-високи приходи, като при почти всички скоковете са двуцифрени.

Малките разлики

Сравнението с преди пет години не показва резки амплитуди. Тогава компаниите, особено производствените, започваха активно да се възстановяват от кризата. В страната обаче все още имаше дефлация и средно приходите не бумтяха.

Стотицата през 2014 г. е "произвеждала" 60 млрд. лв. приходи, а пет години по-късно числото е с едва 11% по-високо.

За пет години има няколко компании, които са удвоили бизнеса си, и то от висока база. Примери за такива са германската верига "Лидл", производителят на сензори "Сенсата" и на слънчогледово масло "Олива".

Има една едра "зърнена" промяна. От бизнеса от няколко години изчезна българското дружество на световния търговец "Гленкор", който преди пет години е правил оборот от почти 300 млн. лв., затова пък бизнесът на американския му конкурент Cargill сега е в пъти по-голям. Всъщност, откакто България влезе в евросюъза и субсидиите за земеделието са милиардни, започна и трайното уголемяване и присъствие на търговците на пшеница, царевица и слънчоглед в групата на големите сто компании.