Най-големите компании за облекло и текстил: Все по-мрачни сезони

Познато трио на върха

Групата фирми на Едоардо Миролио отново оглавява секторната класация Фотограф : Велко Ангелов

Приходите на традиционния лидер в секторната класация - "Е. Миролио", надхвърлят 239 млн. лева през 2019. Дългогодишният италиански инвеститор с български паспорт притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата е багрилeн цех в Италия, фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице), както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. След сделка с гръцките собственици Едоардо Миролио придоби и модната марка DiKa, която се продава в осем фирмени магазина в страната, а също и във Франция, Румъния, Грузия.

Продължаващите регулярни инвестиции са част от бизнес стратегията на дружеството. Само за миналата година те надхвърлят 11 млн. лв. и са насочени към подмяна на машини и оборудване, нови продукти, изграждане на пречиствателна станция във фирмената фабрика в Сливен.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Габровската фирма "Дзалли" е също италианска инвестиция. Тази година компанията, която е най-големият работодател в региона, се изкачва с една позиция нагоре и заема второ място в класацията. Дружеството е част от групата "Калцедония", Италия, като компанията майка е "Калцедония холдинг" (Calzedonia Holding), Италия. Основната дейност на фирмата е производството и продажбата на облекла за италианските търговски марки Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme.

"Приходите от продажби в дружеството са се увеличили през 2019 г. спрямо 2018 г. с 29.8% в стойност и с 24.5% в натура", посочиха за "Капитал" от "Дзалли". От компанията обясняват възходящата тенденция с увеличеното възлагане на поръчки към външни подизпълнители от различни региони на България. "През 2019 средносписъчният персонал на дружеството е 1033 души. Почти толкова са и работниците от българските фирми подизпълнителки, които работят по поръчки за "Дзалли", коментираха от фирмата.

В челната тройка е и "Зюдволе груп Италия клон Булсафил", която обаче слиза от второ на трето място в секторната класация. До октомври 2015 фирмата беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на Südwolle - Германия. Две години по-късно италианската "Сафил" смени името си на "Зюдволе груп Италия", което доведе до поредна промяна на наименованието и на българския клон. Пловдивският завод е вторият по големина в групата след този в Китай. Фабриката на българското дружество, което произвежда камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди, е в с. Скутаре, община Марица. Фирмата отчита близо 13% спад на приходите през 2019, но почти двоен ръст на печалбата, достигаща близо 2.5 млн. лв.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук Автор : Капитал Преглед на оригинала

Променливо при българските инвеститори

Троянското дружество "Калинел" отново заема четвърта позиция в класацията за сектора. Компанията, която произвежда декоративни възглавници, възглавници за спане, завивки, протектори, калъфи за матраци, е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил. Основната фабрика и администрацията на дружеството се намират в Троян, то притежава производствени центрове и в Червен бряг, и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за IKEA, като "Калинел" е един от най-големите доставчици на текстил за дома за шведската корпорация. Останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др. Приходите на "Калинел" за 2019 г. надхвърлят 142 млн. лева, а печалбата надвишава 7 млн. лв.

"Миналата година инвестирахме около 19 млн. лв. в складове за суровини, материали и готова продукция, както и в производствено хале. Инвестицията в халето продължава и през тази година", коментира за "Капитал" собственикът Марин Радевски. През 2019 компанията приключи и инвестиция за над 3.1 млн. лева в мерки за повишаване на енергийната ефективност по проект от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", като безвъзмездното финансиране бе половината от сумата. Резултатът е въвеждане на три нови енергийноефективни и модернизирани производствени линии и машини, както и на система, която трансформира остатъчната топлина от производствени процеси в енергия за отопляване на помещения.

Марин Радевски, "Калинел": Миналата година инвестирахме около 19 млн. лв. в складове за суровини, материали и готова продукция, както и в производствено хале Фотограф : Юлия Лазарова

По-високи приходи и значителен скок на печалбата (над 86%) отчита и "Яна" - Бургас (5-о място). Групата, която произвежда хавлиени изделия и трикотаж, има две производствени звена - в Плевен и в Панагюрище, и складова база в Бургас. "Ръстът е благодарение на износа. Отговаряме на всички изисквания на нашите клиенти. Гъвкави сме, можем да гарантираме по-кратки срокове на изпълнение и по-добро качество в сравнение с конкурентите. Големият въпрос обаче е как ще оживеем през 2020 г.", коментира за "Капитал" Стефан Севов, изпълнителен директор.

Друг български инвеститор - "Джи Ем Ти - София" (9-а позиция), през 2019 обаче е с двуцифрен спад и на оборота, и на печалбата. Компанията, в която съдружници са Георги Ванчев, Теодора Ценкова и Мирена Райчева, изработва дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като закупува материали и използва фирми подизпълнителки.

Продължаващ спад на приходите и печалбата отчита и "Куш мода" (10). Дружеството има фабрика в село Трънак, община Руен, и е сред основните партньори на шведската H&M. "Вече не работим с подизпълнители, защото поръчките намаляха. H&M продължава да е наш основен клиент, но като цяло 2019 не е "нашата година". Лошото е, че и 2020 се очертава да не е "нашата година", коментираха от компанията и уточниха, че през 2019 са инвестирали над 630 хил. лева в обновяване на производствени машини и оборудване.

Ръст на продажбите, но двуцифрен спад на печалбата за 2019 отчита хасковската "Янев" (12) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла.

Публичната компания МАК - Габрово (13), обаче е с двоен ръст на приходите през 2019 и над 600% скок на печалбата, която надхвърля 2.1 млн. лв. Дружеството притежава мощности за подготовка и обработка на всички видове тъкан текстил. Освен това предлага и готови изделия по собствен дизайн и със собствени тъкани, които се продават зад граница - униформи за пожарникари, военни, полиция, охранители, медици, бронирани жилетки, раници, дъждобрани, спални чували, работно, защитно и ловно облекло и др. МАК е сред трите български компании, които по време на извънредното положение заради пандемията от коронавирус започнаха производството на защитни медицински облекла за многократна употреба.

В топ 15 за 2019 влиза още едно публично дружество с български собственици - "Мизия-96" - Плевен (14) - производител на мъжки панталони, сака и костюми по собствени модели. Фирмата е основана през 1950 г., притежава седем производствени линии. Продукцията е предназначена за износ в Германия, Франция, Холандия, Словакия, Испания, Франция. Компанията отчита символичен ръст на приходите и близо 32% спад на печалбата през миналата година.

Елица Петкова, "Аглика трейд": Развитието ще е в посока новия асортимент на защитни облекла

В секторната класация отново е фамилната компания "Аглика трейд" - Велико Търново (15). "Аглика" е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица. През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд". Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. "Аглика трейд" е собственик на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". През 2019 компанията отчита ръст и на приходите, и на печалбата. "През миналата година приключихме инвестиция в иновативна технология за сухо багрене на тъкани, която пести сериозни количества вода. Проектът е за над 1.7 млн. лева, от които над 853 хил. са безвъзмездни по програма "Иновации и конкурентоспособност", коментира за "Капитал" Елица Петкова, търговски директор. "Аглика трейд" е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба.

Другите чужди в сектора

Софийската "Балкантекс" (6) - собственост на швейцарската "Крос фешън", има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. През 2019 г. компанията отчита спад на поръчките и отрицателен финансов резултат. "Нашата работа зависи пряко от обема поръчки на чуждестранните ни партньори, но при тях има големи сътресения. В модния бранш атмосферата е много турбулентна - летиш нагоре, но в следващия момент си се устремил право надолу. Възложителите знаят най-добре причините за намалелите поръчки - възможно е това да е заради държави в Югоизточна Азия, които предлагат по-ниски цени за изработване на изделията, заради свито потребление в Западна Европа или финансови проблеми. Тази година е още по-драматична. Две фирми възложителки фалираха покрай кризата и ще трябва да водим съдебни дела, за да си върнем поне част от вложените средства, коментира за "Капитал" Делян Захариев, директор "Човешки ресурси".

В секторната класация влиза и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев (7), на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата се състои от четири дружества: "Пирин-текс" (което управлява и администрира цялостния бизнес), "Пирин текс продакшън" (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата наема на работа близо 1500 души и произвежда годишно около 1 млн. бройки облекла - сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Освен собствената марка Rollmann в "Пирин-текс" се шият и костюми за Hugo Boss, Joop, Kenzo и др. марки във високия ценови сегмент.

Бертрам Ролман, "Пирин-текс": Кризата отваря и нови възможности. Ако покажем гъвкавост, няма да се загубим Фотограф : Надежда Чипева

"Пирин-текс" отчита спад на приходите през 2019 и причина за това е процесът на трудова миграция към други държави от Европейския съюз. Тази тенденция затруднява силно запазването числеността на персонала и има за логична последица свиване на капацитетите и оборотите, коментираха за "Капитал" от компанията. "Проблемът с работната ръка е повсеместен и няма как да подмине и нашето предприятие. Най-вече това се дължи на естествения процес на миграция към страни с по-високо ниво на доходите като Великобритания, Германия, Холандия и др. Особено болезнен е обаче фактът, че хиляди хора се възползват от пропуски в социалноосигурителното законодателство, позволяващи им след съвсем кратък престой в някоя от богатите европейски държави да получават много високо обезщетение за безработица от НОИ. Това е една много добре разработена и известна всекиму легална схема, която подбива изключително силно пазара на труда в България. Същевременно голяма част от тези хора, получаващи високи обезщетения, работят някъде "на черно" и така несправедливо получават двоен доход за сметка на икономиката и социалната система на страната", заяви в интервю за "Капитал" Бертрам Ролман.

В класацията влиза още един доскоро италиански инвеститор - производителят на текстилни влакна "Синтерама България" - Нова Загора (8). Компанията отчита символичен спад на приходите и по-значим на печалбата. Българското поделение продава зад граница почти 100% от продукцията си. Местното дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama закупи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от "Миролио СпА" - Италия (собственост на фамилията Миролио), и промени фирменото наименование. През лятото на миналата година обаче базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL) купи италианската текстилна компания. Транзакцията, чиято цена не бе съобщена, обхвана пет производствени звена на Sinterama в четири държави: Италия, Бразилия, Китай и България. Днес "Синтерама България" оперира върху наета земя и сгради под наем - собственост на "Миролио България", дъщерно на "Миролио СпА" - Италия.

Производителят на синтетични и акрилни прежди "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, е турска инвестиция. Акционери във фирмата са "Ембой юнташ", Изер Лодрик, Ведат Лодрик. Компанията отчита над 20% ръст на приходите и намаляваша загуба през 2019 и заема 11-о място в класацията.

2020: Спадът е колосален

По време на извънредното положение заради пандемията от коронавирус голяма част от компаниите в сектора бързо пренастроиха производството си и започнаха да предлагат маски за многократна употреба, както и защитни медицински облекла. В някои от фирмите бяха констатирани случаи на заразени служители и това доведе до временното им затваряне. Други пък не успяха своевременно да осигурят подходящи условия за работа на разстояние за многобройните си работещи и също преустановиха работа, докато намерят решение. Част от дружествата, които не преустановиха дейност, пък се запасиха с големи количества продукция на склад заради затворените търговски обекти в цяла Европа и затруднена логистика.

"Прогнозите за 2020 г. са много тежки. Магазините за продажби на дребно в Европа не са работили три месеца, част от поръчките са отказани, сроковете за плащания са много удължени. Това, което не се продаде от колекциите през март, април и май все още е налично. Липсата на ликвидност е масова", обобщава сегашната ситуация Радина Банкова. И прогнозира: "Мнозина от потребителите загубиха работата си, затова е сигурно, че купувачите ще ограничат разходите си за дрехи. Очакванията са, че след септември няма да има поръчки и зимата ще бъде много тежка. За следващия сезон ще се поръчат не повече от 40% от миналогодишните количества. Спадът е колосален."

"Очакваме значителен спад повсеместно в модния сектор в Европа, съответно в нивото на поръчки за шивашкия сектор у нас, но е рано да се дават по-точни прогнози. Клиентите ни също са доста предпазливи в своите оценки и на практика е почти невъзможно да се направи една по-глобална прогноза. Коментарите за спад, общо взето, се движат между 20% и 50%, но към настоящия момент никой не се наема с по-конкретни предвиждания", заяви в интервю за "Капитал" Бертрам Ролман. Той прогнозира, че ще се засили "търсенето на по-устойчиви продукти и като цяло концепцията за устойчивост ще има все по-голямо влияние върху индустрията". Според него една такава криза отваря и нови възможности. "Нови сътрудничества с фирми, които искат да върнат обратно в Европа производството си от Далечния изток или от Турция, а също и нови клиенти за продукция на защитни и медицински продукти. Ако покажем гъвкавост, няма да се загубим", обобщава Бертрам Ролман.