Износ 2019: Стока по стока до рекордните 60 млрд. лв.
За десет години продажбите на български продукти в чужбина скочиха със 155%, а бумът идва от по-високата добавена стойност
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- За десет години продажбите на български продукти в чужбина скочиха със 155%.
- Бумът идва от преминаване на индустрията към продукти с по-висока добавена стойност, а топ адресът е Европа.
- Кризата с COVID-19 ще понижи продажбите тази година, но ще усили търсенето на нови пазари.
България влиза в новата икономическа криза с напълно различни показатели спрямо финансовата катастрофа от преди десетилетие. През последните години местната икономика надмина рекордните 100 млрд. лв. произведен брутен вътрешен продукт, удвои заплатите, привлече нови инвеститори и постигна най-високото ниво на заетост, откакто се води статистиката. Двигателят на растежа е пренастройката на България към стоки и услуги с по-висока добавена стойност, а един от най-видимите показатели за новия профил на страната е външната търговия и по-точно експортът.
През последното десетилетие износът на България нараства със 155%, или над 35 млрд. лв. и през 2019 г. приближава рекордните 60 млрд. лв. По класификацията на Българската народна банка (БНБ) единствената голяма група стоки, която увеличава дела си в експорта, са инвестиционните стоки - разнообразни машини и части, докато теглото на суровините, енергийните ресурси и потребителските стоки се свива. Това са тенденциите в най-едри щрихи, но палитрата от български стоки, продавани в чужбина, е пъстра.
Поглед в миналата криза
Безспорно 2009 г. е най-тежкият момент за българската външна търговия от началото на хилядолетието. След шест години с двуцифрен ръст износът се срива с над 20% до 22.9 млрд. лв. Тогава най-голямата група стоки бяха горивата с продажби за почти 3 млрд. лв., или над 12% от общия експорт. Близо една трета от горивата бяха предназначени за Гърция и Сингапур, а други 18% - за Турция и Сърбия. На второ място в износа се позиционираха медта и стоките от мед с малко над 2 млрд. лв. обща стойност на продажбите, от които 30%, или почти 600 млн. лв., се продаваха в Белгия, 17% в Турция, а 13% в Германия.
Но тези числа са само част от по-едрата картина. Значението на продажбите на машини, части и апарати в чужбина нараства силно, след като финансовата криза срива дела на металите с 2 млрд. лв. - от близо 25% от общия износ през 2007 г. до 17.9% две години по-късно. Въпреки че машиностроенето също претърпя загуби на външните пазари, те бяха много по-малки и секторът успя да увеличи дела си в износа от 16.3% през 2007 г. до 18.5%, или 4.2 млрд. лв. продажби в чужбина през 2009 г.
През последвалите десет години тенденцията се усили и продажбите на машини, апарати и частите им нараснаха с над 10 млрд. лв. до общо 14.8 млрд. през 2019 г., което ги позиционира на челно място с над 25% дял в общия износ. И то с огромна преднина - на второ място останаха селскостопанските продукти с 16% и продажби за над 9 млрд. лв. Големият стимул за машиностроенето идва от пазарите на Европейския съюз, където се продават три четвърти от всички машини, апарати и части, предназначени за експорт от страната.
Стоките днес
Общият износ на България нараства със 155% от дъното през финансовата криза, от които 20 процентни пункта се дължат на увеличението на продажбите на електроника и електротехника - от 1.8 млрд. лв. през 2009 г. до над 6.4 млрд. сега. Групата е на челно място сред стоте по Комбинирана номенклатура (КН) по стойност на изнесената продукция през 2019 г., а най-големият купувач на стоките е Германия, където са концентрирани 22% от продажбите, следвана от Чехия с 9% и Турция със 7%.
Трудно е да се изведе конкретна група стоки от електрониката и електротехниката заради многообразието на включените вътре хиляди продукти. Водещи обаче са жиците и кабелите с 976 млн. лв. продажби в чужбина през 2019 г. На второ и трето място се разполагат електрически табла, панели и конзоли и свързани с тях части на обща стойност съответно 930 и 596 млн. лв.
На второ място сред двигателите на растежа през последните десет години е експортът на машини и части (без велосипеди и превозни средства) с повишение от 211% до 4.9 млрд. лв. обща стойност на износа през 2019 г. И тук основният пазар е Германия, където отиват малко над 22% от стоките, а Румъния я следва с 11% през 2019 г. Тази група също е особено разнородна. Водещи на външните пазари са хладилници и фризери с продажби за 456 млн. лв. миналата година, а производителите на хидравлични машини и двигатели са отчели приходи за 441.5 млн. лв. Значителни обаче са и групите за компютърен хардуер с продажби за 350 млн. лв., зърнокомбайни за 205 млн. лв., части за кранове и подобни машини - за 357 млн. лв.
Чак на трето са горивата с принос от 12 процентни пункта, но сумата на продажбите е значителна - през 2019 г. износът на горива, масла и ток достига 5.56 млрд. лв. За разлика от 2009 г., когато водещи пазари са Гърция и Сингапур, сега топ дестинация на българските горива е Турция с 22% от продажбите, а в Египет и Тунис отиват още по 9%. Тук големият производител е известен - "Лукойл Нефтохим Бургас" е най-голямата компания по приходи в страната и абсолютен лидер в бранша, поради което дори малка промяна в производството или дейността на рафинерията обикновено се вижда в данните за експорта. През 2019 г. големите групи в експорта на горива са т.нар. средни и тежки нефтени масла като дизел и смазочни масла с продажби за близо 2.2 млрд. лв., а "леките" горива като пропан-бутан и бензин допринасят с още 2.1 млрд. лв. Голяма група е и износът на ток - общо за 873 млн. лв. през миналата година, а основните посоки са Словения (185 млн.), Чехия (183 млн.) и Гърция (147 млн. лв.).
Това са големите групи в общия износ на България, но съществуват значителни разлики по държави и региони.
Големият европейски пазар
Две трети от българския износ отива към ЕС, което превръща държавите членки в най-важния търговски партньор на страната. Лидер е Германия, където се продават български стоки за над 8.6 млрд. лв. през 2019 г. От тук идва и една шеста от целия растеж през последните десет години.
Западноевропейската държава е водещ пазар за много български стоки, но най-голяма е групата на електрониката и електротехниката с продажби за 1.4 млрд. лв. миналата година, следвана от машини, апарати и части с 1.1 млрд. лв. и руди за 900 млн. лв. По-дълбока разбивка показва, че водеща стока в износа към Германия са златните руди - 899 млн. лв. през 2019 г., а фирмите в златодобива са "Дънди прешъс" в Челопеч и Крумовград, "Асарел - Медет" в Панагюрище и "Горубсо - Кърджали". Големи са продажбите и на нерафинирана мед - 643 млн. лв., a износът на машини е пръснат сред жици, кабели, електрически табла, скутери, помпи, маркучи, арматури и други.
Северният съсед на България - Румъния, е вторият най-голям търговски партньор на страната с пазар за български стоки за близо 5.1 млрд. лв. през миналата година. За справка, в пика на предходната криза експортът към Румъния беше 2 млрд. лв. Сега водещи са продажбите на железни пръти (221 млн. лв.), трактори (214 млн. лв.) и зърнокомбайни (189 млн. лв.). Значителен е делът и на игрите (основно ротативки), и на биодизела - с експорт за по 183 млн. лв.
Италия е третият по размер външен пазар на България - експортът на местни стоки достига 4.3 млрд. лв. през 2019 г., което е с повече от 2 млрд. лв. над нивото отпреди десетилетие. Вероятно няма да е изненада, че голяма част от експорта се дължи на текстилната промишленост - различните категории за обувки, облекла и материали за дрехи сумарно представляват почти 1 млрд. лв. продажби през 2019 г., като водещи продукти са частите за обувки и фланелки. Общият експорт на части и електротехника като сачмени лагери и компоненти за прекъсвачи и щепсели приближава 800 млн. лв., но сред по-малките групи продажбите на катодна мед са най-големи - 185 млн. лв.
И по-малките чужди
Сред държавите извън ЕС Турция е с най-голям принос към растежа на общия износ през последните десет години - 11 процентни пункта, а в номинал продажбите се увеличават от 1.7 млрд. лв. през 2009 г. до 4.2 млрд. през 2019 г. Големият двигател безспорно са горивата - износът на средни и тежки нефтени масла като керосин, дизел, смазочни масла приближава 1.2 млрд. лв. миналата година, което е четири пъти повече от експорта преди десетилетие. Други големи категории с продажби за над 400 млн. лв. са електрониката, където увеличението от 2009 г. е с над 700%, и катодната мед.
Големият потребител на катодна мед от България обаче е Китай, за където местният експорт нараства с цели 700% през последното десетилетие до 1.6 млрд. лв. през 2019 г. От тази сума над 1 млрд. лв. се дължат на продажбите на рафинирана мед под формата на катоди, което се равнява на 62% от общия износ на продукцията за цялата година. А произходът е заводът в Пирдоп "Аурубис".
Тук е едно от слабите места на българския износ - силната зависимост от един пазар, независимо дали това е Китай, Турция или силната Германия, е сигурен източник на приходи в добри времена, но се превръща в предизвикателство при обрат на икономическата конюнктура в отсрещната страна.
През първите месеци на кризата тази година - март и април, българският износ започна да се забавя, след което отчете двуцифрен спад както в ЕС, така и в трети държави. Годината вероятно ще е особено трудна за експортно ориентираните сектори, но както по света започна да се говори за диверсификация на производството и външнотърговските партньорства, така това може да е шанс и за България да предприеме крачки към нови пазари или в страната да се настанят нови производства, търсещи европейски адрес.
Малкият шампион в големия износ
Електрическите велосипеди са малка група, съпоставени с общия износ на България, но през последните три години продажбите в ЕС се изстрелват от нула до над 335 млн. лв. през 2019 г. Потенциалът на бранша е голям - още през 2018 г. в ЕС са продадени общо 2.6 млн. електрически велосипеди, а търсенето продължава да расте.След като Европейската комисия блокира вноса на китайски електрически велосипеди в единния пазар с мита до 79% през 2018 г., българските електрически велосипеди се оказаха на върха като изгодна алтернатива. Продажбите нарастват от 25.6 млн. лв. през 2017 г., основно за Германия, до 335.5 млн. лв. за над 200 хил. бройки две години по-късно. Напълно е възможно тази година също да се окаже добра за бранша, тъй като само за първите три месеца износът на електрически колела от България вече достига 146 млн. лв., макар че тук са включени и априлските данни за трети страни.
Най-големият пазар остава Германия, където миналата година са продадени близо 87 хил. велосипеди на обща стойност 163 млн. лв., но производителите са навлезли и в други държави. Белгия следва Германия с изкупена продукция за 109 млн. лв., а Нидерландия е на трето място с 35.5 млн. Тази година пък продажбите в Швейцария вече са задминали миналогодишните си нива и превишават 1.1 млн. към април.
Вносът в България: горива и техника
Вносът на чужди стоки в страната също нараства значително през последните десет години, но с доста по-умерен темп - увеличението е 97% до обща стойност от 65.1 млрд. лв. през 2019 г., показват данните на националната статистика. Големият двигател на повишението през годините са продаваните в България чужди машини - те са отговорни за една трета от растежа, а общата стойност на продажбите през миналата година превишава 19 млрд. лв. Разбира се, тук голяма група са автомобилите и потребителската електроника - стоки, които не се произвеждат в България и съответно не присъстват в износа.Структурата на вноса остава относително непроменена през последните години. Както през 2009 г., така и сега водеща група в импорта от чужбина са горивата - сурови нефтени масла, електрическа енергия, природен газ, нефтени масла като бензин и дизел. Продажбите в тази група нарастват от 6.6 млрд. лв. до близо 9.1 млрд. А голяма част от стоката идва от втория най-голям вносител в България след Германия - Русия. Импортът от Русия нараства до 2012 г., след което видимо се свива до достигането на обща стойност на продажбите в страната от над 6.4 млрд. лв. Три четвърти от вноса, или над 4.7 млрд. лв., са сурови нефтени масла и природен газ, които са и причината за понижението от 2012 г. От 2016 г. продажбите в България леко се възстановяват, но остават далеч от предходните стойности.
6 коментара
Пропуснали сте да съобщите нещо много важно:
Абсолютната стойност на дефицита в търговското салдо пада двойно. От 10 млрд. до 5 млрд. Дано скоро доживеем момента да имаме положително търговско салдо!
Да благодарим на "Капитал" за интересния, много добре структуиран и визуализиран статистически материал! Повече такива публикации и да се надяваме на по-голям интерес сред читателите, които са обсебени от темите за Ковид-19 и уличните ексцесии!
До коментар [#3] от "glaxo11":
Все още има доста работа по развитието на преработката на медни изделия например, но е радващо развитието.
До коментар [#4] от "daskal1":
Така е! Ако поне 20 % от катодната мед се преработва до краен продукт( профили, детайли, арматура, проводници и т.н.), би способствало развитието и на много други сегменти на индустрията с по-висока добавена стойност.
Изнасяме за Румъния трактори и комбайни. Това дали не е свързано с румънските фирми вносители на селскостопанска техника, регистрирали фирми в България. Причината да го правят е, че като вносители са на възстановяване на ДДС, но в Румъния им го връщат след минимум 3 месеца. А като продадат комбайна от българската си фирма на купувач в Румъния е вътрешно общностна доставка без ДДС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.