Saab се върна в България с оферти за 150-километрова "реактивна артилерия" GLSDB и брегови противокорабни ракети

Опитът на военните да поръчат противокорабните боеприпаси по непрозрачен начин обаче провокира остра реакция от норвежкия военен гигант Kongsberg, който предлага конкурентните ракети NSM съвместно с американската корпорация Raytheon, ребрандиран наскоро под името RTX. Още през 2021 г. военната фирма излезе с алтернативна оферта за противокораби ракети за двете бъдещи патрулни корвети. Също така изненадващо се оказа, че тогава българското министерство на отбраната незнайно как е делегирало на частната германската корабостроителница Lürssen (междувременно преименувана на NVL Group) сама да избере оръжейните системи и използваните боеприпаси. И така Lürssen явно е предпочела да работи с германската Diehl Defence, която държи 50% от консорциума за производството на ракетите RBS-15. Другите 50% са собственост на Saab. Шведите също така са натоварени със системната интеграция на оборудването на двата бъдещи нови бойни кораба на флота ни.

Така че може да се каже, че въпреки елиминирането на Gripen от надпреварата за изтребителите през 2019 г. Saab всъщност никога не е напускал напълно българския пазар.

А ако Черно море утихне?

В момента обаче идеята за скоростно купуване на брегови противокорабни батареи, изглежда, е може би слязла от "бързата писта" на армейската модернизация. Причината най-вероятно е, че през последните месеци украинската армия успява да проведе изключително успешна кампания за неутрализиране на руските бойни кораби в Черно море, използвайки водни дронове камикадзе и крилати ракети Storm Shadow. Само през последните дни силите на Киев успяха да извадят от строя нови четири руски бойни кораба и унищожиха командния център на флота в Севастопол.

В резултат на всичко това активността на руския флот в Западното Черноморие вече е практически нулева, което явно е притъпило интереса на българското военно министерство към въпросния модернизационен проект. Ефектът е, че по информация на "Капитал" отбранителното ведомство е решило да не бърза чак толкова и да проведе поне на пръв поглед истинско наддаване, като покани не само Saab/Diehl Defence и Kongsberg, но и френското подразделение на MBDA, което предлага противокорабните ракети Exocet.

Шведите от Saab също така очевидно ще се опитат да се възползват от актуалния засилен интерес по отношение на модерните реактивни системи за залпов огън и най-вече към щатските HIMARS, изключително успешно използвани от украинската армия. Българските въоръжени сили също активно се интересуват от евентуалното придобиване на тези в момента свръхпопулярни американски ракетни установки, които могат да нанасят прецизни удари на далечина до 90 или до 500 км, ако използват най-модерния тип далекобойни прецизни боеприпаси.

Проблемът при HIMARS обаче е супервисокото търсене и ниското предлагане от страна на производителя Lockheed Martin, т.е. ако дадена държава сключи сделка сега, най-вероятно ще трябва да чака за доставката поне 7-8 години. Затова някои натовски държави се опитват да ускорят по нестандартен начин процеса по придобиване на модерни реактивни ракетни системи, поръчвайки алтернативни платформи от партньорски държави извън алианса. Например Полша сключи договор за 288 южнокорейски установки K239 Chunmoo, а Дания - за израелски PULS.

Saab също се опитват да запълнят тази ниша, като предложат алтернативна хибридна платформа, която може да бъде доставена в по-кратък срок. Тя се казва Ground Launched Small Diameter Bomb (GLSDB) и е способна да поразява цели на впечатляващите 150 км с отклонение до 1 метър (стандартните боеприпаси за HIMARS бият на до 90 км). За първи път нейната ефективност беше демонстрирана в реални условия през последните няколко седмици на фронта в Украйна. Става дума за нови далекобойни боеприпаси, произвеждани от Saab и американската Boeing, които обединяват в едно стандартните ракетни ускорители за HIMARS със стандартните за натовската бойна авиация планиращи "бомби с малък диаметър" (SDB). Идеята е да се използват ракетните ускорители от подлежащите на утилизация около половин милион стари неуправляеми касетъчни боеприпаси за натовската реактивна артилерия, като към тях се добави "умна" планираща бомба, която струва само 40 хил. долара. Във вторник също така стана ясно, че Saab започват строителство на нова фабрика за сглобяване на новите "умни" боеприпаси. Тя трябва да бъде построена до края на 2024 г. и да започне работа до 2026 г.

Освен това GLSDB могат да се изстрелват не само чрез в момента дефицитните системи HIMARS и верижните им аналози M270, но и от базирана на колесно шаси специална платформа, разработена от Saab и Boeing през последната около година и половина. Според Красимира Стоянова шведската оръжейна корпорация може да достави първите установки от системата в рамките на около година след евентуално сключване на договор. На презентацията във вторник от компанията за първи път показаха фотографии на въпросните оригинални пускови установки, монтирани на военен камион. GLSDB също така могат да се инсталират и в стандартен товарен контейнер, което позволява почти незабелязаното им транспортиране с цивилни логистични средства.

Въпреки че нескрито симпатизира на HIMARS, българското военно министерство явно все пак проявява интерес и към офертата на Saab. На представянето на шведската корпорация изненадващо се появиха и висши представители на българското военно министерство, които задаваха съвсем конкретни въпроси за възможностите и особеностите на GLSDB. Като например дали използваните бомби с малък диаметър ще са същите като тези, които ще се използват от бъдещите ни изтребители F-16, които ще пристигнат в началото на 2025 г., както и дали използват аналогичен софтуер за задаване на траекторията на полета. Така че не е изключено в недалечно бъдеще армията ни наистина да реши купи поне като "междинно решение" няколко образци от 150-километровата "хибридна" реактивна артилерия на Saab, чиито боеприпаси биха могили да се използват и от HIMARS, ако евентуално успеем да си го купим в обозримо бъдеще.