Предприемачът, който завладя парафина

Старозагорската "Евриком" е най-големият производител на восъчни смеси у нас

Неделчо Атанасов, собственик на "Евриком"

Десислава Лещарска

Неделчо Атанасов, собственик на "Евриком" © Цветелина Белутова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

В миналото свещта е била източник на светлина, а днес продължава да има фундаментална роля в различни религиозни церемонии и лични празници. Основната суровина за нейното производство е парафинът, чиито множество други приложения са малко известни на широката публика. Един предприемач от Стара Загора познава всичките му тайни. Това е Неделчо Атанасов, собственик на фирма "Евриком", която от над 20 години е лидер в производството на восъчни смеси, парафин и свещи не само в България, но и на Балканите.

През 2019 г. компанията е реализирала продажбата на близо 2000 тона восъчни смеси за над 4.7 млн. лв.

За миналата година "Евриком" е реализирала продажбата на близо 2000 тона восъчни смеси за над 4.7 млн. лв., а оборотът й от всички дейности (парафин, свещи, транспортни услуги и др.) е от порядъка на 10 млн. лв. Около 80% от продукцията й се изнася. Восъчните препарати се използват в текстилната и хартиената промишленост, металолеенето, лозарството и др. Въпреки това "Евриком" е по-популярна с машинните и ръчно произведените декоративни свещи. Сега те заемат дял от около 25-30% в дейността на фирмата, но в периода 1996 - 2013 г. са основното й направление. Един репортаж дори "праща" свещите на "Евриком" във Ватикана, но по думите на Атанасов това е по-скоро градска легенда. "Произвеждаме дълги ритуални машинни свещи за Италия. Някой беше написал, че след като продаваме за Италия, значи продаваме и за Ватикана", разказва с усмивка Атанасов.

"Евриком" мечтае да стане високотехноло- гична фирма със собствени патенти.

От износител на части до вносител на парафин

Той е двигателят зад успеха на "Евриком". Роден е през 1954 г. и до 1991 г. работи в ДЗУ - Стара Загора, след което създава "Евриком". "Дейността на ДЗУ започна да замира. Беше ясно, че трябва да търсим начин да се развиваме. Тогава модата беше да се правят фирми. Аз имах идея - да продаваме резервни части за мотокари и електрокари за руския пазар", разказва Атанасов. "Бях пълен дилетант. Знаех, че както във всеки български завод има електрокари и мотокари, така има и във всеки руски завод. Знаех, че има търсене (бил е търговски представител за Русия и Беларус - бел. ред.), знаех, че и в българските заводи има стока", разказва той. С последната заплата от 300 лв. и помощта на синовете си пише и разпраща 500 писма до руски заводи. В тях пише, че "Евриком" ЕТ доставя резервни части - гуми и акумулаторни батерии. "Дори не знаех други резервни части", смее се той и допълва, че скоро след това пощенската му кутия се препълва с писма от Русия, което му подсказва, че нишата е правилната. Първите каси с резервни части се опаковат в спалнята, но само две години по-късно "Евриком" измества "Балканкар" пред най-големия им контрагент в Русия. "Това го смятам за много голям личен успех. Изместихме ги, защото изпълнявахме малки поръчки начесто, а те не изпълняваха поръчка, докато не напълнят няколко вагона", разказва собственикът на "Евриком". Освен търговец с нюх и успешен предприемач Неделчо Атанасов е активен в обществения живот на Стара Загора. Участва в инициативи като Клуб на работодателя - Стара Загора, благотворителни кампании и др.

Търговията върви много добре и с огромни маржове на печалба до около 1994-1995 година, когато американските долари рязко намаляват в Русия. Все по-често руските заводи търгуват на бартер, вместо да плащат. Някои предлагат химикали, други дървесина, вестникарска хартия и др. През 1996 г. един от руските заводи предлага парафин на бартер срещу акумулаторни батерии, линолеум и облекла. "Пратиха ми 100 тона парафин в Стара Загора. През това време големият производител "Плана Плевен" спря работа, уж за профилактика. Публикувах обява, че имам парафин на склад, и буквално не ме оставиха да спя. Молиха ми се заводи откъде ли не, звъняха от Сърбия, от Албания. За около две седмици всичко беше разпродадено. Стоях на бюрото си и си мислех: това е. Късмет е, че спря "Плана Плевен" и имаше дефицит на парафин", казва Атанасов.

Но не е само до късмет - докато директорите на местните заводи твърдят, че не могат да намерят парафин, Атанасов прекарва два часа на телефона и провежда над 10 разговора, докато не си уреди среща с човека, който отговаря за нефтения продукт в централата на "Лукойл" в Москва. Оказва се, че това е синът на вицепрезидента на "Лукойл България" - Владислав Баженов, който е учил в България. "След 1-2 седмици се видяхме в Москва, сключихме споразумение за внос на парафин и станахме единствените на Балканите. Това беше през 1996 г. Взех решение да специализираме във вноса на парафин и да се занимаваме само с това. С времето започнахме да работим с още рафинерии: от Турция, Украйна, Египет, даже Китай", допълва предприемачът.

Първи стъпки в производството на свещи

В продължение на 5 години "Евриком" се занимава изключително с внос и търговия на парафин, но войната в бивша Югославия задава нова посока на развитие. "Червеният кръст имаше нужда от свещи, свързаха се с нас и поискаха 60 тона. Направихме ги на ишлеме, но веднага поръчахме машина за свещи, която още си работи - голяма барабанна машина, дълга около 18 метра, за обикновени бели свещи", казва Атанасов. Така фирмата добавя и производствено направление в дейността си. Успява да се справи много добре с първата доставка за Червения кръст и организацията продължава да работи с "Евриком". "През годините сме доставяли свещи за Чечения, Грузия, Сирия. През 2014 г. беше последната ни поръчка от Червения кръст. Тогава свещите бяха заменени с LED лампи", обяснява собственикът.

Тази голяма промяна е повод за нова трансформация на бизнеса. "Не можехме да разчитаме само на големи доставки на машинни свещи. Замислихме се за декоративни, отидохме на едно изложение във Франкфурт и почнхме да експериментираме. С нас се свърза един холандец и плати 100 хил. евро аванс за декоративни свещи. Нямаше накъде - трябваше да я изпълним", казва Неделчо Атанасов. Така през 2005 г. компанията прави цех за декоративни свещи, който финансира с банков кредит, и влиза и в този сегмент.

Инвестиции за растеж

И това направление на "Евриком" се радва на голям успех, но в периода 2007-2008 г. Неделчо Атанасов решава, че потенциалът на свещите е изчерпан: "Нямаше как да растем в тази посока - особено по отношение на ръчното производство, което означава нови хора и още пространство. Решихме, че ни трябва нещо друго, и стигнахме до восъчните смеси. Дотогава търгувахме с базови парафини, които са продукт на нефтеното производство и се продават в твърдо състояние. Фирми като нашата смесват втечнения парафин с различни добавки (растителни, синтетични), за да получат восъци с конкретни параметри, подходящи за каучковата, хартиената, текстилната промишленост или лозарството". Той споделя още, че това не било някакво прозрение, а идея на почти 10 години. През 1999 г. обаче инвестицията в собствено производство била непосилна. "Дойдоха европейските програми и решихме да кандидатстваме. Разписахме проект "Цех восъчни смеси" по оперативната програма "Конкурентоспособност" и чакахме три години, за да ни одобрят. Проектът беше на стойност 1.6 млн. лв., като грантът трябваше да покрие около 60% от инвестицията, но реално ни стигна за около 30-35% заради непредвидени дейности и преправяне на проекта в хода на работата, тъй като всичко беше ново за нас. Така през 2013 г. открихме нашия цех за производство на восъчни смеси с лаборатория към него. От търговска и нискотехнологична фирма се превърнахме в среднотехнологична фирма", казва Атанасов. В момента 60% от парфините, които "Евриком" продава, са под собствената й марка. Плановете за бъдещето са да станат високотехнологична фирма със собствени патенти.