Плененият енергиен преход

Въглища в предизборна година

В изпълнение на политиките на ЕС България е разработила Национален план за енергетиката и климата, който предвижда ТЕЦ да започнат да се затварят постепенно още през 2025 г. Проблемът е, че все още това не се обявява в прав текст и правителството създава илюзорни очаквания, че въглищният модел може да работи още десетилетия. Затова и настроенията в Стара Загора засега остават оптимистични и протекционистични.

Истината обаче е, че ако не се вземат мерки за т.нар. енергийна и икономическа трансформация, които да осигурят нови възможности за региона и да превърнат промяната в двигател на растежа, ще се стигне до големи съкращения не само в централите, но и в мините. А това е равносилно на икономически и социален колапс, който ще разтърси сериозно областта. Колкото по-дълго се отлага промяната, толкова повече хора ще правят грешен избор за професията си и след това ще става по-скъпо и болезнено те да бъдат пренасочени.

За да премине гладко и безболезнено голямата енергийна трансформация, е нужна най-вече политическа воля. Такава обаче засега също липсва. Дори само ограничаването на производството на въглища би довело до мащабни протести и възможности за падане на правителството. Ето защо властта предпочита комфорта на статуквото. Това се потвърди в средата на февруари, когато Народното събрание задължи правителството на всяка цена и въпреки заплахата от европейски санкции да спаси от фалит държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". В резултат работодателските организации се обявиха против държавна помощ и поискаха оставки, а синдикатите излязоха с контрапозиция и заплашиха с протести. В годината преди парламентарните избори правителство със сигурност ще заеме страната на вторите. Отлагането на решения, разбира се, ще има своята по-висока цена в бъдеще.

Посоката е ясна, пътят - не

Основният парадокс на българската политика е, че в Брюксел не се чуват никакви критики към новия курс на Европа, а на местно ниво се говори за защита и светло бъдеще за въглищата.

"Българското правителство стои твърдо зад този тип мощности, зад българските миньори и нашите колеги. Те трябва да бъдат спокойни за своите работни места, за бъдещето на комплекса", казва министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Това от гледна точка на краткосрочните политически цели е оправдано. Но когато страната е сложила подписи под европейското климатично законодателство и е поела ангажимент да ограничи до минимум използването на въглища до 10 години, подобни заявления са по-скоро опасни. Те дават илюзорна сигурност за хората в региона на Стара Загора и не стимулират по никакъв начин новите идеи и инвестиции, включително в образованието.

Защита, но на каква цена

"В нашия интегриран план много ясно сме заявили, че без въглищните централи българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. До 2030 г., докогато е срокът за този интегриран план климат - енергетика, ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на тях като основна базова мощност в българската електроенергийна система", казва още министър Петкова. В края на 2019 г. обаче самата тя представи проекта на същия този интегриран план и в него бе записано, че делът на енергията от въглищни ТЕЦ ще започне да намалява след 2025 г. - от сегашните около 45% той ще се свие до 30 на сто през 2030 г., а пет години по-късно ще е само 15%.

Освен това за разлика от Полша България пропусна (по неясни причини) възможността чрез механизъм за капацитети да дава финансова подкрепа на ТЕЦ-овете на въглища след 1 юли 2025 г. А без такава те едва ли ще могат да просъществуват заради разходите за CO2 и е много вероятно още след 5 години краят им да настъпи по чисто финансови причини. Дори и това да не стане, малко по-късно очакваните нови европейски екологични норми (за емисиите от големите горивни инсталации) със сигурност ще ги принудят да се откажат от въглищата.

От тази гледна точка ключовото в момента е да се отговори на въпроса кое е по-важно за България - да поддържа с цената на огромен финансов ресурс въглищната енергетика още 10-15 години или да се опита да направи трансформация и да има електроенергия на конкурентни цени. Очевидно е, че не може и двете.

Решението на Народното събрание, с което се разреши да бъдат дадени стотици милиони за спасяването на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" въпреки негативното становище на ЕК и липсата на каквито и да е реформи, показва, че се залага на първия сценарий. Това обаче е доста рискована игра, тъй като в един момент парите за изкуственото поддържане на въглищната енергетика може да свършат или пък Брюксел да наложи тежки санкции заради неправомерната държавна помощ.

Следващата крачка

Същото решение на парламента за спасяването на ТЕЦ "Марица-изток 2" задължава правителството да се включи и в европейската платформа "Въглищни региони в преход". Тя съществува от три години, но досега България не се е присъединила към нея въпреки многократните покани от страна на еврокомисията. Нелепото е, че правителството отдавна иска да се включи в тази платформа, но синдикатите упорстват и плашат със стачки на енергетиците. Последно въпросът е бил обсъждан в началото на януари. "Участниците в заседанието се обединиха около становището, че за да отговорим по адекватен начин на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, следва да обсъждаме перспективите пред въглищните региони заедно с другите държави, засегнати от трансформацията", казаха в писмен отговор до "Капитал" от енергийното ведомство, но до подписване на консенсусно решение така и не се е стигнало.

Платформата "Въглищни региони в преход" не представлява нищо друго освен дискусионен формат, в рамките на който не могат да се вземат обвързващи решения или ангажименти за закриване на мините или на въглищните централи, каквито са страховете на синдикатите. Тя служи основно за обмяна на опит и идеи за това как да се случи преходът от въглища към нисковъглеродна енергетика.

България, макар да не смята да променя съществено политиката си към въглищата в следващите 5 години, има възможност за правилни ходове в енергийния преход. Това е шанс да се запазят хиляди работни места в сектора. Но и с тези ходове местната икономика на Стара Загора безспорно ще трябва да потърси алтернативи за растеж.