Стара Загора и аз

Стефан Вълдобрев за детството си в града и чувствата, които той провокира днес

Светослав Тодоров

Стефан Вълдобрев в края на 80-те години © Личен архив

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Музиката и актьорските изяви стават част от живота на Стефан Вълдобрев много преди първите му роли и хитове през 90-те години. Роден е в Стара Загора през 1970 г., a детството и тийнейджърските години в града изграждат интересите, които по-нататък той ще реализира с успех - освен автор на някои от най-добре познатите поп песни през последните години той е също така композитор на театрална музика, актьор в киното и театъра, режисьор.

Добре известна е и страстта му към местния "Берое" - през 2016 г. Стефан Вълдобрев и "Обичайните заподозрени" пишат песента "Светът е "Берое" по случай 100-годишнината на футболния клуб.

Докато завършва първата си книга, Вълдобрев разказва за детството си в града и какви чувства провокира у него Стара Загора сега.

Детството ми премина между стадион "Берое", парка "Аязмото" и цирка, на чието място сега има грозни бетонни сгради. Просто след училище, особено ако съм първа смяна, хвърлях чантата и излизах. Това от рано създаде порив да бъда на улицата, което, предполагам, по-късно доведе до безбройните кръжоци, тренировки, какви ли не занимания, които да не ме оставят да си стоя вкъщи. Може би това допринесе винаги в живота да следвам интуицията си.

Желанието на майка ми беше да съм фокусиран върху пианото. Години наред се отнасях към него с нужната дисциплина, но без вътрешно желание. Имаше очаквания към мен да вляза в музикалното, но се възпротивих, отидох в езиковата гимназия. Там оставих пианото и тъй като исках да свиря рокендрол, преминах към китарата - в началото бях разочарован, че няма кой да те научи на електрическа, но впоследствие открих красотата на класическата китара.

Читалището в града стана много важно за мен. На тавана имахме поетичен кръжок - четяхме стихове един на друг, коригирахме, обменяхме идеи, а по-късно през вечерта свирихме в репетиционната, също на тавана. В мазето също имаше уроци, а на втория етаж репетирах с Младежкия театър "Съвременник". Читалището стана център на моята вселена.

С времето забелязах, че много хора, когато навършат 40 години, изведнъж рязко стават носталгични. Не бях изключение. Когато и аз станах на толкова, почувствах страшна необходимост да прекарвам колкото се може време в Стара Загора, връщах се и без повод. "Аязмото" и параклиса там, пътищата около фонтан "Жабките", сградата на операта, дворът на езиковата гимназия, булевард "Митрополит Методи Кусев", който води до Стационната градина - това са ценни места за мен.

Ситуацията е различна през последните няколко години. Родителите ми починаха, което промени нещата. Ако има нещо, което наистина ми липсва от града, това са всъщност те... какво да се прави, кръговратът на живота. Но това пречупи някои неща за мен. Когато имаме концерт в града, оставам на хотел с другите от групата вместо вкъщи.

Не съм посещавал мач на "Берое" от известно време. Басистът ни Веселин Веселинов-Еко постоянно се майтапи с мен, че изпадам във фенски суеверия - спирам да гледам мачове на любимите отбори, за да почнат да бият. С любимия ни "Ливърпул" тази формула проработи, а когато реших да направя същото с "Берое", май не подейства. Така че скоро се връщам на стадиона.

Стара Загора има огромен ресурс да бъде домакин на все повече големи културни събития и да насочи усилия в тази насока. Има например два стилни фестивала, които са с европейско ниво и значение - Международният куклено-театрален фестивал "Пиеро" и прохождащият студентски международен театрален фест "Данаил Чирпански". Миналата година свирихме на един чудесен рок фестивал до езерото в парк "Загорка", беше перфектно организиран, с голям размах. И видях в него потенциал да се превърне в събитие от национален мащаб. Също така къде, ако не в Стара Загора, може да има един национален фестивал за поезия? Нещо като продължение на конкурса за млади поети на името на Веселин Ханчев. С писане, издаване на дебютни книги, обмяна на идеи и четене на стихове на стадиона, ако щете. Или в новооткритата културна зала на града.

Обикалям много страната и наблюденията ми са, че България има не повече от четири-пет града, които наистина функционират като динамика и икономика. Гордея се, че Стара Загора продължава да е сред тях.

---------