Култура на улицата

Група старозагорски интелектуалци с различни професии и интереси стартират инициатива за мрежа от нови градски арт пространства подобно на пловдивския "Капан"

Първан Симеонов (отпред), Мирчо Христов и Таня Калчева (на втора линия), арх. Мартин Паскалев (вляво на заден план) и Дарин Петков (вдясно на заден план) усещат по еднакъв начин нуждата от открити арт пространства за Стара Загора и работят за създаването намрежа от такива локации

Сашка Панайотова

Първан Симеонов (отпред), Мирчо Христов и Таня Калчева (на втора линия), арх. Мартин Паскалев (вляво на заден план) и Дарин Петков (вдясно на заден план) усещат по еднакъв начин нуждата от открити арт пространства за Стара Загора и работят за създаването намрежа от такива локации © Сашка Панайотова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

"Един град може да се счита за голям, когато неговият живот не е само пред общината и по главната улица", казва с усмивка младият арх. Мартин Паскалев. Той е част от творческия колектив "На улицата", който стои зад идеята за създаване на ново културно средище в сърцето на Стара Загора.

Идеята за това тръгва спонтанно от разговор на Мирчо Христов, директор на програма "Варна - европейска младежка столица 2017", с Боряна Каниду от "Сдружение за съвременно изкуство и култура - Различният поглед" в Къщата на архитекта. Христов съвсем наскоро е приключил работата си по създаване на нов арт квартал във Варна и обмисля възможно ли е и в родната му Стара Загора да се направи нещо подобно. Към тях се присъединява социологът Първан Симеонов - също кореняк старозагорец, и разговорът става все по-разгорещен.

Дискусията поставя началото на творчески колектив "На улицата", като част от него вече са арх. Мартин Паскалев, Дарин Петков и Таня Калчева от Държавния куклен театър в града, Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера, актьорът Димитър Митев-Митака от сдружение "Повече", Венелин Добрев - автор и съосновател на uspelite.bg, сайтът за култура dolap.bg.

Всички те усещат по еднакъв начин, че градът страда от липса на достатъчно богат социален живот извън културните институции - опера, театър и читалища, и че тази празнина би могла да се запълни успешно от обособяването на нови открити арт пространства, разположени в различни точки на града, като алтернатива на градския център. Изкарването на изкуството на улицата го приближава повече до хората, създавайки една среда на по-свободна комуникация, но и променя изцяло градския пейзаж.

"Поканихме на среща старозагорци с интереси в областта на културата, както и архитекти, които вече са разработвали такива артистични пространства в София и Варна. Като начало сложихме акцент върху работата си по артистичната улица "Сава Силов", защото тук е запазен най-живописният архитектурен ансамбъл от стари къщи - паметници на културата", уточнява Мирчо Христов.

Арт квартал или улица

"Всеки град носи своята индивидуалност и ние трябва да се съобразяваме с нея", обяснява Христов. "Характерното за Стара Загора е, че тук няма запазена съвкупност от стари сгради или стар квартал заради опожаряването на града през 1887 година", допълва го арх. Паскалев. Но градът все още пази, макар и разпръснати на различни места, красиви стари сгради. Затова творчески колектив "На улицата" смята, че най-подходящо за Стара Загора е да се създаде мрежа от арт зони, а не да се обособи отделен арт квартал.

"Следвайки градоустройството на града, стигнахме до извода, че запазените му стари къщи са около трите храма - "Св. Димитър", "Св. Николай" и "Света Богородица". Затова нашият екип смята, че е добре там да се създадат тези арт зони, които в бъдеще да станат притегателен център за старозагорци и за гостите на града", казва арх. Паскалев. През следващите 10-15 години сдружението ще работи за създаване на още артистични градски локации.

Една такава подходяща локация според архитекта е улица "Пазарска" - широка старозагорска улица, която тръгва от градския парк "Пети октомври", минава покрай средновековната сграда на Музея на религиите, пресича градския пазар, за да прелее в алеите на парк "Алана" ("Александър Стамболийски"). Тази "градска чаршия" притежава отлични възможности за създаване на алтернативни пространства успоредно на централната пешеходна зона на Стара Загора. Тук са запазени сгради от архитектурния модернизъм, които, макар и в окаяно състояние в момента, могат да се освежат и реставрират, убедени са от творчески колектив "На улицата". По улица "Пазарска" биха могли да се обособят интересни кафенета, дюкяни и арт пространства, които да възродят духа на старозагорската чаршия. За да се случи всичко това, е важно да се създаде среда, която да провокира собствениците на търговски площи да променят предназначението им, за да ги впишат в бъдещия старозагорски културен "капан". Доста по-встрани и засега най-неразвита остава зоната около катедралния храм "Свети Димитър", пред която е малкият парк с паметника на Васил Левски. Макар и отдалечена от центъра, тя също носи своя потенциал. Южната половина на бул. "Митрополит Методий Кусев", стигаща до старозагорската гара, също би могла да се превърне в артистичен притегателен център, особено след ремонта на Станционната градина.

Пилотната улица "Сава Силов"

Идеите за оформяне и оживяване на арт пространството около улица "Сава Силов" се движат в две посоки - промяна на градската среда и създаване на събития, които постепенно да станат част от културния календар на Стара Загора. От лятото на миналата година Къщата на архитекта, намираща се на същата улица, е алтернативна сцена на Държавна опера - Стара Загора, която вече представи тук три камерни представления. През септември специална програма на сдружение "На улицата" съпътства провеждането на единствения по рода си Международен куклен фестивал за възрастни "Пиеро". Миналогодишният 22 септември събра на обща маса съседите от артистичната улица "Сава Силов" по случай християнския празник Рождество на Света Богородица.

В знаково събитие в новата арт зона се превърна откриването на фотоизложба, посветена на старозагорски актьори, участвали в различни филми и кино- и телевизионни продукции. Благодарение на Първан Симеонов, чийто баща е завеждал преди години старозагорската кинематографична база, бяха подбрани техни снимки от архива на Националната филмотека в София. В продължение на месец изложбата събираше любознателните минувачи в парк "Пингвините".

Дизайнерските временни украси, културните събития и автентичният дух на улицата вече я правят предпочитано и интересно място за старозагорци, но инициативата има и социален ефект, обединявайки усилията на все повече хора. За да почистят двора на къщата на Веселин Ханчев, който беше потънал в бурени, представителите на творческия колектив "На улицата" бяха подкрепени и от собствениците на къщата, и от близкото заведение "Пегас". Мечтата на творческия колектив е да бъде ограничено паркирането на автомобили и пространството пред старите къщи да стане естествено продължение на парк "Пингвините". Вече се работи по програма с артистични събития през юни и септември.

Между минало и бъдеще

На новороденото арт пространство около старозагорската улица "Сава Силов" се намират пет красиви сгради - паметници на културата, които пазят спомените и историята на града. Тук е запазената къща на арх. Христо Димов от 1923 г. Къщата е изградена в стил сецесион и е била една от най-модерните в началото на миналия век. След смъртта на архитект Димов през 1983 г. не е обитавана в продължение на близо 30 години, а от 2012 г. се стопанисва от "Сдружение за съвременно изкуство и култура - Различният поглед".

Късата отсечка на ул. "Сава Силов", заключена между бул. "Цар Симеон Велики" и ул. "Ген. Гурко", е едно от малкото алтернативни пространства за съвременно изкуство в Града на липите и поетите. Непосредствено до Къщата на архитекта е домът на големия поет Веселин Ханчев, а до нея красивата сграда на болницата на родителите му - д-р Невена Азманова-Ханчева и д-р Симеон Ханчев. До 1991 г. в тази сграда се е помещавал музей "Дом литературна Стара Загора". От него сега е останало само прочутото кафене на писателите "Пегас".

През 1998 г. неизвестно по какви причини къщата, в която минават детството и юношеството на големия Веселин Ханчев, е извадена от списъците на Националния институт за паметници на културата от местно значение. Едва към края на 2018 г. община Стара Загора стартира процедура по възстановяване на статута на сградата. Независимо че тя вече е в ръцете на частни собственици, родният дом на Ханчев ще остане паметник на културата, уверяват от общинския отдел "Култура". На тази романтична улична отсечка се намира и домът на арх. Мара Грозева, който беше потънал в разруха, преди новият му собственик - старозагорецът Пламен Русев, да го възстанови и превърне в хотел-ресторант "Уникато". Тук е и още една сграда, паметник на културата - православният катедрален храм "Св. Николай ".

Южният край на тази уличка от стари времена се затваря от сградата на Кукления театър с пеещия часовник, който изнася своеобразно представление на всеки кръгъл час. В близост е Детската школа по изобразително изкуство, както и първото светско училище в града - Светиниколското.

Малкият площад "Пингвините" пред църквата "Св. Николай" също е притегателен център за хората от града заради своята специфична атмосфера. Той една от точките, които ентусиастите от творчески колектив "На улицата" вече изпълват с културни събития, изложби, концерти, представления.