Защо не светят старозагорските звезди

По втория въпрос доц. д-р Стоев не се съмнява, но смята, че за да открием братя по разум, ще трябва доста да се потрудим и доста сериозно да развием технологиите. "Ние сме още на първото стъпало на една много висока и стръмна стълбичка", казва той.

Учен, астроном, физик, археоастроном, спелеолог, изследовател, доц. Стоев е от хората, от които ти се иска да има повече. Те са отдадени на звездите, но знаят, че единственият начин да се прогнозира бъдещето не се крие в тях, а в усилията, които ще положиш в днешния ден.

Деца на слънцето

Първата народна астрономическа обсерватория в страната се намира на четвъртия етаж в гимназията с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан" в Стара Загора. В нея на постоянно обучение са около 300 ученици, но за да надграждат знанията си по природни науки, идват деца от всички старозагорски училища. Организират се и летни прояви.

"Ние сме доста посещавана обсерватория", казва доц. д-р Стоев. Годишно тук влизат около 30 хил. души, като 90% от тях са ученици. По думите му уредите са с най-добро качество. "Можем да наблюдаваме всички тела на небето, да ги фотографираме, фотометрираме и да извлечем научни данни, така че тяхното научно съдържание да даде на един ученик материал за написването на научен доклад", обяснява той. Народните обсерватории пък ежегодно правят научна конференция за ученици във Варна, където те могат да защитят достиженията си.

Нощем обсерваторията прави наблюдения от покрива, където са двата купола с оптични инструменти. А понякога изявените деца пътуват извън града, за да наблюдават Луната, метеори, ярки комети или динамични промени в планетите. В обсерваторията има постоянен слънчев патрул с почти половинвековна история. "Ежедневно наблюдаваме слънцето и след обработка тези данни заминават за Цюрих, където се намира един от европейските центрове за слънчево наблюдение", казва доц. д-р Стоев. Така и българите в лицето на старозагорската обсерватория имат малък принос за тези обобщени данни на европейската обсерватория.

На постоянно обучение са около 300 ученици, но за да надграждат знанията си по природни науки, идват деца от всички старозагорски училища Фотограф : Цветелина Белутова

За Гагарин и мечтите

Мястото на Стара Загора в космическата история на България започва да се обособява през далечната 1959 г. Тогава, малко след изстрелването на първия изкуствен спътник на земята, група ентусиасти решават, че интересът на хората към Космоса трябва да се поощри, като се създаде звено, където да се разпространява най-новата научна информация, разказва доц. д-р Стоев. Тези ентусиасти са роденият в Стара Загора академик Никола Бонев, който по това време е председател на Българското астронавтическо дружество, и Бончо Бонев, който впоследствие става директор на обсерваторията в града.

Към тогавашната ДОСО - Доброволна организация за съдействие на отбраната, се създават секция по авио- и ракетомоделизъм и секция за астронавтика, от които малко по-късно с подкрепата на общината се обособява първата в България Народна астрономическа обсерватория. Тя е създадена с популярна, а не с научна цел и е открита официално на 26 февруари 1961 г. Скоро след това, на 12 април, Гагарин прави първия в историята на човечеството космически полет, а в края на май пристига в Стара Загора. Ръководителят на обсерваторията Бончо Бонев се обръща към него с молбата да я кръстят на негово име. Няколко месеца по-късно в писмо Гагарин отговаря, че е съгласен, но не заради култа към личността, а заради символа - човекът, излетял в Космоса. Така от 1962 г. обсерваторията в Стара Загора носи името му.

Образът на Гагарин е силно запечатан и в детските спомени на доц. Стоев. При посещението му в България маршрутът му преминава през малкото градче Белово. Алексей Стоев тогава е 9 годишен и заедно с приятеля му Методи си пробили път в тълпата от хора и се оказали на коленете на космонавта. Срещата и горещото детско желание да стане космонавт изпращат доц. д-р Стоев на изпитите за летец в Долна Митрополия. За съжаление вродени проблеми с вестибуларния апарат водят до провал. "За мен остана науката - физиката и астрономията, и аз реших, че това е другият път, по който мога да поема. Така се озовах в астрономическата обсерватория и свързах живота си с науката завинаги", разказва той.

Звездната зала на Стара Загора

Обсерваторията има всичко, но не и лека съдба. През 60-те години дейността и резултатите й се разрастват. Сред заниманията там са ракетомоделизъм, астрономия, наблюдение на изкуствени спътници на земята. Създава се "Станция 1102" от системата за наблюдение на изкуствените спътници на Земята по програмата "Интеркосмос". БАН припознава обсерваторията и предлага на общината да разреши тя заедно с кадрите си да се прехвърли в тогава създаващия се Институт за космически изследвания към БАН, който по този начин да има филиал в града. Това се случва с решение на Министерския съвет от 1974 г. Сега това звено горе, на връх Казлера, най-високата част на парк Аязмото, има строго научни задачи в областта на космическите изследвания.

Малко по-късно директорът Бончо Бонев предлага на окръжния съвет да се направи наново обсерваторията, тъй като не е добре Стара Загора да остане без звено за популяризация на астрономията и космонавтиката. През 1977 г. от Пловдивския панаир се закупува малък звезден проектор за планетариум ZKP-2, производство на заводите "Карл Цайс", гр. Йена. Той е монтиран под сферичен купол-екран в звездната зала на обсерваторията. Така през есента на 1978 г. Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Юрий Гагарин" отново отварят врати.

Обсерваторията остава център за наблюдение на изкуствени спътници на Земята. До началото на 80-те години наблюденията от терасата в града все още са възможни, но вече се чувства силната запрашеност и осветеност на градската среда, а нощното небе става все по-явко. "Станция 1102" се пренася извън града в специално построената за целта сграда в района на детските лагери на Старозагорските минерални бани. Там е монтиран един от най-модерните за времето си уреди - спътниковата камера АФУ-75.

"Надяваме се да продължи събирането на парите за планетаруима. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща."

доц. д-р Алексей Стоев, директор на астрономическата обсерватория "Юрий Гагарин"

Звезди в пламъци

Безоблачните дни не продължават дълго. На 26 юни 1994 г. рано сутринта късо съединение в таванските помещения на обсерваторията запалва прилежащата дървена структура. Вятърът е силен. Огънят тлее часове, рухва покривът и пламъците унищожават почти всичко, включително планетариума.

От този момент започва борбата Стара Загора отново да си има своя астрономическа обсерватория с планетариум. Сградата е възстановена за една година. Закупена е нова наблюдателн техника. Обсерваторията е открита отново през 1995 г. Липсва само сърцето й - звездната зала.

В годините досега в града са правени няколко кампании за събиране на финнсови средства. Кандидатствано е в четири големи проекта за финансиране на такава доставка, но без успех. През 2019 г. по идея на Лайънс клуба в Стара Загора е подета отново идеята за събиране на средства. Досега са събрани около 20 хил. лв. Целта е в края на тази година, в навечерието на 60-годишнината на обсерваторията, тя да бъде оборудвана с един модерен планетариум. Нужните за това средства са 220-230 хил. лв., или десет пъти повече от събраните.

"Надяваме се да продължи събирането на парите. Процесът върви лавинообразно и се надявам тази година да бъде решаваща", казва доц. д-р Стоев. В края на януари в Димитровград се е провела среща между министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и съвета на директорите на сдружението на обсерваториите и планетариумите. "Поставени бяха два въпроса: актуализацията на материалната база, защото е необходима модерна техника за преподаването на астрономия, и вторият въпрос - районирането на България, така че техниката, която трябва да се купи, да се разпредели по обсерваториите и те да станат естествени центрове за разпространението на знанието по астрономия и природни науки сред учениците", обяснява още доц. д-р Стоев.

Държава на друга планета

Министерството може да отпусне по около 150 хил. лв. на всяка обсерватория, но това трябва да бъде обвързано вероятно с кандидатстване с конкретен проект от тяхна страна. Към тях ще бъдат добавени общински средства и събраните пари от даренията и това е може би единствен шанс за възстановяване на планетариума в Стара Загора.

За разлика от държавата, която винаги държи учените на ръба на финансовия недоимък, "българските изследователи са много активни в областта на проектните финансирания от ЕС и световните научни центрове", разказва доц. д-р Стоев. "Нашият институт, ако разчиташе само на бюджета си, нямаше да направи много неща, но благодарение на това, че имаме много проекти, като изследователи стоим много добре на европейската изследователска карта и в някои отношения на световната", казва той.

Приносът на българските учени към световното развитие на науката е и по още една линия. "Благодарение на миграцията на студенти в САЩ и Западна Европа голяма част от световните творчески колективи имат в състава си много българи", казва още доц. Стоев. Така например в процеса, свързан с откриването на извънслънчевите планети поне 10 българи има в трите водещи колектива. В екипите на колайдера само от нашата обсерватория има трима бивши ученика", разказва той.

Тези индивидуални примери показват очевидно движение напред на българската космическа наука. Накъде обаче се движи държавата? И има ли тя бъдеще, ако не подкрепя своята наука? Не ни трябват звезди да отгатнем. Както стана ясно в началото, бъдещето може да се познае по действията в днешния ден.