От полето край Оризово до супермаркети в САЩ

"Конекс-Тива" купува площадката на завод "Светлина" в старозагорското село Оризово. Следват ремонти, строителство, обновяване, приспособяване. Фабриката е сравнително малка, за модернизацията й се инвестират между 1 и 3 млн. лв. годишно. Един от цеховете е построен със субсидия по програма САПАРД. Инвестицията е за около 1.2 млн. лв., от които половината са безвъзмездни. В годините компанията изпълнява и два по-малки проекта по Програмата за развитие на селските райони.

В резултат на целенасочените инвестиции и активното строителство днес "Конекс-Тива" притежава модерни производствени цехове, складове за готова продукция и хладилници, които могат да съхраняват 1500-1800 тона замразени полуфабрикати, разположени на 25 хил. кв. метра покрита площ. Компанията разполага и със собствена лаборатория за физико-химически анализ за непрекъснат контрол на качеството.

"Всяка година влагаме между 300 хил. и 500 хил. лв. собствени средства и банкови кредити за обновяване на фабриката и производствените мощности. Инвестициите досега надхвърлят 10 млн. лева", обобщава Константин Ламбрев.

Източник: ''Конекс-Тива''

Над 200 вида консерви

Още от началото производствената листа на "Конекс-Тива" включва традиционни български консервирани зеленчуци - мариновани чушки, кисели краставички, консервирани домати и др. Днес фирмените предложения са в три основни групи: компоти и сладка, мариновани зеленчуци, печени зеленчуци и готови ястия. В продуктовата гама влизат близо 70 асортимента, от които се произвеждат над 200 вида консерви по различни рецепти (съобразени със спецификите и вкусовете на отделните пазари), в разнообразни разфасовки и опаковки.

Районът в село Оризово, община Братя Даскалови, е известен с производството на висококачествени плодове и зеленчуци и с добри транспортни връзки. Фабриката преработва годишно между 5000 и 7000 тона зеленчуци. В преобладаващата си част те са български, но понякога се налага внос от съседни държави заради климатични неблагополучия или слаба реколта, уточнява Ламбрев.

Подкрепа от приятел

Дъщерната селскостопанска фирма - "Конекс-Тива агро", е създадена през 1999 г. и обработва близо 7000 декара земя - собствена и под аренда. Годишно произвежда около 3500 тона готова продукция - вишни, пипер, грах, тиквички, зеле, пшеница, слънчоглед, рапица, лавандула. Всички зеленчуци се продават на компанията майка "Конекс-Тива" за преработка, а останалата продукция - на външни клиенти. Собственото производство обаче осигурява около 10-15% от нуждите от зеленчуци за преработващата фабрика.

За да си осигури достатъчно количество суровина, "Конекс-Тива" поддържа дългогодишни контакти и сключва дългосрочни договори с около 40 земеделски производители в региона. "С някои от тях работим повече от 20 години и израствахме заедно. Минали сме през много варианти на сътрудничество през годините - предсезонно финансиране, закупуване на семена и предоставянето им на зеленчукопроизводителите. Съгласуваме предварително площите за съответните култури, гарантираме изкупуването на произведените количества. Правим графици за доставка, за да могат стопаните да си планират работната ръка и транспорта, да си калкулират паричните потоци", коментира Константин Ламбрев. И уточнява, че "Конекс-Тива" купува продукция и от "Градините на "Дерони", макар че двете дружества са конкуренти. "Работим много добре и с "Дерони", и с останалите консервни фабрики в региона. Помагаме си с амбалаж, със суровини", обобщава Ламбрев.

Експорт за САЩ - от 1995 г.

Годината на създаване на "Конекс-Тива" - 1995 - е и година на първия фирмен износ на консерви за САЩ. Дотогава задокеански експорт прави само държавата. Срещат своя пръв американски партньор, който и до днес е вносител на продуктите на компанията в САЩ, по време на първото участие на българското дружество на международното изложение Fancy Food Show.

Днес около 97% от продукцията на "Конекс-Тива" е предназначена за износ, като САЩ и Канада формират 50% от експорта. Компанията има собствен бранд - Konex Foods, регистриран за пазарите в САЩ, ЕС, Русия, но работи основно за собствени марки на международните си клиенти - над 80 вериги супермаркети, както и по-малки магазини.

В САЩ фирмата продава основно в т.нар. вериги независими супермаркети, които държат между 4 и 300 магазина, някои от които с милиарди долари оборот, обяснява Константин Ламбрев. Компанията присъства и на пазарите в ЕС, Австралия и Нова Зеландия, Русия, Израел - чрез вносители и директно.

В началото продажбите зад граница са основно на т.нар. етнически пазари, от които купуват обаче не само сънародници, живеещи в чужбина, но и хора, които харесват вкуса на българските зеленчуци - от Русия, от съседни балкански държави, от Близкия изток. "Постепенно българските консерви станаха интересни и за основния пазар в дадена държава, а не само за отделни етнически групи в нея, и примери за това са продажбите ни в САЩ, Германия, Швеция", изброява Константин Ламбрев.

Партньорството с чуждестранни клиенти изисква покриване на множество стандарти за качество и безопасност на храните, включително и специфични, както и постоянен сертификационен одит за спазването им. Износът за САЩ зависи от одобрението на най-строгата агенция в света - американския регулатор на храните и лекарствата FDA, която извършва регулярни проверки на място във фирмата. Фабриката е покрила и изисквания за Kosher (кашер) и подлежи на годишни проверки от най-голямата сертификационна централа в САЩ - Orthodox.

В България компанията продава чрез дистрибутор под две собствени марки - "Аврора" и "Софра", които се позиционират в средния и високия ценови клас. "Качеството на продуктите ни за вътрешния пазар не се различава от това на продуктите ни за експорт. Вътрешният пазар обаче е ценово ориентиран и съсредоточен основно в няколко големи града. По-лесно е да изнесеш един контейнер с продукти зад граница, отколкото да продадеш един палет в страната", обобщава Константин Ламбрев.

Q&A

Константин Ламбрев: Добрата марка се изгражда с уважение към продукта и партньора и със себеуважение

Как задържате хората в компанията?

- Средносписъчно заетите в компанията са около 320, а сезонно наетите - от 100 до 200. Ние работим в района от много години. Винаги сме се старали да бъдем коректен работодател. Осигуряваме 12-месечна заетост, хората си получават заплатите редовно, получават и допълнителни възнаграждения според резултатите, имат редица социални придобивки. Заплатите се актуализират периодично, за да отговорят на нивата в региона и на производителността на труда. Труден е балансът между интензивност на труда, възнаграждения, подготовка на кадри, техника. При нас работят доста семейства. Има и доста роми, някои от които са от 20 години във фирмата. Средни и висши кадри от много години не се създават в сектора. Имаме добри контакти с Университета по хранителни технологии, но за съжаление малко са тези, които идват на работа в сектора.

Какви са предизвикателствата пред бранша?

- Все още суровината е голямо предизвикателство. През годините има много програми за развитие на сектора в България, но ефектът от тях е сравнително малък. Освен това производителите в страната не обичат да се обединяват, а само през обединение може да се постигне по-ниска себестойност и състояние на равновесие, при което да печелят достатъчно и производители, и преработватели на плодове и зеленчуци. Един пример - имам трима доставчици от едно село и всички са малки производители. Всеки ден тримата доставят поотделно суровини за нашата фабрика. Питам ги: "Защо не наемете заедно един камион, ще ви излезе по-евтино, ще спестите 3 часа път за отиване и връщане?" Нямат отговор. И докато се организират, докато и ако го направят, сезонът свършва. Хората си нямат доверие, а могат съвместно да си закупуват семена, торове, да наемат един агроном и ще им излезе по-евтино. Често отказваме доставки на зеленчуци за преработка, защото производителите им са много малки, а ние трябва да имаме проследяемост на продукта, трябва да знаем откъде е дошла суровината във всеки буркан. Имаме изисквания към транспорта и към амбалажа, работим с бокс палети, а не с чували. Изпълнението на изискванията е по-лесно, когато производителите са обединени.

Как оценявате конкуренцията в сектора?

- Ние работим много добре с колегите в региона, помагаме си. Това е важен момент за целия бранш, още повече че голяма част от производството е в този Южен централен район. Трябва да се изгражда и секторно, и междусекторно партньорство. Производителите трябва да си помагат и за външните пазари, за да се развива българското производство и да се създава добър имидж на страната на международните пазари. Гърция например успя да наложи името си като голям производител на консервирана храна, да наложи идеята за гръцката кухня. По време на международни изложения Турция наема цели палати, прави ефектни представяния със симфонични оркестри например, рекламира храни, но и туризъм. Това дава цялостно възприятие за страната. Не разбирам защо на държавно ниво не се търси такова обединение между туризъм, храна, вино. Правят се отделни програми, но не и обща програма за марката "България". Пример за това е опитът на Италия - огромни супермаркети в чужбина, в които се продават висок клас италиански продукти, редом до заведения с италианска храна. За всичко това потребителите плащат висока цена, а българските фирми масово се борят да пробият на пазара с по-ниски цени. Имало е случаи, в които конкуренти от страната пращат предложение до наш чуждестранен контрагент, в което пишат: "Ние ще ви правим същите продукти с 20% по-евтино от "Конекс-Тива"." Добрият продукт, добрата марка се изграждат с уважение към продукта и партньора и със себеуважение.