Тиктакащото сърце на града
Уникалният часовник на Държавния куклен театър, който изнася представления на всеки кръгъл час от 43 години насам, така и не става признат символ на Стара Загора
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Последният ден на януари в Стара Загора е ветровит и мрачен. Това обаче не е пречка за публиката на едно кратко представление на открито, което се провежда в града почти без прекъсване от 43 години насам. "Сцената" е стената на Държавния куклен театър - Стара Загора, а героите - 12 кукли - персонажи от детски приказки. На всеки кръгъл час те се показват иззад красиво декорирани портички и се завъртат под звуците на гонга на театъра - мелодия, композирана от Петър Ступел.
Гледаме "представлението" в 14.00 часа заедно с момиченце и майка му. След час заварвам на ъгъла срещу театъра още няколко дечица, а едно от тях се опитва да познае персонажите - ето го Пинокио, рибарят и златната рибка, Червената шапчица дяволчето Фют, Златка Златното момиче, Ян Бибиян, Храбрият лешникотрошач - подсказвам му аз. Знам ги от кукломайстора Николай Демеров, с когото малко по-рано ги разглеждаме и описваме в малкото помещение, в което се помещава механизмът на часовника.
Той е уникален - единствен по рода си в България, а и в цяла Европа подобни часовници се броят на пръсти. И въпреки това не е особено популярен извън Стара Загора - по думите на заместник-директора на кукления театър Татяна Калчева общината не го включва в нито една информационна или туристическа брошура. За местните обаче часовникът е и ще си остане един от символите на града.
Историята
Часовникът е създаден през 1977 г. при преустройството на кукления театър, когато е изместен входът му и е осигурено допълнително пространство. Директор по това време е Васил Апостолов. Куклите са изработени в ателието - някои специално за часовника, други са реплики на герои от представления, които все още се играят. По спомени на кукломайстора Николай Демеров - свидетел от първа ръка на събитията, по-голямата част от куклите са дело на бележития ни художник и театрал Любомир Цакев, който става директор на кукления театър през 1981 г. Механизмът е изработен в комбината по роботика "Берое", а електрониката е дело на инж. Благой Иванов. Декорацията на часовника - портите с кулите и знамената, е на Емил Иванов.
Грижата
За Таня Калчева една от най-куриозните случки с часовника си остава голямата повреда отпреди няколко години. "Такива зъбчати колела не се произвеждат вече и един от старозагорските заводи реши да спре цяла поточна линия, за да изработи въпросните части и да поправим часовника. Когато попитахме какво ще струва, те казаха "нищо, защото часовникът е на всички нас". Това са хора, които са израснали с него и искат да го има. И до ден днешен можете да видите дечицата на Стара Загора да спират на всеки кръгъл час и да му се радват", разказва тя.
Като изключим уникалния механизъм, чиято повреда би била проблем, поддръжката на часовника не е трудна. Няколко пъти е минал основен ремонт, куклите са свалени и реставрирани. Единствено тогава мелодията и представлението са излизали в почивка. В един момент звукът е започнал да пречи на живеещите в района, затова е намален, а в събота и неделя часовникът "почива" в 3 часа следобед. През останалото време работи без почивка от 8 сутринта до 8 вечерта. Ако имате път през Стара Загора - минете по бул. "Ген. Гурко" и се спрете на ъгъла срещу номер 46, за да се порадвате - заедно с децата, на непризнатия символ на града.
3 коментара
"... Храбрият лешникотрошач - подсказвам му аз."
Госпожо Лещанска, дали не сте объркали това, което Ви е казал майсторът на кукли, или не сте чели приказки като малка. "Храбрият" се съчетава с "шивач", а "лешникотрошачът" е "лешникотрошачка".
Капитал, радвам се че публикувате статия за родния ми град, но моля погрижете се информацията да е точна. Името на човека, изработил електрониката е инж. Благовест Иванов, а не Благой. Както куклите, така и украсата са изработени от скулптота Емил Иванов, дългогодишен сценограф на театъра, спечелим много международни награди с куклите си, а впоследствие и директор на театъра. Нищо не е изработено от Любомир Цакев.
Автор на мелодията е акад. Кирил Тодоров - композитор, диригент, концертмайстор на Операта дълги години. Докато е щатен композитор на Кукления Театър написва и музиката на часовничето.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.