Частните компании пускат здрави корени в Китай

Градинарското чудо

Този подход позволи на предприемачеството да развие дълбоки корени в Китай през последните 40 години. До 2017 г. начинаещите собственици регистрираха близо 6 млн. фирми годишно, или повече от 15 хил. на ден - почти три пъти повече от 2010 г. Частните фирми допринасят за 60% от БВП и 80% от градската заетост. Частния капитал отговаря за 70% от инвестициите. Партийните членове на Уънджоу днес гордо заявяват, че 99% от местния бизнес е частна собственост и един на всеки петима местни жители е създал компания.

Пример са китайските интернет стартъпи. Анализаторската компания Juzi смята, че между 2015 и 2018 г. в интернет стартъпи са вложени около 1.3 трлн. долара инвестиционен капитал. Повече от 130 хил. подобни компании са създадени от 2001 г. насам. Много начинания се провалят. Азиатската банка за развитие смята, че средната продължителност на живота на малките фирми в Китай е по-малка от четири години, наполовина от продължителността в САЩ. Изследване на университета Renmin в Пекин през 2016 г. установи, че едва 2% от завършилите, които стартират бизнес за пръв път, успяват. И все пак същото проучване установява, че над 80% са готови да опитат отново.

Това усърдие може да произтича от вярата, че всеки може да успее. Чен Лонг, ректор на Училището за предприемачество Хупан в Ханджоу, богат на стартиращи компании град в провинцията Джъдзян, подхранва предприемаческия дух на своите студенти с "безброй примери за успех", които дават "усещането, че можете да промените съдбата си". Във Фуджиан, града за бизнес в дните преди Мао, хората, попитани за тайната на бизнес успеха, отговарят с част от народна песен: "Три десети от живота се определят от небесата, останалите седем можете да определите, ако сте трудолюбиви."

Приказки като тази на Джак Ма, който два пъти не успява да влезе в университет, след което създава Alibaba, днес гигант в електронна търговия, от малък апартамент в Ханджоу, завладява милиони китайци. Биографиите на предприемачи като него или неговия съименник Пони Ма от Tencent, гигант за онлайн видеоигри и плащания, се изкупуват като топъл хляб. Техните думи се превръщат в афоризми. И както посочва Роджър Кинг от Хонконгския университет за наука и технологии, тяхното богатство - на двамата господа Ма е на стойност общо 88 млрд. долара - предизвиква възхищение, а не завист.

Това виждане се подсилва от високия дял на стартиращите компании, които се превръщат в "еднорози". Китай има 206 стартиращи компании на стойност над 1 млрд. долара, повече от която и да е друга държава. Според анализаторската компания Hurun Report Пекин е домакин на 82, повече от 55-те "еднорога" от Сан Франциско. Сред тях са ByteDance, най-големия еднорог в света към настоящ момент, който притежава TikTok, хитово приложение за кратки видеа, което се оценява на над 90 млрд. долара.

Еднорозите, разбира се, не са представителна извадка от частния сектор. Но те показват, че китайското предприемачество е с дълбоки корени. Според Vision Plus Capital голям дял от компаниите се намират около градове с висок брой на еднорозите средно на милион жители като Ханджоу (31), Шенжен (27) и Пекин (24). Но техните основатели са в по-разнообразен географски план. Hurun изброява 112 от основателите на китайски стартъпи с оценка от поне 1.5 млрд. долара. The Economist успя да открие родното място на 78 от тях, като повечето произлизат от над 20 провинциални района.

Основателите на Kuaishou, приложение за видеосподеляне, Musical.ly, което стана TikTok, и WeChat, приложение за чат, понастоящем собственост на Tencent, произлизат от вътрешността на провинция Хунан. В нейната столица, Чанша, са разположени повече от 12 000 компании в творческата и културната индустрия, примамвайки все повече хора от областта. От Лонгян, иначе незабележителен град в провинция Фуджиан, произлиза Жанг Иминг, създателят на ByteDance, и Ван Син от Meituan-Dianping, мобилно приложение с пазарна капитализация 75 млрд. долара.

Успешните предприемачи често подкрепят бизнеса в родните си региони. Дузина, произлизащи от Лонгян, включително г-н Ванг и г-н Жанг, участваха в "Среща на върховете на новите изгряващи интернет звезди от Лонгян". Кай Уеншенг, незавършил от средно училище в Фуджиан, който направи милиарди, търгувайки с имена на интернет домейни, инвестира в десетки местни стартъпи. През 2015 г. Джак Ма от Alibaba откри училището Хупан, планирано в разгара на световната финансова криза няколко години по-рано, като отговор на Китай към Харвардската бизнес школа (създадена по време на банковата криза от 1907 г.).

Докато бизнесмените се стремят да посадят в предприемаческата градина, местните власти я похдранват с хранителни вещества. В Джъдзян, където се намира и Ханджоу, малкият бизнес се разви веднага след като Дън Сяопин отмени забраните на Мао през 1979 г. Заемите от държавните банки на Джъдзян позволиха на някои ранни звезди да се издигнат. Например Зонг Кингху, който основава Wahaha през 1987 г., и Гуо Гуангчан, индустриалец, който започва Fosun Group през 1992 г.; по-късно Динг Лей от NetEase, игрален гигант създаден през 1997 г.

Съвсем наскоро Dream Town, държавно селище за стартъпи в близост до кампуса на Alibaba в Ханджоу, раздаваше пари и безплатни офиси на обещаващи предприемачи. Град Сямън във Фуджиан предлага на над 3000 стартъпа щедри субсидии за наем, изследвания и разработки. Фирмите получават преференциални заеми и са освободени от корпоративен данък за две години плюс отстъпка за още три.

Жизнеността на китайската екосистема от частни предприятия обаче е изправена пред три предизвикателства. Първо, китайските стартиращи фирми и малкият бизнес, както навсякъде по света, бяха силно засегнати от мерките около коронавируса. Приходите им намаляха с почти 60% през март на годишна база, показва проучване на университета "Цинхуа" в Пекин. Според cbInsights броят на сделките, включващи китайски стартъпи, е спаднал с близо 40% през първото тримесечие в сравнение с предходното до най-ниското ниво от 2016 г. Финансирането в ранен етап пък е намаляло със 70%.

За да помогне, Пекин наложи на банките да изчакат с изплащането на кредите и по-малките компании могат да се забавят с изплащането на заемите си до края на юни. На 23 април служители в Zhongguancun, столичния технологичен център, се обединиха с 30 инвестиционни фирми, за да стартират инвестиционна кампания с капитал 30 млрд. юана (4.2 млрд. долара) за подкрепа на стартъпи. Някои големи корпорации също се активизират. Производителят на смартфони - Xiaomi, участва в девет сделки със собствен капитал през първото тримесечие, с една повече, отколкото през предходните три месеца. Alibaba стартира "Пролетната гръмотевична инициатива 2020", за да помогне на по-малките експортно ориентирани предприятия да достигнат до нови пазари. Ant Financial, финансовото поделение на Alibaba, си партнира със стотици търговски банки, за да предложи заеми на десетки милиони малки фирми. Секторът с разплащания на Ant - AliPay, помага на 50 хил. търговеца да преместят бизнеса си онлайн, предоставяйки безплатни онлайн курсове. Даниел Джанг, шеф в Alibaba, заяви, че компанията трябва да "стои рамо до рамо" с обикновения човек.

Непостоянни градинари

Не всеки е толкова всеотдаен. Държавните кредитори отказват да предоставят нови заеми на много малки фирми, като предпочитат да инвестират в най-големите предприятия. И продължаващите действия на Пекин за ограничаване на неформалните източници на кредитиране, на които разчитат повечето частни фирми, оставя много компании без ресурси.

Именно затягащият се режим е вторият проблем на частния сектор. Партията изглежда по-враждебно настроена към бизнеса, откакто Дън Сяопин създаде "специалните икономически зони" през 80-те години. Си Цзинпин подкрепя ръководеното от държавата развитие върху овладяването на частния сектор, може би виждайки култа към предприемачите като заплаха за властта. Бившият шеф на партията в Джъдзян и провинциален ръководител на Фуджиан разочарова онези, които смятат, че за пробивите е необходима среда, в която хората са свободни, по думите на Р. Мей Лий, "да се отдадеш, да мечтаеш и да правиш нещата по различен начин". Г-жа Ли се оттегли като декан на Училището по предприемачество и мениджмънт в университета ShanghaiTech през 2018 г., отчасти поради недоволството от засиления държавен контрол върху учебната програма.

Третото притеснение за много китайски фирми е перспективата да бъдат изключени от света. Това не е изцяло по вина на Китай; САЩ ще ограничи износа на определени технологии за китайските купувачи като част от търговската война между двете суперсили. Но стремежът на Си Цзинпин за по-голяма автономия от Запада ще затрудни китайските фирми да доставят материали и компоненти, недостъпни у дома, като нови микропроцесори и да привличат бизнес партньори от чужбина. Реакцията на правителството срещу коронавируса като прикриването на съобщенията за първоначалната епидемия в провинция Хубей допълнително допринесе за негативния имидж на китайската държава в света.

Справянето на частния сектор с вируса е доказателство за силата му. Цените на акциите на по-малките компании са се понижили наполовина по време на пандемията, отколкото цените на малките компании в САЩ и Европа. Докато малките предприятия в САЩ се представят значително по-зле от големите корпорации, в Китай малките бизнеси се справят с кризата почти толкова добре, колкото големите предприятия. След като кризата приключи, инвеститорите, най-вече местните, без съмнение ще увеличат инвестициите си.

И въпреки че Си Цзинпин дава повече за бизнеса от предшествениците си, е малко вероятно да се огъне пред предприемачите в Китай. Партията осъзнава, че обещанието й за бъдещ растеж изисква стабилен частен сектор. Както добавя един чуждестранен наблюдател, стабилният частен сектор също така е полезна "ваксина" - такава, която укрепва режима срещу по-свободолюбивите предприемачи. По-добре за тях е да насочат енергията към предприемачеството. За щастие на Си Цзинпин мнозина все още са щастливи да направят точно това.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved