Ще има ли дигитално евро

ЕЦБ започва 24-месечен проучвателен период за създаване на своята дигитална валута

Вълната за създаване на дигитални пари на централните банки започна преди повече от десет години и около 80 държави са обявили намерения да пуснат CBDC.

Тодор Тодоров

Вълната за създаване на дигитални пари на централните банки започна преди повече от десет години и около 80 държави са обявили намерения да пуснат CBDC. © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

ЕЦБ започва 24-месечен проучвателен период за създаване на своята дигитална валута.
Проектът е част от дигитализацията на плащанията в глобален мащаб.
Идеята има много застъпници, но и търпи критики, че ще наруши функцията на банковото посредничество.

Криптовалути, дигитални портфейли и всевъзможни приложения за разплащане. Днес за почти всякакви цели работим ежедневно с електронни пари и ако неотдавна да тръгнеш без банкноти в портфейла беше най-малкото рисково, вече почти навсякъде човек може да се справи с телефон. Този тренд, започнал от технологични ентусиасти и обхванал големия бизнес и масовия потребител, вече закономерно чука на вратите на традиционния монополист при създаването на пари - държавите и централните им банки.

В края на юли Европейската централна банка обяви, че започва 24-месечен проучвателен период, в който да изследва как да създаде и въведе своята дигитална валута. Цифрово евро, както е известно още то, идва 20 години след като в рамките на ЕС беше създаден Валутният съюз (еврозоната), която доведе до най-голямата парична трансформация тогава - 12 страни замениха националните си валути с единната. Сега идеята за дигитализирането й изглежда като част от усилията на ЕЦБ и другите европейски институции да модернизират и да ускорят финансовото развитие не само е еврозоната, но и в ЕС. Платежните системи SEPA и TIPS (част от системата за брутен сетълмент в реално време TARGET 2) вече дават възможност за бързи и евтини преводи в евро в рамките на ЕС. Цифровото евро изглежда като допълнение към една система, в която книжните пари ще имат все по-малко значение.

Не революция, а неизбежен процес

Като цяло ходът на ЕЦБ не е революционен - той е част от вълна за създаване на CBDC (Central Bank Digital Currency), или дигитални пари на централните банки, която започна преди повече от десет години и около 80 държави са обявили намерения да пуснат CBDC. Проектите са на различно ниво - пилотен, проучвателен или прекратен. В началото на август Бахамите въведоха в обращение своя дигитален долар и засега те са единствената държава, която е в толкова напреднала фаза, макар и тя да се води пилотна до края на годината. Карибската държава ускори въвеждането на дигиталния си долар като ключов, тъй като с населението си 400 хил. души, живеещи на 700 коралови острова, много от тях бяха в риск от финансово изключване. Китай също е в много напреднала фаза за пускането на своя CBDC, като целта на правителството е то да влезе в употреба по време на зимните олимпийски игри в страната в началото на 2022 г.

Дигиталните валути на централните банки привличат все по-голямо внимание, от там и все по-поляризирани мнения за и против. От застъпниците им се чуват мнения, че те ще ускорят дигитализацията на икономиките, ще включат повече хора във финансовия сектор и ще направят плащанията по-лесни и евтини. Противниците пък, много от тях от финансовия сектор, предупреждават, че CBDCs може да са заплаха за банковия сектор, тъй като ще изземат дейност и ще разрушат традиционния модел на банково посредничество, което осигурява връзката между депозитите и кредитите.

Какво е дигиталното евро

То е цифров аналог на хартиеното и няма да го замени, а ще е негово електронно допълнение. Идеята за създаването му идва като отговор на нарастващите обеми на безналични плащания и бума на криптовалутите. Дигиталното евро не е криптовалута - то ще си остане под регулацията и емисията на Централната банка (ЕЦБ) за разлика от криптовалутите, които са в децентрализирани финансови системи.

Дигиталната единна валута реално е евро, но в цифрова форма, като то ще се издава от ЕЦБ и националните централни банки. Валутният му курс няма да се различава от този в момента и то ще е достъпно за всички граждани и бизнеси от Валутния съюз. Целта е да се притежава лесно и евтино, в телефон например. Според ЕЦБ въвеждането му може да елиминира и някои несъвършенства в системите за трансграничните преводи, особено при емигрантските пари. През октомври 2020 г. ЕЦБ публикува доклад за цифровото евро, в който се разглеждат различни сценарии и варианти за въвеждането му. Те станаха и повод за различни тълкувания на приложенията му и достъпа до него. Едното е, че системата на ЕЦБ може да обмисли достъп на нерезиденти до директни сметки в централната банка. Целта е да се увеличи използването на еврото глобално, което в момента заема едва около 20% от световните транзакции, при 60% за долара.

Проучвателният период на цифровото евро започва от октомври тази година и ЕЦБ. "Ще разгледаме как може да бъде конструирано цифровото евро, как може да бъде разпространявано сред търговците и гражданите, какво въздействие би могло да окаже върху пазара и какви промени в европейското законодателство биха могли да се наложат", посочват в официалното си съобщение от Европейската централна банка и допълват: "След приключването на етапа на проучване ще решим дали да започнем да разработваме цифрово евро. След това ще създадем и тестваме възможни варианти, като ще работим съвместно с банки и фирми, които биха могли да предоставят технологията и платежните услуги." Направените досега експерименти показват, че няма сериозни технологични препятствия пред емитирането на цифрово евро и че то може да бъде конструирано по много начини, посочват още от там.

Ако в по-далечно бъдеще цифровият вариант изтласка напълно хартиения, това ще даде нови суперсили на паричната политика на централните банки. Най-вече - да налагат още по-отрицателни лихви, което сега не могат, защото увеличават стимула да се държат хартиени пари. А те няма как да се "накажат", освен с инфлация.

Банките - заплаха и критики

Дигиталното евро обаче получава и критики. Едната от тях е, че централизираният подход, при който физически лица и бизнес имат достъп директно до сметки в ЕЦБ, ще разруши основната идея за банковото посредничество - да набира депозити и да отпуска кредити. Например хората биха предпочели да работят директно с централната банка вместо с търговските, за да избягат от по-високи такси и лихви например. Отнемането на бизнес от тях може да ги принуди да се насочат към по-рискови операции и сделки с активи, което в крайна сметка да заплаши финансовата им стабилност.

В свой коментар за Financial Times Джонатан Гутрие посочва и друг риск за системата. При финансова криза вложителите биха предпочели да преместят своите средства от сметките си в търговските банки в централната. А отливът на депозити ще ограничи и възможностите им да кредитират, което в екстремен вариант ще превърне централната банка в единствен играч - нещо, което жаргонно се нарича монобанкова система и ни е познато от годините на централното планиране и социализма.

Затова и Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ, предлага ограничаване сумата на цифровото евро, което клиентите могат да депозират в централните банки до 3000 евро. Това са приблизително банкнотите на глава от населението, които циркулират в еврозоната, се посочва в коментара.

Така че претеглянето на плюсове и минуси, изготвянето на конструкцията и въвеждането на дигитална валута със сигурност няма да се случи с познатата стартъп експедитивност. Европейските потребители ще трябва да почакат поне няколко години.