Въздушният габровец

Началото всъщност е лесно, стига да имаш желание, защото е достъпно. "Повечето малки самолети не са толкова скъпи, струват колкото една кола, а даже някои са и по-евтини", разказва той. В момента продава един за 12 000 лв. "Ако приемем, че средната заплата за страната е над 1000 лв., то това са 12 заплати", изчислява Хинков.

Съществуват и други модели, които са още по-евтини, има и парапланери, които струват по 2000 лв. Има и такива, които собствениците им сами са ги сглобили. Според него "стига човек да има желание да лети, летенето е достъпно. Но не трябва да те е страх и да си упорит, за да се научиш". Затова има малко хора с частни самолети - около 50 души в България, не заради цените. Пистата за малките самолети не се поддържа трудно - просто се коси, и затова в страната има сравнително много такива. За по-големите обаче и разправиите са повече, особено когато се пилотират лично.

"Вчера съм ходил до София, цял ден ми отне за медицински прегледи и това се случва всяка година. Освен това има и много документи, които се изискват, за да можеш да летиш. Едни в България, други в Чехия, където поддържат самолета", обяснява Хинков. За Piper трябва и друга писта - асфалтирана, да се почиства машинно от дребни камъчета, както и хангар. За целта обаче първо трябва да е достатъчно дълга - поне 900 м. "Обикновено проблемът с малките летища в България е в собствеността на земята, заради нейната раздробеност", казва управителят на "Мехатроника". За достатъчно дълга писта трябва да се купят поне десетина съседни парцела, а вероятността да се успее не е голяма, защото "винаги се намира някой, който се запъва с твърдението "ти ще правиш милиони от него". Ако им кажеш "летище", хората си представят аерогара София, казва Хинков.

Данъците му са като всички данъци за сгради, държавата няма специално отношение към състоянието на малките летища. В САЩ например има асоциация, която получава отчисления от цената на горивото за малките самолети. Сумата се използва приоритетно за поддържането на пистите, а таксите за използването им са символични. В България обаче не само че няма помощ от държавата, но дори "не е прието" да се заплащат някакви пари за пистата от тези, които я използват. Доскоро за тази край Приморско таксата е била 10 лева, а сега вече е 50 лв. "Като гледам, никой няма да ходи там", прогнозира Хинков. Тя е еднократна, има и отделно за паркинг, ако се стои през нощта.

Първото частно летище се намира на 16 минути от града Фотограф : Надежда Чипева

Три пъти мери

Стъпката към по-големия самолет обаче трябва да е добре премислена. "Даже се опитвам да разубеждавам колеги с малки самолети да минават на по-големи", обобщава опита си дотук бизнесменът. Преди дни направил точни изчисления на времето. "Летяхме с Piper-а до Кондофрей, край София, където пистата също е по-голяма и можем да кацнем. Отне ми 45 минути от момента, в който влязох в хангара, до момента, в който излетях от Драгановци", казва Хинков. "Първо самолетът е в хангара. Сложил съм капани за мишки, защото влизат и го ядат. Докато махна капаните, качвам го на една количка да го изтегля, отварям вратите, изкарвам го навън, правя му преглед. При прибирането обикновено е по-бързо, но да кажем - 15-20 минути. Летял съм до Кондофрей около 20 минути, наистина много бързо се стига, но после пак отново 45 минути... Общо почти два часа. Ако бях седнал в колата, до София щях да съм за два часа и до Кондофрей още един." Отделно се плаща на РВД, защото самолетът е над два тона, пуска се летателен план за одобрение, следи се през транспордера. Височините са по-големи, но и рисковете - от разхерметизация, при отказване на двигателя, зависиш от времето. "Не знам дали знаете, но България е зоната с най-много градушки в Европа."

Според Хинков сега вече пътищата са "много по-хубави от преди, колите станаха по-бързи и ние станахме по-мобилни". Той планира следващото му пътуване до морето да е с автомобил. Големият самолет е удобен за по-дълги дестинации, поне от 1000 км. Затова семейството му го използва да ходи на почивка до гръцките острови, до Крит например полетът е час и половина. Били са в Гърция, Италия, Великобритания. "Ако искате да отидете надалече, трябва да летите нависоко, защото там се лети бързо. Трябва да имате самолет, който да може да лети там", казва бизнесменът. Но за малки разстояния няма предимство и затова малките летища за обществено ползване западат. Понякога семейството лети с Piper-а из страната, за да не стане самолетът "кралица на хангара, както казват англичаните".

Заслужава ли си? "Удоволствието да полетиш е това, което си струва."