В ковачниците за кадри

Гладът за хора кара бизнеса в Габрово да инвестира в ученици от основните училища

В областта има 88 паралелки за професионално образование в среден курс
В областта има 88 паралелки за професионално образование в среден курс
В областта има 88 паралелки за професионално образование в среден курс    ©  Shutterstock
В областта има 88 паралелки за професионално образование в среден курс    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от специалното издание "Капитал Градове: Габрово". Всички текстове по темата може да откриете тук.
В три училища в региона на Габрово се прилага дуално обучение чрез работа в предприятията.

"Искаме децата да проявяват интерес към науките, да се запалят по технологиите, да видят практическия резултат от знанията си."

Николинка Хинкова, "Мехатроника"

"Намалихме аудиторната заетост на студентите за сметка на практическата работа, за да се скъси пътят на младите инженери до реалната работна среда."

Проф. Райчо Иларионов, ректор на ТУ - Габрово

Една от любопитно звучащите новини за Габрово напоследък е как по ръст на заплатите областта е на трето място в страната и възнагражденията вече се конкурират с тези в Пловдив - 962 лв. спрямо 971 лв. към декември миналата година, по данни на Националния статистически институт (НСИ). Причината не е в по-голямата щедрост на местните индустриалци, а в глада за кадри на място, на което през последните десетилетия бяха направени масивни капиталови инвестиции в заводите.

Демографията в региона е лоша - срещу всеки 100 души, на които предстои пенсиониране през следващите няколко години, стоят 48 младежи, на които им предстои включване на пазара на труда. Работодателите нямат много полезни ходове.

В опит да подсигурят трудови ресурси за годините напред те не просто плащат повече за труда - за да ограничат миграцията и да привлекат кадри от други части на страната, но влагат усилия и в отглеждането на бъдещите служители. Не е случайно, че програмите за дуално образование (обучение чрез работа) потръгнаха именно в Габрово, а местният технически университет е сред малкото в страната, които се радват на увеличен брой студенти през последните години.

Инвестирането в следващото поколение обаче не протича гладко и се сблъсква с препятствия от всякакъв характер. Все още на работата в производството се гледа като на непрестижно занимание, а младите се страхуват да приемат помощ за обучението си от фирми спонсори, за да не се окажат обвързани с тях и да загубят свободата на договаряне.

Аз като порасна...

"Имаме практика всяка година бизнесът в града да отправя искания какви специалисти ще са му необходими, за да се вземат мерки в образованието още на най-ранен етап", разказва Евелина Ненова, експерт по професионално обучение в Регионалния инспекторат на просветното министерство. Тя изброява организациите, с които се прави това съгласуване: "Индустриалната стопанска асоциация", "Идеал Стандарт" - Севлиево, "Съюз за стопанска инициатива", "Българска браншова камара Машиностроене" - София. "Учебният процес обаче не може да даде искания резултат незабавно. На системата й трябват поне 5-6 години, за да организира програмата така, че да се произведат желаният тип специалисти. Това, което ни радва, е, че за за тази година сме изпълнили исканията на бизнеса на 80%", добавя Ненова.

Тя посочва, че в Габровска област има шест професионални гимназии и едно средно училище, обучаващи в професионални направления, което прави 17% дял на професионалното образование в средния курс. Броят на паралелките в тях е 88, а изучаваните професионални направления са 18. Най-много паралелки има по машиностроене, металообработване и металургия - 17.5, следвани от паралелките по хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг - 14.5, и електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника - 13.5. В единадесет паралелки се изучават моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства.

Габрово е една от първите области в страната, в която е разкрито обучение в дуална форма. През тази година то се прилага в три училища: Професионална техническа гимназия "Д-р Никола Василиади", Професионалната гимназия по механоелектротехника "Ген. Иван Бъчваров" - Севлиево, и Професионалната гимназия по икономика "Рачо Стоянов" в Дряново. Предлаганите професии, които се изучават по тази схема, са "Мехатроника", "Машинен техник", а фирмите партньори са "Габинвест", "Импулс", "Резбонарезни инструменти", "Цератицит България", "Мехатроника", АМК, "Изотсервиз", "Подемкран - Габрово" и други.

"Дуалното обучение стартира с една паралелка преди три години и в момента тези деца са в 10 клас. Паралелката беше малка и в началото нямаше много голям интерес, но постепенно тръгна. В момента се радва на интерес. Има и много момичета. Те имат възможност да учат в реална среда", разказва Евелина Ненова.

Цехът като класна стая

Сред партньорите на този тип обучение е "ВСК Кентавър" - Дряново, на Марияна Печиян, която поощрява учениците да усвояват практически умения чрез стипендии и възможност за работа при облекчени условия, като например намалено работно време.

В "Мехатроника" също са активни и спонсорират лагери на ученици от 4 до 6 клас в предприятието. "Искаме децата да проявяват интерес към науките, да се запалят по технологиите, да видят практическия резултат от знанията си", разказва Николинка Хинкова от "Мехатроника". Защо толкова от рано? "Защото ние виждаме с очите си как след 8-9 клас те губят интерес и връзката се къса. Теоретичният материал е твърде много, а учениците не виждат смисъла от формулите и физичните закони, които ги караме да наизустяват. На тези лагери ние организираме доброволци от фирмата, които са млади колеги, близки до възрастта на децата, което също е важно, за да намират общ език и да създават връзка", смята Хинкова. Съпругът й Мирослав Хинков допълва, че целта на този вид спонсорство е да мотивира младите хора.

Тъй като този тип партньорства между училища и бизнес са все още твърде млади, няма как да бъде измерен резултатът от тях. Но има индикации, че успяват да възпитат новото поколение в стремеж към знания. Такива могат да са отличията на местни възпитаници на национални олимпиади. През тази година отбор от Габрово е на първо място в национално състезание за най-добър автомонтьор и водач на МПС, възпитаничка на професионалната гимназия по туризъм спечели първо място в конкурс за най-добра бизнес идея, а дванайсетокласник от гимназията по механоелекротехника спечели националната олимпиада по техническо чертане и наградата му е правото да запише специалност по избор без приемен изпит в който поиска технически университет в страната.

Студентски град

Местният технически университет е другата пресечна точка между бизнеса и образованието в областта, където се инвестира в следващото поколение кадри. Годишно в него се приемат 750 студенти предимно от региона - Видин, Монтана, Плевен, Велико Търново, но идват и от цялата страна. Най-желани са компютърните системи и електротехническите специалности, а сред стимулите са възможностите за получаване на двойна диплома при завършването, призната не само в България, но и в Германия.

"Ръководителите на фирми в района са предимно наши възпитаници и това ни помага лесно да влезем в партньорства. Залягаме много на бизнес ориентираното обучение", разказва проф. Райчо Иларионов, ректор на ТУ - Габрово. "Намалихме аудиторната заетост на студентите за сметка на практическата работа, за да се скъси пътят на младите инженери и да се забърза адаптацията им към реалната работна среда", добавя още ръководителят на учебното заведение. Иларионов е оптимист, че това работи: веднъж подслушал разговор между момчета студенти, които пушели в двора на университета и които вместо за момичета си говорели за... задачи.

Според него е важна разликата между разноските за издръжка в София и Габрово. За разлика от столицата тук общежитията са пълни при наем 45 лв. на месец за двойна стая. Свободното квартируване излиза по 200 лв. на месец, ако се наеме двустаен апартамент в идеален център. Студентският стол също държи достъпни цени. Материалната база е много добра, всички сгради са санирани, топли, има модерни лаборатории и възможности за стажове.

Въпреки ниските разходи обаче има студенти, които не успяват да издържат финансово по време на обучението. За такива случаи бизнесът предлага и социални стипендии, но невинаги младите са склонни да приемат помощта. Причината е страхът, че срещу тази помощ може да се окажат обвързани от фимата благодетел. Завършващите инженери предпочитат да стискат зъби до края на семестъра, но да имат свободата да се договарят с фирмата, която им предложи най-висока заплата.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал