Най-динамичните строителни компании: От кота 150% и нагоре

Дружествата от сектора отчитат поредна много добра година, а държавата и общините са основните източници на финансиране

Издадените разрешителни за строеж на нови сгради през 2018 г. са за 5774 жилищни сгради, като броят им се е увеличил с около 4%, но жилищата в тях и разгънатата застроена площ са с около 40% повече в сравнение с 2017 г.

Десислава Лещарска

Издадените разрешителни за строеж на нови сгради през 2018 г. са за 5774 жилищни сгради, като броят им се е увеличил с около 4%, но жилищата в тях и разгънатата застроена площ са с около 40% повече в сравнение с 2017 г. © Цветелина Белутова

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Със старта на големи жп, пътни и водни проекти през тази година нищо чудно оборотите в сектора да са още по-големи.

223%

е средният ръст на топ 20 при строителните компании

Миналата 2018 беше поредната добра година за строителния сектор. Ръстът на частните инвестиции се усети още през 2017 г., а най-големите възложители в лицето на държавата и общините раздадоха поръчки за милиарди с напредването на оперативните програми. Според данни на Камара на строителите в България (КАБ) строителната продукция за 2018 г. е 14.87 млрд. лв., като ръстът на годишна база е малко над 10%. И сградното (жилищно и нежилищно) строителство, и инженерната инфраструктура се увеличават, като сградното е с дял 56% в общия обем на строителната продукция.

Според информация на Агенцията за обществени поръчки (АОП) през 2018 г. са сключени над 3000 договора за близо 3 млрд. лв., като броят им спрямо година по-рано нараства с 9.3%, a стойността им - с 21.4%. За малките и средните фирми с ограничен достъп до най-големите инфраструктурни обекти обаче по-важно е отчетеното увеличение в обемите на високото строителство. Издадените разрешителни за строеж на нови сгради през 2018 г. са за 5774 жилищни сгради, като броят им се е увеличил с около 4%, но жилищата в тях и разгънатата застроена площ са с около 40% повече в сравнение с 2017 г.

Тези данни се отразяват и в бюджетите на строителните фирми. Макар 30 компании на пазара да правят над 66% от целия оборот в сектора, има още над 5000 малки и средни фирми, които са основата на строителния бизнес в страната. Топ 20 на най-динамичните малки и средни предприятия в отрасъла е съставен от интересен микс от компании с различен профил: пътни дейности, енергийна ефективност, промишлено, жилищно строителство, сондиране за нефт и вода и др. Приходите им за 2018 г. са 238 млн. лв., като всички компании растат с по над 150% спрямо предходната година, а средният ръст при топ 20 е 233%. Основните им източници на финансиране отново са държавата и общините - големите ръстове обикновено се дължат на една или няколко обществени поръчки, договорени в периода 2017-2018 г.

Топ 3: енергийна ефективност и пътища

Най-високо в строителството през 2018 г. е скочила старозагорската фирма "Вал-ком", чийто оборот се е увеличил над 5 пъти - от 887 хил. лв. през 2017 г. до над 4.6 млн. лв. Печалбата й е 113 хил. лв., а персоналът се е увеличил двойно за година - от 8 на 16 души. Интересното е, че този резултат е постигнат само за една година под управлението на новия й собственик Крум Здравков. Иначе дружеството е създадено през 2007 г. и се е занимавало с изграждане на станции на мобилни оператори и други строително-монтажни работи. Предишният собственик Атанас Атанасов продава "Вал-ком" на Крум Здравков в самото начало на 2017 г. Атанасов каза пред "Гепард", че в момента развива друга фирма за телемобилни станции и няма заслуги за резултатите на компанията. Самият Здравков отказа коментар. Единствената информация за него в търговските регистри е, че участва в собствеността на още една фирма - Ди Ел Ес, със седалище в София и с дейност куриерски услуги. За последните две години фирмата успява да договори редица обществени поръчки за ремонт, строителство и внедряване на мерки за енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради. Възложители са "Мини Марица-изток" и община Стара Загора. Най-големият договор на компанията е за ремонт на Средно училище "Железник" в Стара Загора за над 4.6 млн. лв. без ДДС. Поръчката се изпълнява в съдружие с друга старозагорска фирма - "Строник".

На второ място е плевенската "Валео инвест" с ръст на приходите 850 хил. лв. до почти 5 млн. лв. и печалба в размер на 334 хил. лв. "Занимаваме се основно с обществено и промишлено строителство, в жилищното сме само подизпълнители, все още нямаме собствена сграда", коментира пред "Гепард" едноличният собственик Валери Попов. Основните възложители на подгласника в класацията са държавата, но и частни инвеститори, макар че по думите на Попов няма много такива в Плевен. "Предимството ни пред конкуренцията е, че като малка компания с млад екип ние сме много гъвкави. Реагираме веднага на дори, бих казал, прищевки на клиентите. За една голяма компания е трудно да се разчупи, да промени длъжностна характеристика или да си смени графика, но ние винаги сме готови да се преструктурираме. Ние работим в провинцията - тук, ако не си ангажиран 100% с проекта, може и да не си получиш парите", казва още Попов. По думите му най-големият проект на компанията от 2017 г. е за модернизацията на учебния корпус на Химикотехнологичния и металургичен университет в София (ХТМУ). Той се изпълнява в съдружие с плевенската "Нитов инженеринг". "Имаме ДЗЗД с други наши млади колеги, правим обединения, за да можем да участваме в по големи поръчки", уточнява собственикът на "Валео инвест". По думите му компанията е намерила мястото си в нишата на енергийната ефективност и се занимава с обследване и саниране на блокове в Плевенския регион. Същевременно тя работи и с частни инвеститори като "Домко", "Зора" и други търговски вериги. "По-сигурно е да работиш с държавата и общините - макар че се чака много за плащания, поне работата е сигурна. За съжаление много строителни поръчки се печелят от "предприемачи", които са заявили, че няма да ползват подизпълнители, но нямат необходимата техника и персонал. След като веднъж вземат поръчката, те я превъзлагат на други фирми. Това е масова практика и институциите си затварят очите", споделя проблемите на бранша Попов.

Още една млада компания с необичаен ръст на оборота заема трето място в класацията. Това е специализираната в пътното строителство и регистрирана в Благоевград "БГнова". Създадена е през 2016 г. Съветът на директорите е съставен от Веселин Господинов (бил е в управата на "Щрабаг" в България), Димитър Иванов Людиев (няма общо с общинския съветник от Бургас със същото име) и Антон Вълков. Последният е бивш общински съветник от ГЕРБ в Димитровград. Той е сред учредителите на партията, но в момента не е активен в политиката. Антон Вълков има каменна кариера в родния си град, управлява мащабен строителен бизнес и ръководеше проекта за пречиствателната станция в Созопол. Само за една година фирмата избухва с редица обществени поръчки за ремонт и изграждане на пътна инфраструктура. Според търсачката на "Бивол" поръчките на фирмата са за 8.5 млн. лв., като там не са отразени договори в обединения. Оборотът й се увеличава четворно за година - от 4 млн. лв. през 2017 г. на 15.6 млн. лв. през 2018 г. От регистъра на АОП става ясно, че "БГнова" има поръчка от Столична община за ремонт на мостови съоръжения около София. Фирмата очаква решение в търга за поддръжка на уличната мрежа в бургаския квартал "Долно Езерово", съзтезавала се е и за лот 3.1 на магистрала "Струма" като част от обединението "Интервиянова" ДЗЗД. Персоналът й през 2018 г. наброява почти 100 души спрямо 25 година по-рано. "Изграждаме и поддържаме както градски улици и индустриални пътища, така и магистрали и първокласни пътища. Работим и по големи проекти, където се концентрираме върху модерното производство, и услугата доставка и полагане на асфалтови смеси" коментира управителят Веселин Господинов пред "Гепард".

Останалите лидери: нишови строители

Сред топ 10 на най-динамичните предприятия в строителството попадат компании, тясно специализирани в определени дейности. Бургаската "Ремонтстрой" например се намира на територията на "Лукойл Нефтохим Бургас". Там тя изпълнява 90% от дейността си - монтаж и ремонт на тръбопроводи, котли и отоплителни инсталации и др., изолации, електрическо оборудване и др. Оборотът й през 2017 г. е бил около 7 млн. лв., а през 2018 г. се увеличава с над 270% до 26 млн. лв. Отчетена е печалба над 3.86 млн. лв. Собственици с равни дялове са Руси Куртлаков, Димитър Петров, Петър Петров и руснакът Петр Чуприна. "Геология, проектиране и проучване" (ГПП) - Варна, пък се занимава изцяло със сондажи - на нефт, газ, вода и минерална вода. Създадена е през 1949 г. за целите на геоложко проучване на Варненския регион. Участва в откритието на първия български нефт при с. Тюленово през 1951 г., както и в стотици сондажи за питейна и промишлена вода в Североизточна България. Оборотът й се увеличава от 3.1 млн. лв. през 2017 г. до 10.3 млн. лв. през 2018 г.

Място в челната десетка намират и строителни компании като "Брилянт Слънчев бряг" с мажоритарен собственик Румен Стефанов. Тя е позната като изпълнител на участък от пътя Поморие - Ахелой, но по думите на Стефанов има и редица договори с частни инвеститори в Слънчев бряг, Св. Влас, Несебър и др. "Ограничен е достъпът на фирми като нашата на пазара на инфраструктурни обекти. Постоянно участваме, постоянно ни отстраняват, ние обжалваме, много трудно ни се получава, но понякога се получава", посочва Стефанов. По думите му обемите в строителството ще се запазят и през 2019 г. Със старта на големи жп, пътни и водни проекти през тази година, нищо чудно оборотите в сектора да са още по-големи.