Как Raffy стана хит

Началото

В бизнеса със заведения двамата влизат през 2012 г., когато отварят първото от веригата на столичната улица "Ангел Кънчев" до Такевата градина. Преди това са опитвали много неща, като най-успешният проект са сладоледите Raffy, които дават името и на ресторантите. "Тогава на улицата имаше само още две или три заведения. Сега са поне девет. Стана цял район", разказва Алибегов.

"Може да ви звучи несериозно, но нямахме някаква концепция или план", допълва Аделина Захариева, която е едноличен собственик на "Канела 2011". Отнело им три години, докато избистрят "стила" на заведението до bar & dinner. "Това означава, че при нас всеки е добре дошъл по всяко време, без да се чувства задължен да поръчва храна от менюто, ако му се пие само кафе", обяснява Ричард Алибегов.

Всъщност стилът "от всичко по много и на ниска цена" е нещото, което прави заведението привлекателно и достъпно за един вид публика, но и отблъскващо за друга част от нея. Raffy Bar & Gelato е едновременно кафене, сладкарница, пицария, бистро с обедно меню, ресторант, суши бар, място за чаша вино, нощен клуб с диджей или с музика на живо, а понякога - и място за провеждане на събития. Два етажа и голяма външна част - тук обстановката е разнообразна - барове с високи столове, кътове със сепарета, маси за хранене, а навън дори през зимата е най-оживеното място заради възможността да се пуши. Местата са много, а посетителите - още повече. Мнозина изпитват дискомфорт в подобна масова обстановка и от цялото разнообразие на менюто, което повдига въпроса и за нивото на качеството. Ключовата дума обаче е "достъпно" - ниски цени, пластмасов лукс и масова музика. Заведението - няма как да се отрече, е винаги пълно.

"Няма да скрия, че бяхме плод на подигравки от колеги в бизнеса - че не знаем какво правим", добавя Захариева. "Казваха, че не можело да имаме чак толкова голямо меню. Не можело и суши, и пица. Не можело долу да се сервира храна, а горе да пее Любо Киров", допълва Ричард Алибегов. "Ние не сме ресторантьори. Ние сме добри клиенти в заведение и го правим така, че на нас да ни хареса", обобщава той.

Собствениците казват, че клиентите сами ги насочили към тази концепция. "Всички искаме да се забавляваме навън, но невинаги е по джоба ни. Raffy е място, през което може да се отбиете по всяко време на денонощието. Ние не искаме хората да се притесняват, че са седнали зад бара, а не пият алкохол, само кола. Или че са се отбили вечерно време за по едно кафе. Машината никога не се изключва", казва Ричард Алибегов. И продължава: "Нямаме вход вечерно време, както е навсякъде другаде. Няма бутилки по масите, които сте длъжен да платите, без значение дали пиете или не. Такава е и стратегията ни - не да дойдете веднъж и да оставите 30 лв. сметка, а да се отбивате всеки ден, било за напитка, било на обяд, било на събитие", обяснява той

Според него цените в Raffy са ниски за това, което получава клиентът като качество и обслужване в центъра на София, макар по този въпрос да са на различни мнения с партньорката му Аделина Захариева. Тя намира, че цените им са в средния сегмент, а отличителна черта на менюто са големите грамажи в стил "американска кухня". "Може някъде да струва с 1 лв. по-евтино, но там е 200 грама, докато тук е 600 грама. Вие с една салата при нас приключвате. Това е идеята", обясняват собствениците на заведението.

Двамата твърдят, че обичат да присъстват в обектите си, понякога дори да обслужват клиентите и да получават критиките в първо лице. "Непрекъснато някой ни уволнява", смее се Аделина Захариева и добавя, че това е една от причините да не искат снимката им да се появява в медиите.

Спорна слава

Навярно обаче това не е единствената причина собствениците да избягват публичността. Ако напишете името на Ричард Алибегов в Google, ще разберете за близостта му със съдения за убийство в делото "Килърите" бивш спортист по сумо Петър Стоянов-Сумиста, с когото са имали и обща фирма в миналото. Алибегов не отрича това, но изтъква и другата страна на монетата, като припомня, че Сумиста е бил и съветник по спортните въпроси на президента Георги Първанов.

Наскоро пък собствениците на Raffy попаднаха в медиите, след като опитаха да премахнат кестени пред заведението си на "Витошка". Алибегов има своя версия: още преди да започне реконструкцията на улицата, той внесъл в общината архитектурен проект за опъване на тента над масите по улицата. Получил одобрение, но малко преди да започне монтирането на сенника, работници от озеленяването понечили да посадят две фиданки на място, което според него нито било в плана за реконструкция на булеварда, нито пък позволявало изпълнението на одобрения от общината план за тентата.

Всяка история има две страни, разбира се, но според мнозина заведенията на Алибегов и Захариева имат арогантно поведение и то не остава незабелязано. Обектът на "Витошка" в момента е разположен на два етажа в сграда общинска собственост, като отделните помещения са приoбщавани едно по едно с времето - след като са били освобождавани от предишните им наематели. Голямата фасадна площ на заведението му позволява да заеме и голяма площ навън. Преди да бъде направена реконструкцията на "Витошка", "Рафито" бе истинско изпитание за нервите на хората с дори минимално естетическо чувство - на практика една значителна част от улицата бе опакована с винил, а вътре кафето, пицата и бирата се съчетаваха с кълбета цигарен дим. Не по-различна е картината и пред заведението на ул. "Ангел Кънчев". Тротоарите пък не са тротоари, а работна площ за сервитьорите. Не е и чудно, че общината е била сезирана неколкократно, макар Ричард Алибегов да твърди, че голяма част от сигналите са от страна на конкуренти. Обясняват си го с набързо спечелената огромна популярност. "Натискът е огромен, особено в центъра", казва той. Многократните проверки така и не са показали нарушения. Освен едно - пълното блокиране на преминаването по тротоара пред заведението на ул. Ангел Кънчев, за което то е било санкционирано, признава Алибегов.

Пред "Капитал" неотдавна той сподели и че наистина естетиката на външните части не е сред силните страни на заведенията от веригата. Но сред клиентите му има много пушачи, а законът позволява изграждането на виниловите шатри, които в интерес на истината ни най-малко не са запазена марка на "Рафи" и с тях през зимата е изпълнен целият град. След реконструкцията на последната част от "Витошка" за външния вид на тротоарните части на заведенията вече има синхронизирани по план изисквания и надеждите са през зимата улицата да не прилича на винилов палатков лагер. Това обаче не е гарантирано, още повече че безпомощността (или безхаберността) на общината пролича още през лятото, когато не едно и две заведения - включително и "Рафи", опитаха да "приобщят" публичните пейки и местата за сядане около дърветата, превръщайки ги в част от себе си.

Случи се дори и гражданска акция срещу тази практика, като се наложи главният архитект да разпореди проверки. След тях обаче практиката си продължи.

Големите трудности

Собствениците на Raffy открояват като същински трудности в работата им набирането на персонал и дефицитът на професионализъм у хората, които се занимават с ресторантьорство. "В кухнята нямаме текучество. Но при сервитьорите е трудно", разказват те. По думите им причината не е ниското заплащане. "Напускат най-вече заради нас. Защото има проблем, който ние като мениджъри не сме успели да разрешим", коментира Аделина Захариева. Тя обръща внимание на това, че заведението е много посещавано и за персонала е напрегнато. "При по-неопитните се появява усещането за хаос или че няма да се справят", обяснява Захариева и добавя, че самата тя не търси професионализъм у 20-годишни момичета и момчета. "Това са качества, които се изграждат с години, а проблемът на тази професия е, че сервитьорството се възприема като временна работа", добавя тя.

Ричард Алибегов добавя, че проблем е и познаването на чужди езици, дори само английски. Според него през последните две години се наблюдава видим ръст на чуждестранните туристи в България. За тях разходка по "Витошка" с отсядане в някое от заведенията е задължителен елемент от програмата. Прогнозата му е, че този тренд ще се запази, а индустрията на ресторантьорите е неподготвена да посреща клиенти.

Двамата смятат, че практики като да се предлагат две менюта - за българи и за чужденци, със съответните разлики в цените, трябва да бъдат преустановени. "Много сме обидени на българския туризъм. Нивото е много ниско. Още сме в ерата на "Балкантурист", коментира Ричард Алибегов, според когото има "истерични" опити в ресторантьорския бизнес за разчупване на стереотипите, но те не са достатъчни, за да доведат до цялостна промяна. Въпреки това прогнозата му е, че макар и бавно, тя ще дойде и в България, и то през хората, които пътуват и, завръщайки се в България, изискват да получат същия комфорт и обслужване като в чужбина.

Опитът за догонване на онова, което е постигнато в развитите страни, е причината двамата предприемачи да са убедени, че полето за изява в България е огромно и само който не е опитал, той не е спечелил. "Просто да пренасяш готови бизнес модели е достатъчно. Тук е рай. Оставете ги данъците", казва Аделина Захариева.

Двамата твърдят, че са започнали бизнеса си с банкови кредити, които вече са изплатени. "Ние се рефинансираме. Всяка година отваряме нов обект, за което ни помагат доставчиците ни, фирмите, с които работим. Бизнесът ни е бързооборотен." Те се готвят за експанзия и извън столицата. Тази година отвори обектът им на "Симеоновско шосе". През ноември се очаква и Raffy в Пловдив. Миналата година заработи такова в Благоевград, като формулата на бъдещия растеж ще е франчайзингът.